„Талат паша“ е улица в Одрин, по чиито преки можете да срещнете привечер сирийските кюрди, очакващи да бъдат „прехвърлени“ най-вече в Германия. По-заможните от тях, тези като Х. (имал е магазин за сателитни приемници) и малкото му четиричленно семейство, трябва да чакат още два-три дни, но може и седмица, преди да си опитат късмета, съзнавайки, че шансовете им са наполовина.
Късметът четири пъти вече е изневерявал на сънародниците му и децата им, останали без документи, пари и телефони след поредните им опити да намерят пролуката в стената, строена именно с цел да ги предпазва от загубване из странджанските гори. Техните спални са преддверията и изоставените имоти в преките на улицата срещу пансиона на Х.
На по-малко от 25 км от там вишката на турските войници, охраняващи границата с ЕС, е празна. Пътят, водещ до нея съществува в Google Maps. Всъщност го открих, сравнявайки го с кепчър от екрана на турска колежка, придружаваща испанска журналистка по следите на каналджиите. На мястото, освен захвърлени дрехи, имаше и много празни бутилки от минерална вода. България е само на един зелен овраг разстояние.
На други места турските войници предпочитат рахата на сянката, а по позициите на българските патрули могат да се видят абсурдно изглеждащи картинки. Дели ги една пирамида, малко найлон и новият път, използван от строителите на „съоръжението“ на входа на съвременна България.
Първата част от съоръжението с възпиращ характер също може да бъде открита чрез таблет, но не и чрез стандартен джипиес. Разбираема е ценността на смартфона сред мигрантите, неразбираема е привързаността им към нерегламентираните транспортни услуги.
Все пак рисковете им са значително по-малки от тези на жителите на соцлагера, рискуващи обратното движение преди четвърт век. Седмица домашен отпуск бе стимулът за точна стрелба по „враг“ на лагера, почти наполовина за задържан жив. Ръждата по старата трета гранична зона казва всичко за нейната ефективност, както и за тази на „лагера“.
Ако късметът е в неправилните проценти, бежанците/мигрантите, които не представляват заплаха за националната сигурност, са докарвани в Харманли след кратък престой в затворен център. Там с помощта на преводач и служители на Агенцията за бежанците към МС те подписват молбите за хуманитарен или бежански статут, даващ им във втория случай права като на български граждани. Повечето рядко имат търпение да изчакат няколкомесечната процедура и възобновяват контактите си с най-бурно разрастващия се мръсен бизнес.
За току-що пристигналите иракски кюрди шансът за статут е по-малък от сирийските – все пак в родината им има автономна кюрдска зона, каквото и да значи това.
За по-търпеливите – символичната изложба на Терминал 2 вместо сбогом от страната, където мечтите им са на път да се сбъднат.
А ако вместо тел имаше генерални консулства на ул. „Талат паша“ и „корсаризираните“ плащаха данъци…