„Връзката между дете и куче се установява много по-лесно, отколкото между дете и възрастен“. Така започва срещата ми с голдън ретривъра Елмо, неговия водач Пламен Първанов и специалния педагог Кичка Петрова.
Отиваме заедно при Мими, прекрасно момиченце на 7 години и половина, невербален аутист, и после при 7-годишния Анди, който е с епилепсия и синдром на Уест. Децата чакат нетърпеливо. Мими ни посреща още на стълбището, а по-късно Анди ще сложи ръчичката си в дланта на Кичка и ще притихне.
Кичка, Пламен и Елмо са сред пионерите на канис терапията в България. Всичко започва като инициатива на доброволни начала преди 3 години.
„Първите 6-7 месеца само събирахме информация, после срещахме децата с кучета-терапевти в Ресурсен център – София. Трима водачи, 6 кучета и един психолог, специалните педагози Аги, Мария, Данчето, Лили, Велина и аз. Нито един от педагозите или водачите не получи заплащане, но за кучетата имаше бисквитки, за да не се демотивират“, смее се Кичка.
Преди да започнат, психолог прави тестове на децата – за емоциите, познавателните способности и взаимодействие със средата. В края се пускат същите тестове, за да се види динамиката на напредъка. Психологът интервюира родителите за техните очаквания. Всеки родител е занесъл бележка, че детето му няма алергии към кучета.
Групата е от деца с аутизъм от 6 до 10 години, но канис терапевтите работят също и с деца със синдром на Даун. Разбира се, желаещите да се включат са повече от възможното.
Защо терапия с кучета?
Защото се обучават и подчиняват на команди, заради вродените им благородство и чар, заради безкрайно многото им лични качества. Канис терапията e чудесна за преодоляването на психически затруднения: страх от животни, от непознати, от непредвидени ситуации, има успокояващо въздействие и подпомага усвояването на движения, координация и нови знания в неконкурентна среда – без стрес.
При деца с дислексия кучето играе мотивираща роля. Вместо да чете на възрастен, което за повечето дечица е непреодолимо притеснение, детето чете на кучето.
„Децата се отпускат много лесно, защото знаят, че кучето е там и ги слуша, но няма да ги поправя, да им се подиграва или да им се кара“, обяснява Кичка.
При децата с хиперактивност игрите са с цел да се въведе желано поведение и граници. Повечето деца обожават да играят състезателни игри с кучето. Ползите от това са за двигателното им развитие и второ, правилата са за всички – за детето и за животното.
„Разделяме се на два отбора – кучето и водача; педагогът и детето. Задачата е да пренесем части от пъзел по точно определен маршрут – някъде да се прескочи, някъде да се промуши и т.н. Който не спазва правилата, пропуска ред. Почти винаги детето побеждава и това му дава самоувереност. Ако се състезава с други деца – има сърдити и скарани, докато с кучето това никога не се случва. Когато кучето изпусне играчка или част от пъзела, детето му го подава – развива се солидарност“, обяснява Кичка.
При релаксиращата канис терапия детето ляга между кучета терапевти и тяхната топлина предизвиква мускулите му да се отпуснат. При деца с моторни затруднения като Анди кучето е опора. Така започва терапията на детето с Елмо като асистент в ходенето, когато на 5 години и половина Анди все още не може да ходи сам.
„При Анди работим и за устойчив зрителен контакт, понеже при него очичките се въртят, много рядко фокусира и не проследява движещи се предмети“, казва педагогът.
„Нямахме представа как Анди ще възприеме терапията“, започва Катя, майката на детето. Анди е спокойно дете, много рядко има нервни изблици. По принцип не забелязваше кучето, настъпваше го, не реагираше спрямо него. Но открихме, че когато залае, Анди насочваше вниманието си към кучето, което беше добре! Анди научи, че периодично го водим в стая, в която го чакат неговата учителка Кичка и Елмо.“
Кичка: „Когато кучето започна да лае, на Анди му хареса. Погледът му се фокусира, започна да го пипа и гали, разбра, че кучето е още едно живо същество.“
„Елмо помогна на Анди да осъзнае, че има и други живи същества, които не изглеждат като хората и не са предмети“, допълва още майката.
