Преди седмици попаднах на моя стара ученическа снимка. Докато наблюдавах детските физиономии на съучениците си и моята собствена, осъзнах освен колко много сме се променили и колко много сме се отдалечили. Как пет години в определена среда са създали едни от най-важните познанства в живота ми, но всъщност само две от тях устояха на времето и същинското порастване.
В един момент изникна и още нещо. На тази снимка в двата й края стоят две личности, които свързаха живота си. Които споделят днешния си и бъдещия си ден. Богомил Константинов и Александра Бръзицова или просто Боги и Алекс. Реших, че искам да се срещна с тях, за да ми разкажат за тяхната любов, родила се в училище преди 10 години.
Матрицата
Всъщност ние тримата се запознахме в култовата 2000 година. Когато се очакваше всички да умрем, матрицата да ни погълне и компютрите да спрат да работят завинаги. Нещо подобно. А ние започвахме обучение във Втора немска гимназия. Оттогава набързо са се изнизали 15 години.
Виждаме се с Алекс и Боги след работа в софийска кръчма. Лека-полека се сещаме за разни весели неща. Аз всъщност не ги помня като двойка. Защото между тях първо се ражда приятелство и то чак в края на 11-и клас. И то по неволя.
Попадат заедно на една лятна екскурзия в чужбина. Понеже са обградени от кръгли идиоти, по техните думи, и за да не им е напълно скучно – те започват да си говорят. Откриват безкрайни теми за разговор, които се вливат една в друга. Малко след завръщането Боги получава покана за рожден ден. А най-хубавото е, че се оказва единственото момче на купона.
Но не си мислете, че така е започнала тяхната любовна история. Има много вода да изтече. Или, иначе казано, още много дълги разговори.
В 12-и клас започват да сядат все по-често заедно, ходят на кафе, после се прибират и говорят по телефона с часове. Родителите им били в лек ступор от обилната комуникация.
Боги обаче уточнява, че много трудно започвали разговорите по телефона и затова измислил тактика как да поддържа телефонния заряд. Обаждал се винаги с въпрос и нужда от помощ. Тогава Алекс реагирала и се опитвала всячески да помогне и обясни – я домашното по математика, я контролното по немски. А Боги пускал репликата: „Ти между другото как си?“
Телефонните разпечатките сочели освен един и същи номер и огромната дължина и честота на разговорите.
Споделят и днес, че имат много сходно възприятие за света, общи интереси, общи идеи. Не са си представяли, че ще стигнат дотук. Усмихват се и просто признават, че им е било приятно да са заедно. Не са планирали абсолютно нищо.
Понеже аз явно мигам на парцали, Боги ми дава следното сравнение. Да си представя, че редя пъзел и да си припомня чувството, когато частичките си паснат и просто продължаваш с реденото.
Алекс пък е категорична, че най-хубавите връзки тръгват от приятелството. После идва интимността. Но тя не е водеща и определяща.
Плюс това, училищната среда ти дава шанса да прекарваш по 8 часа заедно с другия човек, да се съсредоточиш върху вашите отношения, нямаш други тревоги.
В един момент Боги осъзнал, че са постоянно заедно. Супер близки приятели, допълват се. Единственото е, че не спят заедно. Тогава решил, че това трябва да се поправи.
Естествено, и това не било лесна задача. Боги уточнява, че Алекс се дистанцирала, но не се отдръпнала напълно. Разбрал, че няма да стане така рязко и пак измислил тактика. Докато си говорили, я обработвал. Капка по капка. Посаждал идеята в главата й.
На Алекс й харесала неговата настоятелност. Обяснява, че момчетата в училище били пълни идиоти на този етап от развитието си в сравнение с момичетата. Което е и напълно нормално. Просто Алекс имала нужда от повече от това, което те можели да предложат. Боги се преборил за това внимание и определено бил над общото ниво.
Алекс разказва, че не е допускала някого просто ей така. Боги негласно разбрал, че ако иска да достигне до нея, ще трябва да положи усилия и то по един интелигентен начин.
Което в крайна сметка става – и тяхното приятелство плавно преминава в любов.
Порасни заради любовта!
Но връзката на Алекс и Боги не е безоблачна песен и те имали редица трудности през годините. Признават, че много пъти се разделяли и събирали. Понеже дяволът е в подробностите, питам ги колко пъти. Те отговарят, че три пъти е било изключително сериозно скъсване. На мен ми се струва адски малко за 10 години на фона на общите крепки отношения между мъжа и жената и човешките същества като цяло.
Те уточняват, че нуждата и това, че си приличат, са ги водили всеки път при сдобряването.
Боги споделя, че Алекс не се е променила в основните си черти. Винаги е била по-сериозна, по-начетена, по-отговорна. Човек може да разчита на нея. Не е от типа момичета, които искат да се напиват и разбиват постоянно. Боги осъзнал, че за каквото и да му потрябва, Алекс винаги е насреща. Дори да е наглед нещо дребно, което да му каже, но което друг не може.
Боги пак ме поглежда многозначително и ме пита дали всъщност знам коя е най-голямата проверка. Не чака отговор и веднага изстрелва – съвместното съжителство.
