Преди почти четвърт век Боби Макферин и Йо-Йо Ма представиха в албума си Hush привидно невъзможното – вместо строго, класиката звучеше импровизирано-закачливо. Вокалният магьосник все пак идваше от класическо семейство, но докъде щеше да стигне суинга и фийлинга на френско-американския челист? Сегашните му търсения със Silk Road Ensemble без да повтарят буквално отдадеността на Макферин към световните звуци ни канят да погледнем отвъд вратите на общия ни дом, Земята. Филмът, към който настоящият албум е част ще има световна премиера през /ни и разказва за част от пътя на някои от членовете на ансамбъла:
Истински находки – от унгарските цимбали в St.James Infirmary Blues до шакухачи/ней-обагрената „Садила Яна“ с гласовете на… нюйоркчанките Black Sea Hotel. Добавяме имената на Раби Абу-Халил и Виджай Айер като композитори на Silk Road и гост-музикантите Бил Фризел и Тумани Диабате като гаранция за успешна уърлд-джаз траектория. И се оставяме на откривателстване от началната композиция с американците Roomful Of Teeth, за които и туванските вокали нямат тайни (амбицията им е да представят гласа в най-необичайните му изражения), през щурата сватбена процесия със сирийската композитор и сопрано Дима Оршо до абсолютно неземната Абигайл Уошбърн (съпругата на Бела Флек) – банджо и вокали на китайски, английски, с блуграс и келтски мотиви в Going Home.
Първото интегрално слушане, което предлагаме само тук, в Бинар е поредното споделяне на убеждението ни в ненужните жанрови деления на актуалните музики. Sing Me Home е възможният отговор на един все по-невъзможен свят.