Не е човек, нe e предмет, а е терапевт
Кучетата, подходящи за терапевти, ги нарочват от малки. Те трябва да са видимо приветливи, весели, но не прекалено активни, уравновесени, търпеливи, без изблици на силна радост или страх и да изпълняват с готовност всичко, което им се казва. Малиноа и голдън ретривър са породите с почти 100% подходящи качества за терапевти. Тренирано и дисциплинирано, не на последно място кучето трябва да има много силна връзка с водача си и да го слуша.
Една канис сесия може да прилича на тормоз – защото децата са си деца. Децата скубят, дърпат кучето, ровят му из лапите и ушите, качват се отгоре му, настъпват го, а то по никакъв начин не трябва да реагира агресивно. Също не трябва да реагира на силни шумове, крясъци, изтървани предмети и да не лае без команда. Общо взето кучето не трябва да прави нищо, което не му е казано да прави.
6-годишният Елмо изкарва курс за общо послушание още като кутре. А после Пламен го учи на най-различни номера: да изхвърля отпадъци в кофата за боклук, да търси вещи и да играе етюди. Голдън ретривърът се снима в реклами, сериали и поддържа свой профил във Фейсбук. А Пламен е инженер, обикаля страната и диагностицира енергийната система в подстанциите ù.
„Елмо е дресиран да изпълнява всичко, което му кажа и това е най-ценното му качество. Има много умения, отделих време, за да го обуча. И много ми се искаше да има кой да се възползва от способностите му“, разказва Пламен.
Към кучетата има и допълнителни изисквания – обезпаразитяване през 3 месеца, годишна ваксина срещу бяс. Преди всяко занятие кучето е изкъпано, сресано, за да не пуска косми, да не мирише лошо. В канис терапията водачът на кучето винаги присъства, за да наставлява кучето, а специалният педагог – детето.
Пламен Първанов, водач на кучето Елмо – за игрите:
Един час
е индивидуален, разработен спрямо затрудненията на детето и продължава най-много 30-40 минути. По-дълго е уморително и за детето, и за кучето. А е важно детето да си тръгне с добро чувство, с добри впечатления.
„Броим гранули, слагаме му в паничката – ако имаш 5 гранули и го почерпиш с 3, колко ще ти останат? Или задачите могат да са хартиени – за количествени представи и развитие на фината моторика, сгънати във формата на рибки, които детето лови с помощта на кламер: „Покажи ушите на Елмо“, „Почерпи Елмо с 3 награди“, „Погали кучето до 8 пъти“, обяснява Кичка.
Ако детето няма страх от кучета, кучето може да го очаква в стаята. Ако се страхува, кучето го чака в ъгъла, а детето предварително се въвежда в ситуацията.
„Казвам му, че след като влезе, ще види Елмо в ъгъла му. Че когато Елмо маха с опашка, това е защото се радва да види детето. Важно е детето да се въведе в ситуацията – какво го очаква, колко дълго и как ще продължи. За децата с аутизъм е важно дейностите да вървят по план.
При страх заставаме в ъгъла и го питам може ли да влезе кучето. Ако каже добре – продължаваме. Казвам му: кучето ще мине по онзи път и ще застане ей там – това му дава сигурност.
От мек пъзел правим крепост, в която затваряме кучето. Кучето отива на мястото, с детето се приближаваме и затваряме крепостта. Така детето знае, че кучето е там и се движи и нещо си прави, но няма да излезе, докато детето не поиска. Нещата са под контрол“.
Повечето деца не се притесняват от кучето и веднага отиват да го гушкат и галят.
Ако е игра от състезателен характер – първо построяват заедно трасето, определят правилата, колко време ще продължи и каква ще е наградата за победителя.
„За кучето също винаги има награда, смее се Кичка. Най-голямата награда за децата, които не ги е страх от кучета, е те самите да наградят кучето и то да вземе гранулката или бисквитката от ръката им. Дори по-гнусливите – кучето все пак близва ръката на детето – нямат нищо против.“
За да се проведе канис терапия е нужна стая с килим и гол под, освободена от украшения, играчки и аксесоари – само нужното за самото занятие – меки пъзели, топка, обръч.
А когато времето е хубаво, канис терапията се случва на открито. Навън са по-двигателните упражнения. Детето може да води кучето на повод – ползата е, че дори при деца, които се страхуват, усещането, че държат каишката на кучето и контролират нещата, се засилва. Играят на пиян морков – кучето е в средата и си подхвърлят неговата топка, освен това упражняват броене – колко пъти ще задържат топката – подходящо за деца, които трудно учат броене, а същевременно се развива и общата моторика, хващане с две ръце, зрително-моторна координация. За децата с ДЦП или съвсем лоша координация упражненията са други – вместо топка си подават обръч или друга играчка, която по-лесно да се хваща.
