Жюстин Томс е общественик и двигател на много благородни каузи и инициативи. Една от тях традиционно стартира всяка пролет и се нарича „Сърфирам безопасно“. Информационната кампания е насочена към деца между 6 и 12 г., техните родители и учители. Разговарям с Жюстин за опасностите, които дебнат подрастващите в мрежата, а така също и за начините за тяхната превенция.
Как дойде идеята за кампанията и какво ново сте замислили в тазгодишното й издание?
Кампанията стартира преди много години, а именно 8. Дойде след серия срещи с деца и родители и осъзнаването на факта, че обучение по онлайн присъствие не е предвидено в стандартната програма на училищата, а с годините възрастта за първи досег с дигиталните устройства все по-главоломно пада. Така създадохме книжка и филм, с който разясняваме на децата между 1 и 4 клас основните правила за безопасно сърфиране в Интернет. За тази година новото е, че създаваме и допълнение – книжка и филм и за финансова грамотност на децата, предвид възможността те вече да разполагат с дебитни карти, да плащат онлайн и т.н. Мисля, че двете теми са свързани и ограмотяването, дори на елементарно ниво, в ранна детска възраст, е нужно.
Кои са най-големите клопки за подрастващите, които крие глобалната мрежа?
Най-важното е да не оставяме децата с часове без надзор. Те не могат да се саморегулират, това води до прекаляване, а то със сигурност се отразява зле на здравето и психиката им. Кибертормозът между децата е другото, което „е на мода“. Деца крадат профилите си или се сдружават в тормоз срещу други деца.
Как родителите могат да предпазят децата си от посегателствата в интернет? Кой е правилният подход за превенция?
Най-важната превенция е доверието и приемането от двете страни – и от децата, и от родителите – на необходимостта от спазване на правила за безопасно сърфиране. Както показваме дълго правилата за улично движение, държим седалката на колелото с месеци, докато детето се научи да кара само, така следва да сме до него и когато е в Интернет, да знаем какви сайтове посещава, какво прави. Редовните разговори с децата ни на тази тема са гарант, че няма да има непредвидени ситуации.
До каква възраст е нужно децата да използват интернет само в присъствието на родителите си?
Добре е да сме плътно до децата си, докато те са онлайн, поне до десетгодишна възраст. За жалост, често сме свидетели на деца, които са с часове в Интернет без надзор дори на доста по-крехка възраст.
Каква е ролята на учителите в разясняване на опасностите при сърфирането? Дошло ли е време в българските училища да се въведе предмет „безопасен интернет“?
Ролята на учителите е голяма. Макар първите уроци, съвети да е нужно да дойдат от родителите още преди училище, защото децата реално имат първия си досег с устройства още на 2-3 годинки, все по-често учителите са с друг авторитет и особено в 1-2 клас е нужно да има разяснения. Все по-често децата във 2-3 клас започват да получават и първите си домашни работи, свързани с онлайн пространството, и трябва да са подготвени за това. Желателно е да се намира начин, дори без да е включено в официалната програма, да се задели час на класния или друго време за тази тема в ранните класове. С възрастта и използването заплахите в интернет се променят и затова е нужно подобни уроци да са застъпени всеки срок според мен.
По модела на възрастните децата също започват да теглят от мрежата информация без авторски права. Как да им се обясни, че това не е редно?
Колкото успешно е да се обясни на възрастните, толкова успешно е да се обясни и на децата ни. Мисля, че това е култура, която върви в цялото общество и ние всички следва да променим отношението си към авторството и да го уважаваме повече. Добрият пример на родителите, стриктното следене от страна на учителите да не се допуска това при учебни задачи, е част от пътя.
На колко години е нормално едно дете да има профил във Фейсбук, има ли рискове за децата в социалните мрежи?
Приетото е 13 години, но за жалост българските деца в 4-и клас са около 75% вече с профил във Фейсбук, а често и в други, на моменти доста по-рискови социални канали като Снапчат например. Това е и една от темите, които на законодателно ниво ще се обсъждат в Европейския парламент тази година. Но според мен, без значение от закона, всичко е в ръцете на семейството и децата. Ако няма разбиране за рисковете и необходимостта от подготовка на децата за виртуалното им битие, то няма как каквато и да е законодателна директива да сработи.
По какъв начин влияят върху неоформената психика компютърните игри, в които има убийства и насилие? Трябва ли възрастните да избират игрите на своите децата?
Мисля, че има немалко научни статии по темата и доста от тях са с противоречиви изводи. При всички случаи е нужно родителите да знаят кои сайтове посещават децата, къде имат профили, с кого си чатят и какви, кои игри играят. Нормално е децата да са доста по-гъвкави и в готовност да се справят с новото, което кара родителите да се чувстват безпомощни или изостанали. Добре е това да не се показва, а с готовност да се следят новостите. Онлайн има немалко групи за взаимопомощ, за въпроси по темата. Най-важното е да сме до децата си, да си имаме доверие.
В едно от правилата на кампанията пише: „Ще опитвам да използвам компютъра не повече от 1 час на ден“. Голяма част от децата са пристрастени към компютрите и тази препоръка е много трудно да се спазва. Как могат родителите да се справят с този проблем?
Да, често децата се усмихват, когато за първи път чуят това правило. Родителите, оставили децата си по 5-6-8 часа пред компютъра, таблета, телефона, трудно биха се справили. Тук е мястото да кажем, че за това е нужно да се работи още докато децата са малки. Да им намираме различни занимания – спорт, изкуства, така че свободното им време да е сведено до минимум, съответно времето пред устройства да не надвишава час на ден.