А.
Той ми каза, че ще ми намери работа. Като сервитьорка. Че ще ме заведе при собственик на ресторант. Е, не каза откъде го познава. Само, че му е много близък приятел. Каза, че е много такъв, луксозен, ресторант и аз си представях, че там доста парички ще се изкарват. И той каза, че е много престижно местенце, и аз си представях, че наистина всичко ще е, нали, много добре. Бях си подготвила и дрешки. Даже си търсих бяла блузка, нали, с поличка черна. Имахме среща и той не дойде. Имахме среща на фонтана на Славейков и той не дойде изобщо. Не дойде. Изключи си телефона.
М.
Един приятел на дъщеря ми, младо, хубаво, безспорно интелигентно момче, пристига една вечер вкъщи и казва: „Абе, аз ходих да взема видеокасета, ама не ми я дадоха във видеотеката, защото твоят син някога не бил върнал навреме една друга видеокасета и му забранили да взима”. А пък картата беше на името на сина ми. Значи, аз много тежко го преживях, защото реших, че… В първия момент реших, че наистина синът ми го е направил и това значи, че има някакъв проблем с това момче, за да направи такова нещо. И после се оказа, че това е една манипулация, една лъжа, която и до ден днешен не ми е ясно защо беше направена.
С.
Той твърдеше, че има приятелка, младо момиче, ама болно от Хашимото. То едва ли не всеки втори има това заболяване вече. На щитовидната жлеза. И поради таз’ причина девойката не могла да забременее и те двамата трябвало да събират пари за оплождане ин витро, което е абсолютно безмислена история, защото той нито иска средства, нито иска да измами някой. Ей-така, не знам, може би за да стане по-важен. Не знам защо лъже, каква е идеята на цялата тази безмислена история.
А защо според теб той реши, че трябва да ти намери работа?
Е, защото така може би помага на приятел. Той, за него си му бях приятелче.
А защо те излъга?
Нямам представа. Той е искал да помогне всъщност, но явно… не знам, всъщност не знам. Явно прекалено много се е изхвърлил с, нали, с това нещо и после му е било неудобно да ми каже: „А бе, виж сега, няма да стане работата.” Според мен е така, да не се изложи. Ама то пък се изложи като не дойде изобщо.
Защо според теб този приятел на дъщеря ти прави подобни неща?
Ами може би това е едно вродено лукавство, някакъв начин за надмощия над другия, някакъв начин за манипулация.
Според теб как се чувства той, когато лъже по този начин?
Мисля, че е доволен и се подхилква вътрешно и си казва: „Тая баламурничка, аз виж какво направих, как се впрегна”. Не знам, мисля, че се чувства добре. Чувства се по-силен от останалите, чувства, че умее да ги манипулира, да ги владее. Може би се и пробва, може би това е начин да пробва „Абе, аз дали мога да го направя това?” Знае ли човек какво става в душата на другия, нямаме рентген, не може да ги снимаме.
Колко дълго поддържаше лъжата за Хашимото-то?
Ми дълго и продължително, и убедително.
П.
А ти с Мишо знаеш ли какво направи? Той купи един спирт, едно голямо количество, тонове, защото К. му каза, че има човек, който да ги купи. И знаеш ли Мишо сега с какво се занимава тези дни? Чуди се какво да прави тоя спирт.
Няколко истории с един герой – лъжец, патологичен сякаш, според разказите. Искате да разберете защо лъже ли? Ще го попитаме – вероятно ще ни каже истината, нали?
Запознаваме ви с К.
Излъгал си майката на една твоя приятелка, че брат й не е върнал касета от видеотеката. Каква е била целта?
Не мога да кажа каква е била целта, цел не винаги има, много хора мислят, че лъжите са със задни манипулативни и като цяло управляващи последствия. Не е така. Някой път просто е забавно човек да каже нещо, което не е вярно.
Често ли лъжеш?
Не често, но се случва.
Защо?
Защо… Защото понякога лъжите правят живота по-удобен.
Как?
Как… Когато повече от един човек трябва да решават един-единствен проблем, който не всеки е равнопоставено подготвен да реши, най-добре е да се реши от човека, който най-добре е подготвен и най-добре е вникнал в естеството на проблема. И много често в такива ситуации на този човек му се налага да лъже останалите участници в решаването на проблема, за да може да се справи най-безболезнено и най-бързо с него.
Как се променят отношенията на този човек с останалите участници?
Много често лъжата може да бъде възприета като инициатива или като желание за освобождаване от отговорност, така че всичко е въпрос на лично възприятие по проблема.
Колко хора вече не познаваш заради лъжи?
Няма такива хора, които да не познавам заради лъжи, защото, когато ми се е случвало да ги лъжа по някакъв начин, то не е било от користни причини.