От началото на годината Елмо и Мими се срещат веднъж седмично за канис терапия.
„Чета много чужди сайтове за деца с проблеми, затова когато разбрах за канис терапия в България, не беше ново за мен”, казва Лидия, майката на Мими.
Когато е на година и половина, детето има няколко думички, които впоследствие „изчезват“. Без видима причина Мими спира да говори.
„Когато Елмо започна да идва, Мими се страхуваше не от него, а от факта, че се движи. В паниката си започваше да издава някакви звуци, което при обстоятелствата, че не говори изобщо, е добре. Деца като Мими са с много различна чувствителност, по-развита от нашата и добре усещат кой им мисли доброто, кой ги подценява… При тези деца е важна емоцията, да се улови тяхното емоционално състояние в момента. Канис терапията е още един канал за въздействие чрез емоция. Благодарение на нея Мими вече се радва на кучетата.“
Едва сега, след много терапии и занимания Мими започва да издава звуци.
Терапия и за родители
Занятията са забранени за родители. Децата слушат повече, когато майката или таткото не се навъртат наоколо.
„Родителите се намесват, без да сме ги молили и често ни провалят занятието. Затова преди да започнем, разписваме правила за всички – водачи, педагози, родители. Според едно от тях, родителят не се намесва, без да бъде помолен. Обикновено ако сме в стая, той чака на едно диванче пред стаята. Ако детето се притесни, то отваря вратата, вижда, че майка му или татко му го чакат, успокоява се, затваря вратата и се връща. Имахме едно детенце на 5 и половина години – невербален аутист, което отваряше вратата сигурно по 20 пъти през занятието. Но това не е проблем за работата ни“, коментират педагозите.
Майката на Анди Катя е категорична, че всяка терапия, свързана с детето, повлиява и на родителите. Затова те трябва да лекуват детето си при хора, които харесват.
„И Пламен, и Кичка ми влияят много положително лично на мен. Анди беше бебе на 6 месеца, когато започнаха пристъпите. Около първия му рожден ден разбрахме, че няма да бъде като другите деца. Няма човек, който да приеме лесно нещо такова. Вече имаме едно здраво дете, просто нямаше никакви предпоставки Анди да е различен.
След като разбрахме, пострадахме, поплакахме, подепресирахме се, с мъжа ми бързо взехме решение да не обвиняваме никого, защото това ще ни убие. Не знаем откъде е епилепсията на Анди, но сме щастливци, че докторите я овладяха отрано, защото има 10-годишни деца, които не могат да се повлияят от медикаменти и са с постоянни пристъпи, гърчове и т.н.
И за да имаме живот, решихме да не обвиняваме, плюем и мразим. Видяхме че с много работа за 7 години се постигнаха много резултати. С времето физически ще бъде все по-добре. Мозъчето му е увредено и ще изостава, но важното е, че ние сме го приели.
Когато им се роди дете с увреждания, много двойки не успяват да се справят и се разделят. Повечето семейства са от по 1 родител – майка или баща (защото има и самотни татковци), които сами отглеждат своето дете с увреждания. Много е важно родителят да е спокоен и усмихнат. Трудно се постига, но ако родителят се огради с терапевти, това помага.“
За да има напредък, при Анди трябват повторения, повторения, повторения… Вече 2 години Кичка работи с Анди темата „куче“ във всякакъв вид: рисунка, фигурка, играчка, живо куче, звуците и т.н. Майката изброява дотук: 6 години с един и същи логопед, 4 години с физиотерапевт, 5 години с кинезитерапевт. Добре е терапевтите да не се сменят.
„Тези хора имат много повече вяра в децата с увреждания, отколкото родителите“, смята Катя.
Това лято в София ще се случи нова демонстрация на канис терапия. В нея ще участват десет деца на възраст между 5 и 12 години. Терапията ще се проведе благодарение на фондация ,,Усърдие” и с безвъзмездно дарение от Международния дамски клуб.
Кичка, Пламен и Елмо се вълнуват много, защото за първи път начинанието получава внимание и подкрепа от хора и организации извън кръга на лично засегнатите.
Катя, майка на Андрей – за терапиите и надеждата:
