Коста Костов е не само едно от разпознаваемите лица на мeждународната DJ сцена, но е и сред посланиците на балканската музика по света. Неговата запазена марка са партитата „Балкан Експрес„. Винаги зареден с положителна енергия, с появата си Коста е способен да вдигне на крака всяка публика. За Коста да има сет в България е особено вълнуващо преживяване. Срещаме се с него в навечерието на един такъв момент.
13 години от началото на „Балкан Експрес“. Как започна всичко?
Започна на шега. Имах събрани няколко десетки дискове с музика, която слушахме на събирания с приятели. Исках много да чуя в ново звучене познати мелодии и ритми и да ги чуя в клуб. Запознах се с програмния директор на „Гебойде 9“ и на него много му хареса идеята за балканско парти. Та подхванах вълната на Брегович и Кустурица, Шантел изкара „Буковина Клуб“ компилациите.
Малко като количество музика, но много интригуваща, особено за немците, които са по природа любопитни хора. „Балкан Експрес“ съществува от април 2004 г. като месечно парти в „Гебойде 9“, митичен кьолнски клуб. Имаше спонтанност и въодушевление тогава, което някак си не е същото днес, когато нова генерация публика открива за себе си балканската музикална култура.
„Гебойде 9“ е един от най-култовите немски клубове. Откъде идва тази митология около него? Какво е сегашното му състояние?
Клубът е бивша фабрика за матраци и е част от множество сгради, голяма част от тях са изложбени зали и ателиета на артисти, музиканти, хора на изкуството. Съществува от повече от 20 години и продължава да е между най-уважаваните клубове в цяла Германия – през последните 3 години е постоянно в топ 3 класацията за клуб с най-интересна програма.
„Гебойде 9“ е клубът за инди саунд в града. Освен това е известен със звуковата си система и признат като дръм енд бейс бастион. Ако го видиш посред бял ден, може да ти се стори окаян, нощем нещата се променят коренно – светлини и звук правят мястото автентично и интересно. Преди 3 години искаха да го махнат, за да застроят със скъпи жилища. Но след голяма акция на кьолнски и интернационални артисти в защита на „Гебойде 9“, решиха да го оставят. Много съм горд и щастлив от това, което постигнахме!
Как се промени музикалната сцена за тези 13 години?
„Балкан Експрес“ винаги е бил в движение. От по-фолклорно към по-електронно звучене, със завои към Ориент и Азия. Влакът не спира и е ходил и до Индия и Бразилия. На мен ми харесва тази динамика и смятам, че е една от важните характеристики на Експреса – с поглед, вперен в хоризонта, но стабилно в коловоза балкански.
Все още ли балканската музика е екзотична в Германия?
Не, вече не е екзотика. Времената, когато във всеки немски град имаше по едно балканско парти са отминали. Което не означава, че няма интерес. Все още има малки, но и по-големи партита като „Балкан Бийтс“ на Роберт Шоко в Берлин. Но ми е хубаво да видя генерацията, която сега е на по 20 години, да откриват хора, сиртакита и кючеци.
Ти пътуваш често за DJ сетове до Бразилия, как приемат там музиката с балкански елементи?
Много й се радват и я танцуват както сварят. Даже в Рио де Жанейро основахме с местни организатори първото балканско парти „Го Йист“, което съществува 9 годни. Това са хора, не просто обичащи балканското, а направо луди по него. Организаторите например ходеха на уроци по сръбски, учеха български хора, месеха баници и ми идваха за Коледа на гости в България. Стигнаха до там, че основаха брас оркестър, който два пъти беше канен в Гуча.
Освен това, бразилците имат стилове, които са според мен свързани с балканските музикални традиции. В североизточната бразилска провинция Пернамбуко съществува стилът фрево, карнавален стил на свирене, в който има брас секция, свиреща много познати скали. Фохо (на португалски и в почти цял свят този стил се произнася и е известен като „форо“, с ударение на последната гласна – бел. ред.), друг стил от Пернамбуко, включва акордеон и цигулки, които също лично на мен много ми звучат балкански. А имат и зумумба, което си е баш тъпан!
Коя публика по света е най-отзивчива? Какви са твоите начини да топиш леда между теб и хората?
Публиката, която те познава най-добре реагира на твоята музика, има нагласа. Ако не познавам публиката, то тогава залагам на музика, която да ги кара по скоро да танцуват непринудено и интуитивно, лекичко и с усмивка.
Сцената на която все още не си пускал, а би го направил с удоволствие?
„Бърнинг Мен“ (САЩ), „Номада“ (Чили), Гластънбъри (Великобритания).
Какво усещане ти дават фестивалите и какво – малките клубове?
