Вървя към галерия „Гая“ за срещата си с художника Светлозар Стоянов – Свесто и през целият път си мисля – какви ли копчета са имали богините, за да го впечатлят толкова, че да направи цяла изложба?
Галерията е малка и уютна, добре позната на ценителите на изкуството. Още с влизането си виждам копчетата. Всички са много различни и като материя, и като форма. За да въведа някакъв порядък във възприятията си, викам Свесто на помощ.
Когато чуе човек „Копчета на богини“, веднага се запитва – имат ли всъщност богините копчета и какви са те? Как ти хрумна идеята за изложбата?
Този въпрос има много и различни отговори: Не, защото самите богини не съществуват. Не, защото във времената, когато са създавани митовете за тях, хората са се обличали с хламиди и хитони, закопчавани с фибули. И да, защото изкуството е свободна територия, в която могат да се направят всякакви връзки. Да, защото богините са безсмъртни и всесилни, и ще се закопчават с каквото пожелаят. И понеже не им липсват човешки качества, могат да бъдат изкушавани с красиви неща.
Направил съм точно това. Опитал съм се да съобразя символиката в моите работи с особеностите на отделните богини. Бях приготвил една-две работи с „копчета“ за галерия „Гая“ и когато ги видя, галеристката Таня Замфирова ми предложи: „А защо не направиш цяла изложба?“ Не ми трябваха повече уговорки.
На някои места в творбите се пресичат митологията и съвременното изкуство?
В моята изложба митологичните комплекси са само отправна точка. И културна територия, която свързва работите в експозицията. Но творбите са подчертано съвременни, симетрично или хаотично конструирани. Независимо дали са семантично по-ясни или по-мистични, носят своя вътрешен алгоритъм.
Погледнато по-общо, митовете са вълнували и ще вълнуват хората, защото са впечатляващи демиургични приказки, залегнали в основата на човешката цивилизация. И след време бъдещите хора ще правят нови интерпретации, независимо, че темпорално ще са още по-отдалечени от тях.
В експозицията използваш много различни материали, включително такива от бита, кое те води при насочването към даден материал?
Аз съм търсач по дух и експериментирането е част от моята работа. Разработил съм своя, иновативна живописна технология, като отделни нейни похвати съм използвал и тук. Нямам предубеждения към материалите, стига да успея да ги съчетая хармонично. След това ги подлагам на различни тестове. Защото, освен адекватност към естетическите критерии, използваните материали трябва да бъдат здрави и трайни.
Релефът играе важна роля като изразно средство в творбите ти. Това усещане за обем и материалност – може ли да се каже, че то е контрапункт на дигиталния живот, който водим?
Не съм се замислял, но вероятно могат да се намерят аргументи в тази посока. По принцип изкуството е специфична човешка дейност, която често се явява коректив на самозабравянето и произтичащите от това инерционни процеси. То е игра във времена на прекалена сериозност, уникат, изправен срещу механизмите на конвейера и вероятно – понякога реална опозиция на виртуалното. Но не винаги.
Изкуството може да бъде контрапункт само на някои вредни последствия от дигитализацията, но не и на развитието на технологиите. Най-малкото, защото ги използва. И защото съзнава парадоксалната си допирателна с тях. А именно – и в единия, и в другия случай става въпрос за върховни постижения на човешкия дух, мисъл и талант.
За теб важно ли е картините ти да продължават живота си в домовете на притежателите им, каква енергия излъчват те? За какви домове са подходящи?
О, да! Безспорно! Хем да носят светли чувства и наслада, хем позитивна енергия. В тази връзка и изцяло в духа на конкретната изложба ще отлича един старогръцки термин – калокагатия. От калос кай агатос, красив и добродетелен. Дай боже, повече красодобрие или доброкрасивост в нас и около нас!
Що се отнася до другия въпрос, повечето от работите в тази изложба са подходящи за модерен и стилен интериор, с чисти линии и много въздух. Независимо, дали е домашен или обществен. Но и това не трябва да се абсолютизира.
Ти си почитател на минимализма. Може ли той да е остров в претрупания свят на излишествата, в който живеем?
Преди всичко съм апологет на свободата в изкуството. Много често то е плод на интуитивни прозрения, довели до конкретни художествени решения. Те трябва да са свободни от всякакви моди, клишета и догми. Не е изключено един и същи автор да проявява както по-сдържани, минималистични подходи, така и по-наситени или дори еклектични. Според конфигурацията от случайни и предопределени фактори, които го движат в момента. Важен е резултатът!
Когато се появи готовото произведение и то е естетически хомогенно, значи не е загубена мярата. В този смисъл, ще перифразирам думите на поетесата-галерист Димитрина Кавалска от галерията на СБХ в Шумен, които неслучайно съм запомнил. На откриването на една моя изложба там преди двайсетина години тя каза приблизително следното: “Не е важно от колко билки е съставена отварата, важно е магията да я има!“ Умно момиче!
Изложбата „Копчета на богини“ можете да видите до края на март в столичната галерия „Гая“ на улица „Кракра“ 19.
