Възможно ли е вътрешното разселване в една държава да доведе до сериозна криза не само в нея, а да повлияе и на нейните страни-съседки? Какви конкретни мерки трябва да вземе за разрешаване на проблема правителството на тази държава? Краткосрочно или дългосрочно трябва да се планира стратегията за разрешаване на ситуацията?
Тези и други въпроси (а и отговори) намираме в годишния доклад от май месец на Центъра за мониторинг на вътрешното разселване (Internal Displacement Monitoring Centre) – безкрайно интересен текст, занимаващ се с много хуманитарни проблеми относно човешките права и сигурността в съвременния свят. Фокусът на доклада е именно броят на вътрешноразселените хора, които са били принудени да напуснат домовете си в резултат от конфликти и насилие. Да, напуснали са домовете си, но не и страната си. Пабло Пикасо е казвал, че носи дома си в сърцето си. Интересно дали 38 милиона души (да, цифрата на вътрешните преселници в световен план е такава) биха се съгласили с именития художник.
За Украйна тази неприятна тенденция е сравнително нов проблем. Първите прояви на съпротива срещу новия режим, установен в Киев в резултат от т.нар. „февруарска революция“, през март 2014 г. – свалянето на проруски ориентирания президент Виктор Янукович от власт – предизвикват и първата вълна на вътрешно разселение. И процесът е лавинообразен – за около година броят на вътрешно разселените лица в страната надхвърли 1 255 млн. души. Хората напускат домовете си с надеждата, че ще се върнат скоро. И навярно се успокояват с мисълта, че все пак не напускат страната си. Вероятността обаче бежанците да се завърнат намалява прогресивно с всеки изминал месец. А проблемът, разбира се, не е техен – проблемът е на правителството. И следва да се приеме, че вътрешното разселване реално е следствие от политическата криза в страната, а не обратното.
Ето какво се препоръчва в доклада:
1. Да не се допусне разселването да придобие неконтролируеми мащаби и да се минимизират негативните ефекти от него.
2. Повишаване степента на осъзнаване на проблема на национално равнище.
3. Събиране на необходимите данни за броя и условията на живот на вътрешно разселените лица.
4. Запознаване на обществото и местните власти с правата на вътрешно разселените лица.
5. Създаване на законова рамка за утвърждаване правата на вътрешно разселените лица.
6. Формулиране и реализация на национална политика по отношение на вътрешно разселените лица.
7. Фокусиране вниманието на институциите върху проблемите на вътрешно разселените лица.
8. Стимулиране на националните правозащитни институции да се ангажират с проблемите на вътрешно разселените лица.
9. Осигуряване участието на самите вътрешно разселени лица в решаването на техните проблеми.
10. Подкрепа за трайните решения на проблемите.
11. Осигуряване на необходимите за решаването на проблемите ресурси.
12. Сътрудничество с международната общност, когато собственият капацитет се оказва недостатъчен.
Подчертано е, че това не е изчерпателен списък на мерките, които се очакват от правителствата – идеята е чрез тези препоръки те да имат отправни точки за действия. Авторите на доклада (Сюлейман Мамутов, Катерина Мороз и Олена Виноградова от Програмата за подпомагане на бежанците HIAS) подчертават, че тези ключови мерки могат да имат значителен ефект не само конкретно за защита правата на изселниците, а да предизвикат и положителни политически последици. Според тях, продължителното съществуване на големи маси вътрешно разселени хора е много вероятно да забави цялостното икономическо развитие на страната – при наличие на толкова впечатляващ брой хора без постоянен дом вероятността това да предизвика масово недоволство и респективно да се превърне в дестабилизиращ обществото и държавата фактор.
Какво трябва практически да се направи?
Според експертите на първо място правителството на Украйна трябва да предприеме няколко неотложни действия. От изключително значение е Украйна да концентрира вниманието си върху проблемите с вътрешните бежанци в страната, като за целта се налага приемането на съответните законодателни промени, мобилизацията на наличните ресурси и осъзнаването на цялата сериозност на проблема, категорични са авторите. Те препоръчват следващата стъпка да е обучаването на украинските държавни чиновници в прилагането на международни стандарти при решаването на проблемите на разселниците. Важно е, разбира се, фокусът в политиката по отношение на конкретния проблем да бъде поставен върху намирането не на временни, а на трайни решения. Специалистите са убедени, че наличието на милион и половина вътрешни бежанци е наистина сериозен проблем, който е възможно да се проточи с години или дори десетилетия. Невзимането на мерки в настоящата ситуация може доведе до много по-сериозна цялостна криза в страната и околните държави.
Анализаторите стигат до извода, че всъщност желанието на политическите власти да се ангажират с проблема на вътрешното разселване не е мотивирано толкова от алтруистични причини, колкото от чисто политически съображения или такива, свързани със сигурността. Съвсем логично, когато правителствата осъзнаят, че защитата и подкрепата на вътрешно разселените хора пряко касае националните им интереси, е много вероятно да бъдат значително по-склонни да следват подобна политика. Дали обаче украинското правителство не осъществява адекватна и дългосрочна политика за решаване проблемите на вътрешно разселените лица именно защото не желае да признае собствената си роля за появата на многобройните „вътрешни бежанци“? Или става дума за отказ да се признаят мащабите на този феномен, защото реално това би означавало да се признае, че държавата не съумява да контролира случващото се на собствената ѝ територия?
Специалистите са категорични, че е възможно правителство на държава с толкова сериозен проблем само да създава впечатление, че го неглижира от страх, че признаването на сериозността на ситуацията евентуално би навредило трайно на имиджа на страната пред останалия свят. Това обаче надали вълнува всичките милиони вътрешни разселници по света. Не би и трябвало. Защото ако собствената ти държава престане да ти дава възможността да я наречеш свой дом, никоя друга няма да успее.
