Преди точно 500 години холандският художник Йеронимус Бош приключва жизнения си път в град Хертогенбос, намиращ се на 80 километра южно от Амстердам. Въпреки че за живота на майстора се знае изключително малко, смята се, че той е роден в средата на 15-век и е починал през август 1516 г. Видеото по-горе показва част от празненствата в чест на знаменития художник, а странните съоръжения, плаващи по канала в родния му град, са вдъхновени от неговите най-значими творби. Бош е първият майстор на четката, причисляван към престижната група на „холандските майстори”, които през 16-ти век кардинално променят разбирането за естеството на изобразителното изкуство.
Йеронимус Бош твори във време, в което европейският континент се кани окончателно да загърби така наречените „средни векове” и да поеме по пътя, който накрая ще го отведе до времето, в което живеем днес. В края на 15-ти век в големите италиански градове духът на Ренесанса процъфтявал, но в други краища на континента старият религиозен и суеверен начин на мислене все още бил вкоренен в живота на обикновения човек. Бош черпи вдъхновение за своите странни и запомнящи се творби именно от него. Младият Йеронимус, подобно на други свои съвременници, се обръща към библейските мотиви, но още тук художникът демонстрира желание да разобличава пороците на плътта и човешката глупост.
В този смисъл той е продукт на своето време, но и по своеобразен начин се оттласква от установените традиции на живописта, обръщайки се към гротескова хиперболизация на човешките слабости. За ценителите на изкуството Бош е интересен най-вече със символиката на своите картини, но голяма част от нея, за съжаление, бива загубена с течение на годините и промяната в нравите и традициите. За картината „Лекуването на глупавия”, която можете да видите по-долу, например, изкуствоведите са сигурни, че Бош подлага на критика битуваща по онова време практика, чрез която трябвало оперативно да се излекува глупостта. Неясно обаче остава защо извършващият операцията носи на темето си метална фуния и защо монахинята е с книга на главата.
Това, което няма как да бъде загубено обаче, са насмешката и иронията, които по изключително странен начин се преплитат с ужасяващи и гротескови изображения. Вероятно няма друг художник, който с такава отдаденост да е разработвал темата за греха и наказанията, които очакват грешниците след напускането на този свят. Хумористично-разобличителният и гротесково-ужасяващият поглед на Бош към човешката природа несъмнено променят завинаги изобразителното изкуство, изпращайки го в полетата на непознати и дори немислими до този момент крайности.
И, въпреки че на творчеството на холандския майстор често се приписват съмнителни мистични и окултни влияния, Бош си остава преди всичко религиозен художник, чиято основна цел е да покаже до какво води отклонението от християнския морал – такъв, какъвто е бил разбиран той в началото на 16-ти век.
По този начин в работите му се оформят два основни дяла – първият и далеч по-малко познатият е изобразяването по нестандартен за времето си начин на моменти от жития на светци; вторият обединява в себе си големи, детайлни работи, най-честно под формата на триптих, в които грехът, изкушението от Лукавия и страданието на грешниците в Ада се превръщат в централни теми. Няма никакво съмнение, че на тези на пръв поглед диаболични и странни изображения се дължи огромната известност на Бош в наши дни.
За съвременния човек вероятно е трудно да си представи до каква степен тези религиозни теми, заложени и в основата на триптиха „Страшният съд” (на снимката по-горе), са оказвали влияние на светогледа на европейците от късното Средновековие. Догматичното християнство, суеверията, неразвитата медицина, честият глад и войни са все предпоставки, които са превръщали мисълта за смъртта и битието след нея в неделима част от живота. И така съвсем естествено страхът от грехопадение и наказание са ангажирали силно съзнанието на тогавашните европейци. Бош не е бил изключение. Той прави най-значимите си творби във триптих, засягайки именно отношенията между непорочност, грях и наказание.
През 15-ти и 16-ти век триптихът е бил на изключителна почит, а Бош се възползва в пълнота от възможностите, които предлага тази изобразителна структура. В своеобразната сюжетност на триптиха, при която зрителното внимание преминава от левия панел към централната и най-важна част на изображението, за да получи своята своеобразна поанта в десния панел, холандският художник успява най-добре да разгърне таланта си. Щастието в Райската градина, греховното битие на Земята и страданието в Ада са почти неизменно изобразявани върху трите панела на най-известните му творби в триптих.
„Каруца със сено” (на снимката по-горе), „Страшният съд” и най-вече „Градината на земните удоволствия” са се превърнали в емблематични за творчеството на Бош. Гротесковите същества, често обединяващи жива и нежива материя в едно, обсценните изображения, абсурдните тела и уредите за мъчения са основните елементи в тези картини. Символиката зад тях в повечето случаи лесно може да бъде разгадана от съвременния човек, но, както вече стана дума, понякога смисълът, заложен в най-причудливите изображения, остава забулен в тайна, до голяма степен замъглила значението си през годините.
И именно тук на помощ идва един чудесен сайт, в който, освен че има детайлно и много качествено изображение на най-известната работа на Бош – „Градината на земните удоволствия”, се предлагат подробни и много интересни описания на всички изображения в картината, при това под формата на аудиозаписи, досущ като тези в най-големите европейски музеи. Така че, ако отворите линка по-долу и изберете опцията за обиколка из „Градините на земните удоволствия”, не ви остава нищо друго, освен да се настаните удобно и да прекарате няколко часа в чудноватия свят на Йеронимус Бош.
https://tuinderlusten-jheronimusbosch.ntr.nl/en