Фестивалите са комплексни същества. Много ми харесва да откривам природа, градове, хора, да срещам стари и нови приятели на уникални места. Освен това саунд системите на фестивалите са много мощни, понякога чудовищни… Голяма тръпка е да пускаш на сцена, стъпила на стена от бас тонколони, пред няколко десетки хиляди. Клубовете или поне добрите клубове са като фестивали, само че в по-малък формат.
През 2015 г. беше гост на фестивала в Беглика, как намираш българската публика?
Беше неочаквана, бомбастична и симпатична среща към 4 сутринта при почти нула градуса по Целзий. Още настръхвам като се сетя, но не от студ. Беше велико, пък и сръбския ми колега МС Кило Кило се качи на сцената да пеем и пием от чаени чашки. Публиката ме грабна с непринуденост и страшна доза желание за празнуване в този ранен час.
Казват, че музикантите нямат дом. Къде всъщност е твоя дом, къде се чувстваш най-комфортно? След толкова години в Германия, какво българско ти липсва най-много?
От България най ми липсва семейството и приятелите, които са останали там… и Черно море! Но въпросът за това къде е домът ми, вече не ме занимава. Знам, че там, където съм с истински приятели, там се чувствам най-комфортно. Когато си много време на път, губиш усещане за време и пространство, но отношението към хората остава.
Освен DJ, ти си и музикален продуцент. Накъде върви музикална индустрия в съвременния свят? Какво е мнението ти за пиратството?
Музикалната индустрия се промени след влизането на бързия интернет. Дигитализирахме се! Всичко може да си свалиш за нула време и почти винаги безплатно, някак си пиратизирано. Много артисти вече правят албуми, влагат много енергия и време, но ги пускат безплатно, зашото знаят, че не могат да продават и по този начин акумулират внимание и имат възможности за ангажимент.
Според мен вървим към стрийминг, все по-малко хора ще купуват и притежават физически музика – дискове, плочи. Въпреки, че винилът преживява някакво възраждане в момента, мр3-то управлява! Посредствено качество звук цяла култура влачи. Който обаче залага на качествен звук, ще продължава да купува, пък било то и дигитално.
В началото на април представи новия си сингъл „Зурна”, който е съвместна работа със Самуел Тегаро. Как се намерихте с него? Разкрий малко от кухнята на творческия процес.
Със Самуел Тегаро ака Янко Садник сме колеги в радио „Космо“. Той е освен това музикален продуцент и диджей, познаваме се отдавна и си приказваме, че трябва да съберем нашите стилове на правене на музика – той е специалист в хаус и дийп хаус, аз повече във фузионирането на традиционни мелодии и ритми с електроника, независимо от стил и темпо. Та така се роди „Зурна“, с подиме „Кавал“.
Работихме с много семпли от стари български, турски и етиопски плочи, записахме египетски перкусионист, който живее в Кьолн, и след няколко събирания парчетата бяха готови. Много се радвам да работя със Самуел, понеже смятам, че това, което създаваме има смисъл, има душа. Рилийз партито ни беше в Брюксел, където се намира и лейбълът ни, който издаде сингъла – „Глобал Хибрид Рекордс“. Беше уникално преживяване. И съм сигурен, че това е само началото на тази наша колаборация. Иде още…
Извън музиката ти имаш слабост към кулинарията. Разкажи ми за радио програмата, която водиш и за проекта ти „Костбар„.
„Костбар“ е радиопредаване, посветено на готвене и музика. Хрумна ми да започна с това след като установих, че множество от добрите диджеи и музикални продуценти, които съм срещал по света, са и добри готвачи. Те знаят как да подбират продукти ли, семпли ли, могат да режат, варят, пекат, аранжират и нагласят манджа ли ще е, ремикс ли ще е. Пък и умеят да представят готовото на гладната публика.
Започнах с едночасов блог, по-късно ме поканиха да правя редовни епизоди в „Космо Радио„, бившото „Функхаус Ойропа“, където в момента готвя понеделник до четвъртък всяка седмица от 1 юли 2016 г. Много се радвам, че успях да събера двете неща, които най ми харесват. Мога да пътувам сега, да пускам музика и да готвя с колеги, приятели. Или само да готвя. И за това си струва да се пътува.
Кое ястие можеш да сготвиш и със затворени очи?
Мусака.
Ще те върна отново към музиката. След броени дни ти предстои участие в Balkan Beats Festival. Какво би казал на българската публика?
Изключително съм щастлив да съм част от този фестивал! Отдавна очаквах да се случи такова събитие, н акоето да се съберат банди и диджеи в България, които от години са част от клубното течение „Балкан Бийтс“. Нямам търпение да празнувам с Вас!
Снимки: Личен архив
