Поредният ми радио ден започна със случайна среща с радио фен. Не за пръв път на стоп към центъра на София ме качват хора с отношение към радиото и с мечти някой ден и те самите да се видят да работят в радио.
Романтиката винаги е владеела колективното съзнание по отношение на радиото. Няма да се спирам на историческите примери, които доказват, че само формата е по-различна в дните от зората на радиото спрямо това, което наричаме днес Радио 2.0 (все пак това е специализирано познание, предназначено за участниците в БНР Академия).
Нарочният плейлист включва както посветени на радиото композиции, така и версии на теми, използвани от Уди Алън в комедията му от 1987-а „Радио дни“. И тъй като радиото е най-непосредствената медия (тубата и фейса предпочитам все още да ги наричам мрежи), присъединяването на Ал Джароу към небесния сешън намира място в средата на плейлиста с възможно най-различните страни в творчеството му – от детската песен, през дует с оперна прима, до едни от най-добрите вокални версии на класики на Чик Кърия и Джако Пасториъс под диригентството на Винс Мендоса.
Малко преди финала предлагам два радио-микса – поздравът на Елиадес Очоа към слушателите на Джаз+, удивително пасващ си с минимъл-версията му на Чикитита и вокалите на Еструна върху едно соло на Рено Гарсия-Фонс, с когото бяха репетирали няколко часа по-рано. Финалът, естествено, е като за Бинар – I Saw It On The Radio – отговорът на Де-Фаз на неуспялото диско-пророчество как видеото щяло да убие звездите на радиото. Любимците ни от Пинк Търтъл достатъчно добре се гаврят с него в редовните ни ротации:
