Богдан отива на среща с приятели. За него е по-важно с кого си, отколкото къде си, обича на всички да им е добре. Също толкова обича и киното, защото се занимава със сценография. Иска му се българското кино да се възроди.
Пламен няма търпение да стигне до морето. Каквато и да е годината, морето не се пропуска, дори се ходи по два пъти. Първият път още през май. Трябва да има баланс и сили за работа.
Иван е кинезитерапевт и има свой кабинет, в който ни кани. Винаги е с колело. На въпроса ми за какво е този венец, oтговаря „За украса на кабинета, но става и за колелото“.
Георги и Даниел не са спрели от сутринта. Не изкарват много – пет-десет лева, кой колкото даде. Хубаво, че могат да се разхладят в горещото време. А измитите витрини и прозорци карат ненадейно минувачите да се загледат.
Владимир за пръв път е излязъл да свири навън. Скоро заминава за Москва и иска да събере пари за подаръци на приятели. Любимият му композитор е Шостакович, но още му е труден, сега се е спрял на Бах.
Камен не може без планини и пещери. Някога сам преправил първата си раница. Сега шие удобни дрехи за планина и катерене. Все още не може да си позволи далечни дестинации, но наскоро е бил в Алпите.
Добри е историк и е работил във военно-историческия музей, сега е пенсионер. Не му се ходи на море заради многото хора и застрояването, пък и трудно може да си позволи. Много обича книгите и разходките на Витоша.
Андрей – целият в синьо, без шапката – и другите от отбора използват сянката, докато тя още покрива терена. Сега най-важното е голът. Това ще добави още малко слава към тази на любимия отбор – разбира се, Левски.
Крис и Самуел са още ученици, макар и да изглеждат като студенти. Крис учи уеб дизайн, а Самуел е в немска гимназия, но и двамата харесват твърдия и прогресив рок. Търсят сродни души, сродни и с любимите групи като Iron Maiden, Dream Theater, King Crimson.
