След концерта на Джорджано в София, посетен от видни столични културтрегери и десетки обикновени хипстъри, спокойно можем да приемем, че вече и у нас, както в целия свободен свят, „артист“ е, меко казано, широко понятие.
Да имаш кауза обаче е друго. И за жалост не се изчерпва с това да шернеш картинка с някакъв актуален призив в социалната мрежа, пък да се успокоиш, че си активен. Всъщност каузата винаги почива на дълбоко личен мотив. Тя идва от частния случай, от съкровено преживяното. И се разраства навън, търси съмишленици.
Наоколо има артисти с кауза.
Те са художници дърворезбари, решили да покажат, че изкуството може да помага. Да е социално ангажирано. Назовават се „Група 9“ и поредният им проект, който стартира на 24 март в София, е благотворителната пътуваща изложба „50 на 50“. Целта е средствата от продажбитe на творбите, включени в проекта, да бъдат дарени на Асоциацията на децата и младите хора с диабет.
На детенцето на моята приятелка откриха диабет и от споделеното от нея, след като аз на свой ред споделих с колегите, решихме да направим благотворителна изложба и да повдигнем темата пред обществото. Възникват изключително много проблеми, когато се открие диабет в ранна детска възраст, като например отказа на персонала в детската градина да поставят инсулин с обяснението, че не им влиза в трудовата характеристика и последвалата откровена изолация на това дете. Оказва се, че много хора си мислят, че диабетът е заразен и дърпат децата, за да нямат досег с детето с диабет, което е абсурдно и показва колко сме непросветени и ограничени. Подобни неща ме провокираха да се повдигне темата и да се опитаме да помогнем с това което правим – изкуство.
Така кураторът Ивайло Пеев обяснява раждането на инициативата. Според него изкуството трябва да бъде социално ангажирано, защото то по презумпция е насочено към обществото. Вярва, че най-малкото трябва да възпитава във вкус към красивото, естетичното.
„Затварянето му, дори капсулирането му, което често се случва, за ограничен кръг от хора – експерти, ценители и меценати, трябва да се разчупи“ – казва той. Ивайло смята, че обикновените хора трябва да имат достъп до съвременното изкуство и да бъдат просвещавани в някакъв смисъл, че това е ценност.
Концепцията на “50 на 50“ извисява дървото като материал за вдъхновение и цели да популяризира съвременния прочит на традиционната за България дърворезба, създавайки смели и авантюристични за традицията скулптури. Каузата е неоспоримо смислена и благородна, но не се ли превърна благотворителността в мръсна дума у нас и как да преборим това?
Това се случи, заради прекалената злоупотреба с човешката доверчивост и преекспонирането на това какво е благотворителност и съответно реалната липса на резултати и оттам и на добри примери. Предприемат се някакви кампании, а резултатите от тях не се показват, за сметка на това се показват все нови и нови проблеми, липса на средства, недомислици, сгрешена политика и пр. Хората не вярват, че дарявайки, парите им или помощта им ще бъдат използвани по предназначение. Виждаме хора, които се облагодетелстват от човешката съпричастност и жертва. Най-натрапващ пример са просяците – оказва се, че това са организирани „банди“, които работят за някой друг, който им прибира парите и т.н. Пътят да се преборим с това е гласност на каузите и прозрачност, дарителите да виждат реалния резултат, помощта, която са оказали, а не виртуален лев от сметката ти за телефон за виртуална кауза.
Чудя се дали обществото ни изобщо е дозряло до момента, в който е естествена мисълта за другия. До емпатията и благотворчеството, която дума се е превърнала и в своеобразно мото на инициативата. Ивайло Пеев вярва, че има хора, които са стигнали до това, но мисли, че масата не е, тъй като сме прекалено егоистични, заети със себе си и собствените си проблеми, подозрителни и недоверчиви към другия.
И в нашата инициатива на моменти имаше неприятното усещане, че хората гледат подозрително и не вярват много в това, че го правим искрено и от сърце. Това е проблемът, прекалено много се злоупотреби с акта на благотворителността и хората си мислят, че все има нещо гнило. Понятието благотворителност трябва да се изчисти от „лекетата“-лъжи и злоупотреби, и да заблести отново с чистотата, която е вложена в него. Надявам се да помогнем за това.
Пътуващата изложба има друга благотворческа функция, а именно – утолява истинската жажда на хората извън столицата за изкуство. Ивайло споделя как всъщност извън София са реализирали доста успешни изложби. Хората там са зажаднели за изкуство и се отнасят с изключително уважение и почит към всяка културна изява.
„Тук сме преситени в някаква степен, докато извън София за публиката събитието наистина се превръща в празник и артистът се чувства като истински артист от засвидетелстваното му уважение“ – разказва той.
На 3 юли 2015 г. в изложбени зали „Рафаел Михайлов“, град Велико Търново, в 17:30 часа „Група 9“ ще открият благотворителната изложба „50 на 50” под надслов „Да благотворим заедно.“ Това е четвъртата изява от едноименния проект, стартирал на 24 март в гр. София, галерия „Проф. Васил Геров“, с подкрепата на Национален дарителски фонд „13 века България“. Средствата от продажби ще бъдат дарени на Асоциацията на децата и младите хора с диабет.
В проекта участват художниците дърворезбари: Георги Великов, Роберт Цанев, Даниел Мирчев, Камелия Абаджиева и Евгений Григоров, Митьо Митев, Стелиян Стелиянов, Явор Танев, Мартин Георгиев, Петко Недялков, Илия Владимиров, Мариела Драганова, Цено Нинов, Боян Султанов, Мариана Манева, Александрина Иванова, Цветомир Илиев, а куратор е Ивайло Пеев.
През есента изложбата се завръща в София. По това време на годината, на 14 ноември, е и Световният ден на борбата с диабет.