Единствено от желание да бъде намерено решение?
Най-вече.
Има ли хора, които заслужават повече от други да бъдат лъгани?
Определено има хора, които заслужават да бъдат лъгани повече от други, но те не са хора, които не осъзнават този проблем. Те го предпочитат заради факта, че си правят живота по-лесен.
Какви са тези хора, които заслужават и предполагат повече лъжи?
Хора, които не са толкова инициативни, хора без собствено мнение предимно.
Които предпочитат някой да взима решения вместо тях?
Точно така и не винаги лъжата е черно или бяло. Лъжата е всякакви нюанси на сивото, така че хора, които предпочитат да не взимат собствени решения, да бъдат взимани решения вместо тях.
Това хора, които искат да обвиняват някого за проблемите в живота ли са?
Много често това са хора, които искат да обвиняват другите за собствените си проблеми. По-лесно е човек да се скрие зад лъжата от страна на другия, отколкото да си признае, че не е взел необходимото решение или не е участвал с необходимите сили в решаването на даден проблем.
Каква е разликата между лъжите, от които те е срам, и тези, от които не те е?
Разликата е, че едните са успели да постигнат целта си, а другите не.
Кои от двете са постигнали целта си?
Тези, от които не те е срам.
За какво лъжеше, когато беше на пет?
Че имам висока температура и че не мога да отида на училище. (К. е тръгнал на училище наистина на пет години)
На десет?
На десет… е, сега, нямам спомени от десет, нищо не съм лъгал. На десет лъжех, че имам стомашни киселини, за да не се налага да решавам извънредно задачи. (На 25 К. вече има киселини и лъже, че има левкемия, за да спечели момиче.)
На петнайсет?
На 15 лъжех, че ме боли крака, за да не се налага да ходя на физическо.
На 20?
20 е един такъв доста невинен период, в който не може да се каже, че имаше конкретни лъжи.
25?
25 спада към този период също.
Някои от приятелите ти имат други спомени.
Да, може и така да е. Много често лъжите не са умишлени.
За какво лъжеш сега, на 30 и няколко?
Сега по-скоро лъжа себе си, отколкото другите хора.
За какво?
Не точно лъжа, а се самозалъгвам за някои… за това, че имам възможността изцяло да определям бъдещето си.
Може ли да се каже, че отношенията ти с лъжите и с другите хора покрай тях са се променяли през живота ти?
Определено може да се каже.
По какъв начин?
Не мога да преценя съвсем конкретно какъв е начинът, но в едно съм сигурен – че без необходимото количество лъжи животът ми нямаше да е толкова интересен и хубав, колкото е в момента.
Сега да ми разкажеш за една лъжа, от която те е срам.
Лъжа, от която ме е срам… По едно време ходих на приравнителни изпити в Английската гимназия. Не знам до каква степен беше смислено това. Имаше всеки път за ученик, който не е от Английската гимназия, имаше такса. Не мога да си спомня в момента каква беше, но нещо от порядъка на сегашните 20, може би 30 лева. Аз си взех изпита от първия път, обаче официално родителите разбраха, че съм го взел от седмия или осмия. Употребявах парите по всевъзможни недостойни начини.
Често ли хората забравят за какво точно са ги излъгали и остава само споменът за лъжата?
Много често. Хората не осъзнават по някой път смисъла на лъжата. Когато крайният резултат е положителен, аз не смятам, че средствата трябва да имат някакво значение, стига да не се стига до разни грандиозни видове огорчение, но определено някой би предпочел да наблегне на по-конвенционални методи, като стабилност, улегналост, така съсредоточеност на ума, но, повярвайте, лъжата не е за всеки и не е толкова лесна за изпълнение. Най-важното в крайна сметка е човек, като погледне назад, да не съжалява за нито една от лъжите си, защото няма смисъл да съжалява, определено.
Имаш ли имидж на човек, който лъже?
Имидж точно на човек, който лъже, не, но имидж на човек, който не е много сериозен.
Имаш ли приятели, познати или роднини, които не лъжеш?
Човек, каквото и да прави, ако иска да бъде истински, макар и в лъжата си, не бива да се ограничава с тесен кръг на хора, които не се лъжат. Трябва да се лъжат всички.
Лъжеш ли за отмъщение?
Не, трябва да се лъже за креативни неща.
Кой е човекът, когото си лъгал най-много?
Не мога да преценя, може би хората, с които съм най-отдавна.
Но повечето хора, които разказват за тези истории, се чувстват объркани, обидени, разочаровани.
Да, защото не седнат и трезво да помислят по въпроса. Ако те попитат какво обядва, и ти кажеш, че си ял круши, а всъщност си ял ябълки, наистина това е лъжа, но всъщност какво значение има?
А когато някой е направил планове, които са се разпаднали по твоя вина?
В любовта не бива да се правят планове.
А извън любовта, в приятелството?
Приятели не се лъжат. Истинските приятели просто знаят, че ги лъжеш. И то се губи интерес.
Добре, няма ли някакво развитие на тази идея?
Развитието на идеята е точно както Худини едно време го е направил. Накрая трябва да се завърши с ултимативната лъжа – да инсценираш собствената си смърт примерно. Разбира се, че има развитие, всеки път трябва да става все по-сериозно и по-сериозно.
Какво може да се очаква тогава?
Небето е границата, не се знае. Трябва да мине време, да се видят слабите страни на противника, в кавички, и да се прецени в каква посока ще е най-уместно да се нанесе така съкрушителния удар.
Познаваш ли други хора, също и по-млади, които имат шанса да станат сериозни последователи?
Познавам доста таланти. Но за съжаление са по-млади от мен. Ще отнеме време, ако си го поставят за цел.
Каква е разликата между теб и тях?
Разликата е, че те го правят с цел. Значи човек не трябва да прави нещо с цел, трябва да го прави за удоволствие.
Не разбрахте съвсем, нали? За да вникнете във философията на лъжата, ви предлагаме една последна, големичка порция К. А дали е порция лъжи или порция истини, сами трябва да решите.
Да лъжеш, всъщност това е начин да си правиш живота интересен. Това е основната причина, поради която човек лъже. Не толкова да замазва положението, а да си прави живота интересен. Защото, когато кажеш нещо, което не е вярно, е все едно имаш желание да докажеш нещо, което знаеш, че предварително не е вярно. Обаче ти прилагаш доказателства, които в крайна сметка не го доказват, но всяко едно от тези неща е вярно в определена посока. И това те държи нащрек, защото ти внимаваш. Това те концентрира мисловно и ти непрекъснато знаеш какво си излъгал и го подкрепяш, и осъзнаваш колко бързо реагираш в подкрепа на лъжата си. И това наистина те държи нащрек за много неща.
Ето аз сега мога да си въобразя например, че се намирам в друга държава. Ще започна непрекъснато да говоря за друг град, за друго часово време, за други улици, за други площади, за други събития. Изобщо не ми е никакъв проблем. Ще си създам и измисля един тон абсолютно достоверни случки. Ще видя два-три музея, ще видя какво има в тях, ще гуугълна двама-трима автора на картини и ще разкажа как половин час съм стоял и съм се маял на някоя картина примерно в някой музей в Германия, където изобщо не съм стъпвал и няма да стъпя. Трябва да имаш бърза мисъл и дар слово. И се получава чудесно. Естествено, че сам себе си няма да излъжеш, защото това е шизофрения иначе.
Печелиш удоволствието да видиш това, че можеш да манипулираш хората. Master of puppets, бе. Любимият ми албум на Металика. Кукловод. И можеш да играеш на пет-шест фронта едновременно, с пет-шест различни човека. Много умело също така, то е неизбежно, когато те се срещнат, да имаш готови засечки как едното се е случило едновременно с другото. И да не ти пука и да не се притесняваш. И най-важното, да знаеш, че абсолютно никога, хората наистина са прости, че не се усещат. Че спокойно можеш да отидеш в тоалетната да се изпикаеш, да ги оставиш да си говорят, и никога единият няма да те изпорти така, че да вземат да се усетят. Никакъв проблем няма.
В един момент просто осъзнах, че човешките взаимоотношения са стигнали една степен на доволство и на елементарност и няма нищо предизвикателно в ежедневния живот. Тоест, или се мразите, или се обичате, и в двата случая има конкретно решение на поведението ви, получава се един елементаризъм, една рутина. Която е крайно досадна. Защото, когато държиш на някой човек, ти не искаш разговорите да ви се състоят в това да си говорите за банални неща – в колко часа ще се видите, къде ще ходите, какво ще правите. Трябва да има доза риск непрекъснато, защото това е както в едно запознанство между двама човека – в началото винаги има доза риск, защото крайният резултат не е ясен, не е сигурно как ще завърши цялата работа. Искаш това да е всеки ден в крайна сметка. И за да има доза риск и ежедневна несигурност, но контролирана несигурност, защото тя зависи от това на какво ниво ти си представяш, човек започва точно такива едни действия, сега някои ще кажат манипулативни, но пък от друга гледна точка и човекът, който получава това отношение, и за него е интересно. Колкото и странно да е, той също е печеливш. Любовта особено изисква такива поведения, иначе е нещо стандартно и елементарно. По такъв начин се обича майка, баща или някои роднини. Трябва да има такива неща.
Най-важното е, че може да бъдат сведени тези девиации на истината до състояние, което всъщност не вреди на другия. На теб още по-малко.
