Когато за първи път чух думата нафпавок, се замислих колко многообразен е българският език. Но какво всъщност е нафпавокът, риба ли е, птица ли е, яде ли се, пие ли се? За да разбера всичко това, реших да пия вода от извора и така се озовах в село Горно Драглище, намиращо се между Разлог и Банско.
Стопанката на дома и майсторка на нафпавока – Дешка Кротева е колоритна личност. Тя стопанисва къща за гости и приема туристи от цял свят. Нейни верни помощнички са бабите Лена и Яна, които, освен че омайват посетителите с местни гозби, ги забавляват и с песни от пиринския край.
Докато чакаме да се появи Дешка, двете къщовници ми поднасят тава с баница. „Хапвай, хапвай, не бой се, това е ялова баница“. Как така ялова, питам с недоумение аз. „В тази баница няма яйце и сирене“, пояснява ми баба Яна. Опитвам я – ами че тя е доста по-вкусна от градските баници, които „не са ялови“. Хваля бабите, а те засияват от радост.
Ето, пристига и пазителката на тайната на нафпавока. Сложила си е престилка, на която пише „Slow Food”. Нейният специалитет е една от българските храни, забелязани от международната организация. Когато Дешка участвала със своя нафпавок на кулинарно изложение в чужбина, италианските дегустатори толкова го харесали, че го нарекли „българското прошуто“.
И така, барабанен звън – време е да научим що е то нафпавок. Това е сурово-сушен колбас от разложкия край – добре отлежал и много качествен, който се прави от столетия по специфичен начин. Името му идва от глагола „нафпавам“, което на местния диалект значи „натъпквам“.
Нафпавокът не отстъпва по нищо на световноизвестни деликатеси, съизмерими с него – например хамон серано и лонганиса де Вик от Испания или италианското прошуто крудо. Хора от пиринския край твърдят, че нафпавок се прави от столетия във всички села от разложката долина: Елешница, Баня, Долно Драглище, Горно Драглище, Добърско, Годлево и Бачево.
За приготовлението на колбаса се използва само най-хубавото месо от домашно гледаните прасета (гудета). Формата и размерът на колбаса от кълцано и подправено месо варират в зависимост от това дали се пълни дванайсетопръстник (бабичка), мехур (меурче) или стомах (дедец). Към месото се прибавят специфични за този край подправки – кимион, копър и загадъчната „гудешка мерудия“, която прилича на кориандър.
Ето, започва голямото чакане. За да е годен за консумация, на нафпавока са му нужни най-малко 4 месеца (от декември до април ), в зависимост от климатичните условия този период може да се удължи с месец-два. „Хайде да ги видим тези легендарни нафпавоци“, предлагам й на Дешка и тя ме завежда в сайванта при своите съкровища.
Като ги гледам как са се наредили, ми се ще още сега да ги опитам. „Не са готови още, ще дойдеш пак след месец и ще нарежем един нафпавок да видиш що е то българско прошуто“. За да ме утешат, че ще си тръгна неопитал деликатеса, двете баби Лена и Яна веднага подемат да ми пеят. Ще си хапна още малко от яловата баница, какво пък – като няма риба, и ракът е риба.
