Някога родителите ти са се преселили от Дупница и, естествено, са избрали Люлин, за да са по-близо до вкъщи. Ти си си роден в София и съответно се развиваш добре. Имаш си типичния градски живот, а и типичната градска работа – нещо не особено досадно, с непонятно за хора извън твоята област название, разбира се, в Бизнес парка. Да, на другия край на града. Не, не си се преместил, харесваш си апартамента и запазените в него спомени от всеки период от живота ти.
Пътуваш
Доскоро с автобус и метро, вече само с метро. 30-40 минути някъде. Не ги броиш, защото са приятни – четеш си истинска или киндълска книжка, слушаш си новооткрити парчета, обменяш по някое съобщение с планове за вечерта. Даже те е яд като това само твое време свърши. Винаги е неочаквано бързо.
Изминавал си това разстояние и с кола. Няколко пъти са те карали преспали у вас приятелчета/колеги, а веднъж трябваше да върнеш една кола на собственика й (да, имаш книжка, естествено, това си е необходимост). Отврат. Независимо дали минаваш по Околовръстното или през града, е зле. Няма твое време – трябва да се гледат светофарите, да се предвиждат непредвидимите действия на околните, да се сменя първа с втора. Най-много да послушаш радио или плейър, ако си се подготвил, но от напрежението дори не чуваш какво звучи. Казваш си: „Никога“! И се чудиш: „Защо се мъчат така тия хора, и то всеки делничен ден (то си личи, че отиват на работа, пиков час е и всички са сами в колите)“? И не само в делничните дни. В събота сутрин вместо да си поспят постклубно в автобуса за Батак, където се събирате тази седмица, те клюмат над волана и гледат табели (защото всяка седмица сте на различно място). Да, отврат.
Някога
пра-пра-дядо ти се е преселил от полето и си е търсил местенце в града, напомнящо неговото село. Открил го – къщички тук-таме, широта, празни пространства, сходни съседи. Лозенец. Сега благодарение на него ти живееш в центъра и си на неколкостотин крачки пеша от всичко. Е, вярно, последната ти работа е в новата бизнес сграда на метрото на „Жолио Кюри“, но дотам ходиш за половин час пеша или за три минути с колело през парка, а като те мързи, за една спирка с метрото. Понякога минаваш по пътечката край „Драган Цанков“, гледаш залепени една за друга коли, слушаш клаксони и, така, лекичко, им се чудиш. Вероятно не всички работят на километър от вкъщи като теб, но си сигурен, че все през някой парк или друго приятно място могат да се разходят в част от маршрута. Пък иначе, транспорт не е като да няма – автобуси, трамваи, тролеи, метрото. Дори да е малко сгънато, не е за дълго. А ако е за дълго, значи се качваш на някоя от първите спирки и си седнал – четеш си нещо, блееш си, виждаш как се променя градът около теб.
Още
в 5-ти клас са те пратили от пернишкото основно училище в СМГ-то. Още си си на квартира в едно таванче до пожарната на „Раковска“, градът е в краката ти, а вече работиш от вкъщи, така че печелиш час-два на ден от придвижване до работа. През лятото влачиш лаптоп-а по разни плажни барове, сменяш къмпинги, работата сякаш се върши от само себе си, а ти си живееш живота. Една нормална туристическа раница ти събира компютъра, палатката, чувала, двата чифта дънки и няколкото тениски. Откакто обаче се заседя повече на „Градина“, ти писна да се чудиш как да стигнеш до спирката на автобуса или как да накараш някой да те качи на стоп от нищото на главния път, където всички карат с поне 150.
И когато един тип от Пазарджик ти предложи старата си кола (по-малък с 10 години от тебе, пък вече има стара кола!), реши да я вземеш. Хилядарка, поддържаш я както дойде, на жизнения минимум, понякога забравяш, че я имаш. Даже малко те е срам, защото като си ги гледал хората как се мъчат с тея коли, колко са вързани с тях, как се бутат по задръствания в града и по магистралата, как трябва да ги мислят дали няма да затънат в пясъка или дали няма да ги откраднат, си си обещавал, че никога. Затова си я скрил количката в гаража на гаджето ти в Бусманци и я броиш повече за нейна, нали тя настояваше да я вземеш, понеже живее на село и е свикнала с колите. Понякога се чудиш дали това, че все пак си си купил кола за разлика от най-близките ти дружки, дето само се възползват от нея, не е отблясък от отдавна забравения ти пернишки произход. Както и да е.
Живееш
в „Овча купел“ и си тотално прецакан транспортно… … … Гледаш ги и си казваш: „Тея сигурно са някакви селяни. По-добре да сменям по три автобуса, отколкото да се мъча така.“
Живееш… … … Обещаваш си: „Никога. Софиянците нямат коли!“