Когато заживееш с някого, е изключително важно да мислиш за другия и да се съобразяваш постоянно. Да мислиш, докато правиш или не правиш дадено нещо, как другият би реагирал. Алекс допълва, че ако Боги не е бил толкова настоятелен, те са щели да живеят един коренно различен живот. Тя се възхищава на факта, че от момче Боги се е превърнал в мъж и то пред очите й. С всички възможни трудности от това. В крайна сметка никой не иска – или поне не така лесно – да се раздели с безгрижното момче или момиче в себе си, с безгрижното прекарване, в името на това да си заедно с някого другиго.
Точно преди последната раздяла Боги казал на Алекс, че са малко като на хотел – купончето и това е… Трябва да заживеят заедно.
Днес Алекс е категорична, че всичките трудности – всеки камък по пътя им – не ги е спирал. Не са използвали несгодите като оправдание. Не са се поддали на спасителното изречение: „Искам да се върна при нашите! Тези предизвикателства не са ми нужни, искам да си живея спокойно“.
Те съжителстват с доверие един към друг. Като огледала. Казват си и истините, и лошите неща, не разчитат само на захаросани фрази.
Интересува ме дали някога са усещали, че не са изживели редица неща заради тази ученическа любов. Като например да имат много и различни приятели или пък да останат сами… Алекс бързо обяснява, че не са имали подобна нужда. В крайна сметка никой не ги е карал насила. Това е доброволен избор, за тях не се явява загуба.
Алекс казва още нещо много важно – че ако някой чувства, че губи възможности, бидейки с друг, то той веднага трябва да се раздели с въпросния човек.
Бракът не е мрак
Сгодени са. За Алекс това е една логична стъпка. Не вижда нещо лошо, а един чудесен празник за близките им и тях самите. Боги също е откровен. Безразличен е, но като знае на нея колко й е важно, е готов да предприеме нужните стъпки.
Боги обяснява, че ако не се разбираш с един човек, колкото и подписа да поставиш под един документ, това няма да ви оправи отношенията. И двамата са категорични, че техните отношения няма да се променят по никакъв начин след сватбата. Както е станало и след като са се сгодили.
Разбира се, забелязват тенденцията при много хора да остават заедно, въпреки че не са щастливи. Дали защото не искат да са сами, дали защото ги е страх, че няма да намерят друг, дали заради навика, Боги и Алекс смятат, че тези връзки в крайна сметка са обречени.
Щастието е щастие, когато е споделено
Щастливи са, когато пътуват, защото тогава могат да споделят емоциите си. В ежедневието е малко по-трудно. Имали са мечтана дестинация, която не ги е разочаравала. Това е пътуването им до Прага.
Иначе Боги уточнява, че в делниците като му се случи нещо, бърза да се върне вкъщи, за да разкаже на Алекс. Да чуе мнението й.
Нямат предразсъдъци по отношение на Интернет запознанства. Алекс преди е имала, но си е променила мнението. Обаче е категорична, че поддържането на една връзка по такъв начин няма как да бъде успешно. Нормално е в днешния свят да потърсиш контакт, използвайки новите медии, но ако искаш да се развие, трябва да сте заедно.
Питам ги и за добрата стара Изневяра. Според тях истината е една: ако тръгнеш да изневеряваш, значи нещо ти липсва. Както и да го увърташ и изопачаваш. Дали разнообразие, някакво усещане, дали секс. Те двамата са се разбрали, че ако някой усети такава липсва, трябва да го каже на другия, вместо да го търси другаде. Защото без споделяне на проблемите връзката вече се е разпаднала. Трябва да се даде шанс на отсрещния да промени ситуацията и да се справите заедно.
Делникът на двама млади
Денят започва рано. Алекс е държавен служител и трябва да е в 8:30 на работното си място. Боги е младши бранд мениджър в BTV Media Group. Отговаря за маркетинга на някои от каналите на медията. Аз изстрелвам знаковото „Всички гледни точки“. Боги се усмихва и казва, че добре съм го запомнила.
След работа е тяхното време. Алекс е на пешеходно разстояние от работата на Боги. Тя обича да го вземе от работа и да се разхождат до вкъщи. Или да отидат на кино – любимото тяхно занимание. Но през цялото време най-важното е да си споделят.
Мечтай, обичай и имай две деца!
Вярват, че ще продължат да се разбират толкова добре, както досега. Мечтаят за две малки дечица. Боги допълва, че мечтае за едно. Но и двамата искат да превърнат децата си в свои приятели. А не просто да ги отглеждат и възпитават. Ще ги привлекат към своите хобита. Ще ги водят на кино, на театър, ще пътуват. Ще пренесат интересите си в семеен модел. Всички заедно ще са сродни души.
А Боги заключава с непоправимата лъжичка хумор, че чака да му се роди син, за да му купи Лего и да си играе с него. Понеже сега Алекс не му дава – вече бил голям…
Разходих с Алекс и Боги, защото бяхме в една посока. Забелязах детайлите – как Боги я е прегърнал, как внимава за нея. А Алекс, когато говори с него, винаги го поглежда, а често и го целува в отговор.
Поуспокоих се малко за света и неговите хора. Все още любовта и уважението са живи и са около нас. Алекс и Боги ме изпратиха с думите, че им е било много приятно да си поговорят с мен. Но се учудват искрено от моя интерес към любовта им. Та това са най-нормални неща…
