Амарилис Фокс е бивш агент на ЦРУ под прикритие. Ето какво разказва тя пред „Ал Джазира“:
Ако съм научила някакъв урок от времето си в ЦРУ, той е: всички вярват, че са от добрите.
Бях служител на тайните служби на ЦРУ и работих под прикритие в контратероризма и разузнаването по целия свят почти 10 години. Дебатът, който върви в момента в САЩ за Ислямска държава и политиката на САЩ в чужбина е по-опростен от всякога. Попитайте повечето американци дали Ислямска държава представлява съществена заплаха за САЩ и те ще отговорят с „да”. С това разговорът приключва.
Но ако се разходиш по улиците в Ирак или Сирия и попиташ когото и да е защо Америка пуска бомби, ще ти отговорят: „Тя води война срещу исляма”. Ако пък в Америка попиташ защо бяхме атакувани на 11 септември, ще ти кажат: „Те ни мразят, защото сме свободни”.
Това са митове, изфабрикувани от много малка част хора от двете страни, натрупали голяма мощ и богатство, убеждавайки нас останалите да се избиваме взаимно. Мисля че въпросът, който трябва да си задаваме като американци за нашата външна политика, е дали не наливаме бензин в огъня.
Единственият истински начин да обезоръжиш противника си е да го чуеш. Ако го изслушаш, ако си достатъчно смел да чуеш неговата история, ще откриеш, че най-често и ти би направил като него, ако бе живял неговия живот, а не своя.
Един боец от Ал Кайда веднъж каза нещо по време на разпит. Той каза, че всички тези филми, които Америка прави, като „Денят на независимостта”, „Игрите на глада” и „Междузвездни войни”, показват малка, непокорна група бунтовници, които биха направили всичко, което могат с ограничените си ресурси, за да изгонят външни, технологично превъзхождащи ги нашественици.
И това, което вие не разбирате, каза той, е че за нас в останалата час на света вие сте Империята, а ние сме Люк и Хан Соло. Вие сте нашествениците, а ние сме Уил Смит.
А истината е, че ако попиташ хората, които реално са на бойното поле от двете страни, защо са там, те ще ти отговорят, че е заради надеждата за техните деца, заради определени политики, които те смятат, че са жестоки или нечестни. И може би е по-лесно да отхвърлиш враговете си заради това, че са зли и лоши хора, но да чуеш опасенията им относно различни политики е нещо изключително.
Защото ако врагът ти не е човек, а психопат, който ще те атакува каквото и да направиш, това никога няма да свърши. Но ако врагът ти е определена политика, колкото и да е сложно, с това можем да се справим.
