Нали знаеш как става прекачването в метрото на „Сердика“? То е малко досадно, но пък оттам можеш да се качиш в посока Централна гара, за да отидеш на гости на най-добрата си приятелка. С влак, защото се е преселила на село. Преди се беше преГРАДила в града, ама после се роди кръщелникът ти и сега вместо един булевард се налага да пресечеш границата на две различни културни територии, за да я видиш.
Дотук това може и да е твоята история. Оттук-нататък дано не е.
И така, Климент Младенов си пътува в метрото в посока Централна гара в един весел приятелски съботен следобед.
Седи си и не безчинства нещо, да не си помислите. Просто е един нормален човек, който си чете. Облечен е с кубинки със зелени връзки, камуфлажни панталони с карабинер с ключове, фланелка на Германия от последното световно и черна шапка. Да, вестникът е „7 дни спорт“, а на шапката пише „White Power”. Просто обича футбол, интересува се от процесите в него и харесва анализите на този вестник. И просто в метълския магазин, където заради носталгията на 36-те си години си купува шапки, тази се оказва единствената достойна да покрие попорасналата му неподстригана къдрава коса. С много хубава кройка, за разлика от останалите, с които прилича на идиот.
Значи, аз съм човек с шапка „White Power”, с тениска на Deutschland (демек „Uber alles”), с кубинки с не-черни връзки, с камуфлаж. А, и с нож, нали отивам на село, там и планина има.
И се появява полицай. Започва да ми задава въпроси, на които не знам дали съм длъжен да отговарям, но отговарям. Като първо ме извиква за малко за справка. Оказа се, че във всяка метростанция има полицейски стаи. Пита ме много неща (за някои от тях можеше да научи и от телефонната справка с данните от личната ми карта):
Съден ли сте?
Ами, да, два пъти. Първият път бях много влюбен в днешната ми най-добра приятелка (да, същата) и много й досаждах. Веднъж бях и пиян, и й се натресох след работа. Тя не ме познаваше добре и след като не успя да ме изгони, се обади на полицията, а аз обиждах и заплашвах с „Вие знаете ли кой съм“. Та, оттам съпротива при арест и обида на длъжностно лице. Условна присъда. Вторият път ме съди жената, с която имах некратка връзка – адвокат по професия, а последната ни среща завърши с нейни юмруци и един мой. Еми, не издържах. После дело, нали е адвокат, подходи професионално. Оправдаха ме.
Защо връзките на обувките Ви не са черни?
Еми, защото не са черни.
Защо ходите с тениска на Германия, хитлерист ли сте?
Защо да не ходя, Германия е най-големият бизнес партньор на България.
Защо на шапката пише „White Power”?
“Black Power” ли да пише?
Имате ли някакви намерения към малцинствата?
Не съм тръгнал към Орландовци, а към Курило.
Вие, скинарите, обичате ли да побивате мангалите? (да, именно „мангалите“)
Вашата институция е по боя.
Момченце, много ми се отваряш, да внимаваш, щото ще те стрОша от бой. (и изядох два не-бих-ги-нарекъл шамари)
……………………………………………………………………………….
Дойде друг полицай.
Ще трябва да Ви задържим за допълнителни уточнения.
Какви уточнения, аз нямам провинение, а си имам и работа.
Нямате право да ми говорите така.
Ама аз отивам да си видя кръщелника и жената, на която съм кум.
Как ти ще си й кум, като си съден след като си я тормозил, бе!
Моля Ви, спрете с Вашата селящина тип Бареков.
Тука явно много сбърках. Закопчаха ме отзад и ме заведоха в районното с една „Астра“. Установяваха някакви неща. Какво установяваха, след като дори не са се обадили например на приятелката ми или на някой друг.
Къде бях през това време ли? Трамвай знаеш ли какво е? Едно време му викаха така, защото беше една висока тръба, на която си закачен с белезници. После се намесиха някакви Бриджит-ки (тип Бардо) и сега е по-хуманно. Тръбата е смъкната и си закачен седнал на пейка. С гръб към вратата. А тя е отворена, защото полицаите са с едни дебели дрехи и се потят като кучета. Не можеш да идеш до тоалетната, трябва да се молиш. И ти блъска едно зловещо течение в кръста, с който имам проблеми от едно време. И те боли. Е, после, след писане и на обяснения, ме пуснаха.
Междувременно така извадиха батерията на телефона ми, че счупиха две зъбчета, а след изтръгването на слушалките куплунгът вече не става. Ще го изплащам още една година. Не куплунга, телефона.
Значи, може да ходят хора с фланелки с лика на Че Гевара, който е терорист, с тениски на СССР или Сталин, обаче Германия – не. Обичам Германия като държава, ходил съм много пъти, обичам си кубинките, камуфлажите, какъв скинар съм аз с тая коса, дето и шапка не я събира? Ако ходя с италиански надписи и ми пише на шапката „Forza Italia“, няма проблем. Те просто се чудят как да отметнат някаква работа.
Ако си я бяха свършили както трябва, можеха да видят, че работя в БАН, че родителите ми са професори. Може и да имам някои провинения, но те са от лични взаимоотношения, не съм обществен враг. И според никой закон не съм нарушил нещо.
Съгласен съм да ме обявите с истинското ми име, няма нужда да си избирам друго.
А, да, може да съм Хайнрих Химлер. Ама ако се казвах така, щях да щракна с пръсти и тази история да изчезне.
Най-важното е, че те не могат да ми върнат онзи следобед. В който трябваше да съм с най-добрия си приятел, който замина същата вечер и не е ясно кога ще се видим пак. Нямам проблем да стоя в районното, но не можах да я видя, да я гушна. Как може да ми причиняват това? И да ме разплакват и сега от безсилие. Как може да са такива изроди? Тая работа просто не е хуманна, не е европейска, не граничи с никакви европейски практики и това просто трябва да спре.
На кого да се оплача? На арменския поп?
