Буквалният превод на последния им албум Lost&Found (дата на излизане: 23 март) e загубени (намерени) вещи (багаж в авиопревоза). 14-те парчета събрани от продуцента им Ник Голд и издадени от Уърлд Сиркюит (в България представяни от Дюкян Меломан) са радост за всеки ценител, защото са сред любимите на изпълнителите, доста от които отдавна имат привилегията на вечния клуб с най-добрата гледка. Но както често се случва при (не)очакван успех, издатели и мениджъри не обръщат внимание на парчета, не влезли по различни причини в ограничените до 80 минути албуми – все пак тогава още няма дигитални продажби. Към студийните записи от Хавана са добавени концертни версии от турнета на отделните членове на бандата след разрояването й.
Началото е със сценична интерпретация на Ибраим Ферер (Bruca maniguá), следват Елиадес Очоа и Компай Сегундо пред микрофоните на Егрем (Macusa), към тях се присъединява и Омара Портуондо (Tiene sabor). Инструменталните композиции са по-кратки, но и по-неизвестни за широката публика – особено дуото на преселените в небесния сешън Качаито и Анга Диас (Black Chicken 37), а в рамките на шегата слагам и опита да запее на Рубен Гонсалес на самия финал на диска – предполагам записан малко преди превръщането му в панаирджийска маймуна през лятото на 2000-та, когато го изнасяха на инвалиден стол да открива и закрива концертите на остатъчната Буена Виста.
Сега последните мохикани на сона и гуахирата стягат последното световно турне – Адиос (около 100 града в цял свят) и дискът е добре дошъл за нас, без значение дали ще ги изпратим с многократни бисове или ще предпочетем да си останем със спомена от онези времена, когато ни се струваше, че светът има по-добро бъдеще. Може би, защото сме били и по-млади.
