– Сбогом – каза лисицата. – Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.
– Същественото е невидимо за очите – повтори малкият принц, за да го запомни.
Разбира се, че за тези думи се сетих, когато разбрах за Денис Попов – 18-годишния незрящ скулптор. Този, който наистина прави изкуство със сърце и чувство. Най-истинският филтър за значимост и ценност. Особено днес, когато всеки е вгледан в себе си. А май дори не точно в себе си, а в своята проекция и събира лайк след лайк и се надява на споделяне и харесване. Затова бях сигурна, че ще потърся Денис и ще разговарям с него.
Денис иска да се занимава с изкуство. Осъзнава го от съвсем малък. От първия допир с пластилина, на който всеки може да предаде форма, ако пожелае. Дори никога да не е виждал. Отново заради сърцето.
Участник е за трета година в Лятна академия за деца и ученици. Наскоро разбрал, че за хора в неговото положение има забрана за кандидатстване в правилника на Художествената академия. Вярва, че това ще се промени, защото от опит знае, че няма нищо невъзможно.
Денис не е сам в изработването на скулптори. Споделя, че до него е Таня Стоянова – магистър по керамика. Таня, която се превръща и в приятел. С нея може да си говори за нещата от живота. Или да помогне да сътворят „Минотавърът“, който впечатли мнозина. И ще продължава да го прави, защото това е изкуство.
Денис е готов да се учи, да става все по-добър и да вярва. Но не за да стои името му под работите, а за да прави хората щастливи с красотата от изкуството. Да споделя.
Научете от разказа на Денис – как той вижда цветовете, защо харесва толкова много древногръцката митология и каква картина е решил да татуира на себе си…