Интересно започна 2017 г. Първо, още на масите ни завари кошмарното съобщение за атентата в истанбулския клуб „Рейна”, при който загинаха 39 души. Сутринта от махмурлука ни извади друга новина: ”13-годишна роди първото бебе за 2017-а година. Детето е момче, казва се Динко и е родено в Сливен”.
Спокойно, совите не са това, което са. Динко не е кръстен на превърналия се в национален герой „пазител” на родните граници, а на свекъра на Станка – невръстната майка на детето. Въпреки неволното съвпадение на имената, намигването към целокупния български народ си беше повече от директно.
Родителката на Динко е от ромски произход и по всичко личи, че появата на юнака не се дължи на случайността. „Исках бебето”, споделя гордо Станка. 15-годишният баща на Динко явно не по-малко го е искал.
Всъщност има ли нещо шокиращо в тази новина? Ако се замислим, ще осъзнаем, че отговорът е – абсолютно нищо. Първото родено бебе за 2016 г. беше родено от майка на име Златка и 20-годишната ромка от пловдивския квартал „Столипиново” реши да кръсти младенеца Бойко. Е, имаме прогрес – от Бойко към Динко. Отсега можем да залагаме как ще се казва първото дете, родено през 2018 г. Но извън соления хумор с имената, не бива да ни изненадва фактът, че в България деца създават деца.
Между 7 000 и 9000 бебета на година се раждат от майки на възраст 13-19 г., сочат дaнните на НСИ. Това, че голяма част от тях са с ромски произход, не е тайна за никого. Реакцията на бедността и мизерията е оцеляване чрез повече размножаване. Доц. Елица Димитрова от Института за изsледване на населението към БАН твърди, че жените от ромски произход до 45 години имат средно по 3 деца, а българките в същия възрастов диапазон – 1,5. По думите й през последните години дори при ромите има тенденция на намаление на раждаемостта.
В края на 2015 г. информационната система за ражданията, която се поддържа от здравното министерство изнесе шокиращи резултати. Според тях за близо година на бял свят са се появили под 60000 бебета, което е по-малко дори от новородените след края на Втората световна война. Страх ме е да си помисля какви ще са цифрите за 2016 г.
Не ни харесва статистиката, нали? Много хора реагираха негативно при появата на новината за раждането на Динко. Поредното ромче, което държавата ще храни от нашите данъци. Кофти работа, а? Изпсуваме по веднъж във фейсбук статус и ни минава. Така за пореден път оставаме на фазата коментар на собствената ни стена. Събираме няколко „лайка” от приятели. Какво всъщност правим, ако нещо в България не ни харесва – роптаем в социалните мрежи и толкова.
В случай че искаме да имаме деца – не казваме като Станка: „Искам бебето”. Сдобиваме се в най-добрия случай с едно дете като минем четиридесетака. Преди това – кариера, апартамент, ако може в „белите квартали”, автомобил – по един за всеки, лятото – месец в Гърция, зимата – в Италия. Защо да си разваляме охолството с дете?
И тъй както си живеем, потънали в собствения сос на уюта, в пашкула на „правилното“ и целесъобразно съществуване, се превръщаме неусетно от пълнокръвни хора във фейсбук констататори.
Кой ще промени случващото се в страната? Не само по отношение на раждаемостта, а и на толкова много теми, срещу които все недоволстваме. Някой друг ли да направи крачката от статуса към действието? Камъните са в нашата градина, не си ли ги изчистим сами, не виждам кой друг ще го стори.
