Иванка Курвоазие е един от актуалните родни фейсбук герои с хиляди последователи в социалната мрежа. Ежедневно тя споделя с многобройната си публика своите мисли, мнения и коментари както по наболели въпроси от публичното пространство, така и върху изконни общочовешки теми.
Умението й да предизвиква умерен фурор с неоспоримите си становища и фактът, че ги четем, дори често да ни е трудно, провокира идеята за разговор с голямата българска поетеса, революционерка, кулинарка и неуспяла фризьорка. Разговор за любовта, славата, концептуалното изксутво, завистта, латино танците и българската политика.
Ето какво сподели ексклузивно за Бинар скандалната, но и земна фейсбук звезда Иванка Курвоазие:
Често споменавате младия си любовник. Какво е за Вас любовта?
Моята голяма приятелка Сашка Васева, често казва, че не е певица на любовта, а социална певица. В този смисъл асе* определям по скоро като пивица на Любовта.
У нас да си известен е особена ценност. На Вас как Ви понася славата?
Често ме разпознават на улицата. Получавам покани за различни събития, получавам подаръци. Получавам предложения от различни брандове. Приятно е разбира се. Макар, че понякога ми натежава. Една сутрин влезнах в лозенското три четри пет, мъртво пияна, прибирах се от един гей клуп и застанах отпрет на касата, където застават хората когато искат да си вземат само цигари, беше ми лошо, имаше двама души на опашката единия каза на касиерката: нека голямата българска поетеса Иванка Курвоазие да си вземе цигари, осмихнах се и повърнах мощно върху пликчетата.
Защо хората казват, че не слушат Джена, а на концертите й е пълно?
Вероятно голяма част от хората, които твърдят, че не слушат Джена, наистина не го правят.
Бихте ли участвали в някой от популярните телевизионни риалити формати, ако получите добра оферта? Изобщо какво е отношението Ви към този тип изяви?
Разбира се и тази година отново ме поканиха на ВИП брадар. И тази година отказах. По няколко и различни причини. Първата е очевидна, доста сам ангажирана и готвя няколко неща едновременно, които отнемат доста от енергията ми, и изискват присъствието ми тук и сега. Втората е че бяха поканили и Калинтер Зийски. Досега не съм го казвала никаде, но преди няколко години с Калинтер имахме кратак роман. Жена мо разбра накрая се получи много неприятно. Не бих искала да занимавам цяла Балгария с подобни неща. Виждам, че в края на крайщата Калинтер също не влезе, може би се е притеснявал дали аз няма да влезна тая година и написа оня статоз на фейсбука.
Казвате, че нямате намерение да се занимавате с политика. Не смятате ли, че държавата е на това дередже именно заради недостатъчната политическа ангажираност от страна на интелектуалците?
Не знам как да ви отговоря на тоя вапроз. Самата ас не се определям като интилектоалка.
Какво значи тва интеликтоалец? Какво прави? Някой, който нищо не иска да работи и да дава акъл ли е? Мисля че определящите се като такива, български интелектоалци на първо место, трябва да просто да си вършат добре непосредствената работа, да правят хубави филми, книги, представления, хубава музика.
Последния пример за интелектуалекц в политиката, за който се сещам е Любен Дилов Джунияр.
А ще гласувате ли наесен? Защо?
Напоследък ми се струва все по малко смислено. Понеже нямах никакви чисти дрехи, днес отидох за цигари в квартала с една лекьосана тениска на реформаторския блок. Няколко човека ме замеряха с камъни. И все пак ще гласувам, ше ида и ше пусна бюлетината, защото имам право на това. В България жените имат право да гласуват от 1938 година.
Има ли завист и злоба в артистичните среди у нас? Вие усещате ли това на свой гръб? Как?
Разбира са, че има, тва са нормални неща. Скубанито на коси е неизменна част от духовния живот на нацията.
За какво мечтаете?
Тази година оспях да ида на морето за пет дена. Искаше ми се да ида за още пет.
Каква литература четете?
Колинарни списания, специализирани издания за здравословен живот, оцлабвани. Чета доста оклутна литиратура. Жълти вестници. Модни списания. Напоследак започнах да чета за пчеларството, много интересна материя. Мисля, че искам да сложа един кошер на балкона. Да имам сопствен кошер.
Какви нови проекти планирате?
Работа вархо няколко неща. Потготвям блога си, работя вархо една книга, преговарям с няколко бранда за които да работя като рекламно лице, подготвям една благотворителна кампания. Работата ми в професионалното почистване не е намаляла, макар че малко се промениха нещата, които върша.
Изкажете се относно концептуалното изкуство и Вашия принос към него.
Концептуалното изкуство е направление в изкуството на 20 век. Има за задача да разруши класическите форми и да изведе напред посланието, по нов, неочакван, непосредствен начин. Поставя въпроси около ролята на художника. Какъв е моя принос? Аз разказвам за своя необичаен живот в интернет.
Какъв е смисълът на живота?
Не знам. Аз съм една обикновено момиче на педесе и седем, което кара бял бус и крещи по светофарите. Какъв е смисала на животат? Кой може да каже. Всички сме захвърлени в света, без никаква инструкция. Без някаква листовка за употреба. Имаме време да направим няколко крачки и после угасваме. Мисля, че в мига, когато си отиваме от света, разбираме колко е хубав живота, че искаме да останем още малко тук, въпреки всичко, мисля че в тоа мик, когато се обърне назат, човек трябва да съжалява по малко.
PRODALGAWAME NAPRET <3
(*В интервюто е запазен оригиналният правопис на Иванка Курвоазие.)
Навремето Елин Пелин е казал, че „любовта бяга от хорските сърца, хората не са вече братя“. Питам Иванка не звучи ли това болезнено актуално и в днешни дни и защо. Тя отвръща с лаконичното „Димитър Стоянов имаше разкошни бедра“ и споделя, че бори стреса с латино танци. Често обаче не й остава време за такива и тогава пие.
Казва, че я четат мъже и жени между 25 и 44 годишна възраст. Предимно жени. Предимно образовани. Но аз мисля, че с всеки следващ ден словото й достига нови и нови хоризонти. И макар за собственото си сърце да казва „с годините става фсе по трудно да се спечели и все по безсмислено“, неоспоримо е, че думите на Иванка печелят все повече сърца лайк след лайк.
