Кой ли не, включително ние, ви препоръчва да ядете здравословно, за да избегнете десетките и стотици болести, които ни застрашават.
Сега обаче ще ви предупредим да внимавате и да не се вманиачавате в тоталното избягване на пици, чипс и консервирани храни. Защото прекаленият светец и Богу не е драг, а в случая – и здравословното хранене може да се превърне в болестно състояние. Има си и име – орторексия (Orthorexia nervosa). Термин, въведен от д-р Стивън Братмън от Колорадо през 1997 г. Той описва хранително разстройство, характеризиращо се с ненормално втренчване в здравословното хранене, което ако се превърне във фикс-идея, може да доведе недохранване, психическо разстройство и даже смърт. Терминът идва от гръцките дума orthos („правилен, верен”) и orexis („апетит”). Anorexia също произлиза от гръцки и означава „без апетит”.
Братмън описва орторексията като обсебваща идея за здравословно хранене или по-скоро за това, което страдащият реши, че е здравословно за него. Той може да избягва определени храни, като например тези, съдържащи мазнини, консерванти, животински продукти или всякакви други съставки, които е приел за вредни. Фикс-идеята в някои случаи може да се развие до болест и да доведе до сериозно недохранване, дори и до гладна смърт.
Според д-р Братмън орторексията се среща най-често сред привържениците на определен режим на хранене – като суровоядците например, а здравните последици могат да бъдат опасни колкото тези от анорексията. Но мотивацията е различна. Докато анорексикът иска да свали още килограми, то идеята на орторексика е
да се чувства, чист, здрав и естествен
Д-р Братмън е преживял орторексията на собствения си гръб. Той е посветил дълги години на алтернативната медицина и здравословния начин на живот. Дълго време е спазвал принципите на здравословното хранене и сам е усетил, че започва да ги фанатизира и да става зависим от тях. Първоначално спрял да яде месо, после – млечни храни, накрая започнал да консумира само растителна храна, и то – току що откъсната. Здравословното хранене се превърнало в негова мания и той не можел да мисли за нищо друго освен за храненето си. И забелязал, че това се отразило на контактите му със света. Искайки да спре, д-р Братмън установил, че е невъзможно, че е отишъл твърде далеч. Тогава описал всичко това като орторексия – хранително разстройство, което по интензивност, тежест и риск не отстъпва на анорексията и булимията.
Две проучвания по въпроса дефинираха orthorexia nervosa като
„маниакална натрапчива идея за здравословни храни”
Страдащите от нея често проявяват симптомите на маниакално натрапчиво разстройство. Д-р Братмън в книгата си „Пристрастени към здравословната храна” предлага няколко въпроса, с които всеки може да тества себе си дали има наченки на хранителното разстройство, като: „Различава ли се начинът ви на хранене от този на близките ви?”, „Чувствате ли се виновни, ако ядете нещо непозволено за хранителния ви режим?”, „Интересувате ли се повече от полезните съставки в храната, отколкото от вкуса й?”, „Изолира ли ви социално начинът ви на хранене?”, „Планирате ли менюто си от днес за утре?”
„Всички ние се стремим да се храним здравословно, но когато това нормално поведение се превърне в обсебваща мания, която е вредна за здравето, тогава вече говорим за орторексия”, обяснява д-р Братмън.
Орторексиците често имат крайно отношение към различни храни. Консервираните храни за тях са „опасни”, индустриално обработваните – „изкуствени”. Всякакви оцветители, подобрители, подсладители и всевъзможни Е-та не могат да присъстват в менюто. Единствените храни, които могат да се класират за място на трапезата им, са с биосертификат. Страдащите от хранителното разстройство са в състояние да не хапнат нищо дълго време, ако не могат да открият храна, която да класифицират като здравословна. И
изпитват силно чувство на вина,
ако погълнат нещо, което смятат за вредно.
Орторексиците не са маниаци на тема килограми. Обсебеността им е от вида на продуктите, а не толкова от теглото и количеството на храната, както е при анорексията и булимията. Но самата обсебеност ги прави застрашени от анорексия, тъй като ограничаването на хранителните съставки неизбежно води до силно отслабване.
Орторексията може да доведе и до сериозни здравословни проблеми. Например липсата на мазнини в организма пречи на усвояването на мастноразтворимите витамини. Нарушава се абсорбцията на минералите и микроелементите. Без месо нивото на желязо би могло да намалее значително, особено ако не се приемат богати на желязо и протеини растителни храни. Изключването на основни хранителни вещества от диетата може да причини анемия, липса на витамини, на калций и на енергия.
Както и при анорексията, лечението на психологическите проблеми, свързани с орторексията, е много по-тежко от лечението на тялото. Орторексията, булимията и анорексията са психически заболявания, които често са взаимосвързани. Наблюдават се случаи, при които един човек преминава през всички от тях, докато не бъде окончателно излекуван с помощта на добри специалисти или… болестта не го победи.
