В една мразовита зимна вечер мъж, облечен с две палта, тътрейки се, влиза в ярко осветен луксозен ресторант в центъра на Мадрид. Персоналът го посреща топло, той е бил тук много пъти. Оберкелнерът поставя печат в личната му карта и после гладният човек избира маса с червена покривка под голям месингов полилей.
Мъжът, Луис Галярдо, е бездомник, каквито са всички, които вечерят всяка вечер в ресторант „Робин Худ”. Целта на ресторанта е да взема такси от богатите и да дава храна на бедните. Плащайки сметката си, платежоспособните клиенти, които закусват и обядват в ресторанта, правят възможно заведението да сервира вечеря на бездомните хора безплатно.
„Робин Худ” се превърна в най-търсеното място за резервиране на обяд в Испания. Ресторантът привлича персонал от луксозни хотели. Знаменити готвачи се редят на опашка, за да готвят в него веднъж седмично. Резервациите за обяд за богатите клиенти са напълно запълнени до края на март.
Ресторантът е отворен в началото на декември и се ръководи от 80-годишния католически свещеник Анхел Гарсия Родригес, известен просто като „отец Анхел”.
„Искам и те да се хранят със същото достойнство, както всеки друг клиент”, казва отец Анхел. „И със същото качество – с кристални чаши, а не с пластмасови, и в приятелска атмосфера”.
Отвън има списък с правилата за вътрешния ред: на клиентите е позволено да пеят каквото и колкото искат, стига това да не притеснява другите клиенти. Те могат да използват безжичен интернет безплатно и да заемат мобилен телефон, ако трябва да проведат разговор. На бедните е разрешено свободно да внасят своя храна и да поръчват само напитки, ако така предпочитат, както и да взимат порции от кухнята за рожден ден или за друг специален повод.
Като основател на „Пратеници на мира”, местна благотворителна организация, отец Анхел е превърнал изоставена църква наблизо в обществен център. Това е единствената църква в Мадрид, отворена 24 ч. в денонощието – с безплатно кафе, телевизия и места за нощуване. Той или негов колега отслужват литургия всеки ден.
Вечерта, в която Галярдо посещава „Робин Худ”, сервитьорите поднесят гъбен бульон, последван от печена пуйка с картофи. За десерт има избор между ванилов пудинг и кисело мляко.
Мъжът с двете палта казва, че ястието му напомня за коледите преди да фалира счетоводната фирма, която ръководел. Поради фалита трябвало да уволни 6о служители. От мобилния си телефон той показва снимки на маса, отрупана със сладкиши и бутилка френско вино. Казва, че снимките са направени преди две години в дома му, който трябвало да продаде, за да плати дълговете си.
„Бяхме нормално семейство”, спомня си 48-годишният Галярдо, клатейки глава. Сега съпругата му го е напуснала. Той живее на улицата и спи в кабинки за банкомати. Що се отнася до бъдещето си, казва: „Бъдещето ми е сега. Дори не мога да говоря за утре.”
Испанската икономика излезе от рецесията, но последствията от нея продължават да са налице. Безработицата обхваща близо 20% от населението. „Робин Худ” храни повече от 100 нуждаещи се всяка вечер, на две смени.
В кухнята съдомиялната на ресторанта току-що се е повредила. Доброволка потапя ръцете си в мивката и започва да мие чиниите. „Някои от тези, които идват да вечерят, са много образовани и малко се срамуват, че са тук”, казва Ниеве Куенка – пенсионерка, която помага в кухнята веднъж седмично. „Аз обичам тази работа. Това е най-хубавото нещо, което съм правила някога през живота си”, гордо заявява тя с ръце, потопени до лакти в сапунената вода.
