На 3 март се навършват 80 години от рождението на първия демократично избран български президент Желю Желев. Той играе важна роля в българската “нежна революция” и е главно действащо лице във ключовите политически събития след 10 ноември 1989 година. Какъв е приносът му – ще кажат историците след време. Ние ви представяме няколко от ярките му моменти, които се съхраняват в Златния фонд на БНР.
Желев като дисидент
Започваме със запис от първия свободен митинг в София след падането на Живков от власт – 17.10.1989 г. Д-р Желю Желев, председател на Клуба за подкрепа на преустройството и гласността, обявява, че ще предложи да се гласува резолюция “За неотложни мерки за ликвидиране на пораженията от личния режим на Тодор Живков и за по-нататъшно развитие на демократичния процес в България”. За обявяването на тоталитарната система за едноличен режим той е критикуван много от своите съмишленици. Обвиняван е, че по този начин помага на комунистите.
Желев смята, че трябва “да се действа смело и революционно”, да продължат “кадровите промени на всички равнища, включително и във висшия ешелон”. Компрометираните и корумпираните да си отидат, но прави и уговорката, че “никой в България не трябва невинно да пострада, да бъде незаслужено унижаван, дори и тези, които подлежат на съд”. Нещо, което също оставя съмнение в част от дисидентите, че ще бъдат предпазени някои от крепителите на комунистическия режим.
Философът се обявява и за незабавни кадрови промени в средствата за масова информация – на ключовите места да застанат “журналисти, които не са компрометирани с демагогията и цинизма на досегашния политически курс”, за снемане на цензурата върху спрени филми и книги, за достъп до личните досиета в милицията“.
На пресконференция на Клуба за гласност и преустройство от декември 1989 година Желю Желев отговаря на въпрос за възможните варианти за развитие на България – социализъм, капитализъм или конвергенция. Той отбелязва, че “досега всички са били за социализъм”, но основният въпрос вече е каква е алтернативата. Смята, че конвергенцията е един от възможните изходи от тоталитаризма. Заявява, че неговото лично цялостно развитие идва от марксизма – нещо, за което отново е силно критикуван от някои от хората, които застават зад него.
Желев като президент
Желю Желев е държавен глава на България от 1 август 1990 г. до 22 януари 1997 г. Първоначално е избран от Великото народно събрание. На президентските избори от януари 1992 г. Желев е избран с 44,66% от гласовете на първия тур и с 52,85 % на балотажа за президент на Република България. Негов вицепрезидент е Блага Димитрова.
Ролята му при решаването дали да бъдат разкрити досиетата
В интервю за БНТ от 24.03.1991 година президентът Желев отговаря на въпроси, свързани с отварянето на досиетата на ДС. Како и за обрата в неговата позиция след създаването на комисията “Тамбуев”, която да извади досиетата на депутатите от Великото народно събрание.
Желев казва, че е бил твърд привърженик на разкриването им, но впоследствие мнението му се променило. Според него се оказало илюзия, че това ще доведе до “очистване” и “катарзис”, виждал как нещата “се израждат”, как “войната с досиетата” води до “окалване” и “компрометиране на политическия противник”. Отбелязва, че ако сега въпросът се обсъждал, щял да бъде привърженик на гръцкия и испанския вариант за унищожаване на досиетата.
Президентът Желев разказва подробно за срещата си с председателя и заместник-председателя на Комисията по досиетата, излъчена от ВНС – Георги Тамбуев и Румен Данов. Попитал ги дали са сигурни, че разполагат с цялата информация, влизали ли са лично в архива или работят с онова, което им предоставя МВР. Те му обяснили, че имат само това, което им подадат от силовото ведомство.
Разказва и за унищоженото от трима генерали на ДС досие на писателя Георги Марков и изчезналото на Петър Берон, които засилили убеждението му, че непосредствено след 10 ноември е направен “тараш”, унищожени са или прочистени някои досиета.
Той настоява да не се отварят досиетата на депутатите, докато не бъде намерена цялата информация.
Войната му със СДС
Този запис е година след така наречените Боянски ливади, когато Желю Желев отправя остра критика към правителството на Филип Димитров, който пък няколко месеца по-късно иска вот на доверие. Така първият кабинет на СДС пада.
Слушаме обръщение на президента Желев към българския народ по повод гладната стачка на Едвин Сугарев, която има за цел да го свали от поста. Причината са влошените отношения на Желев със СДС, които са се превърнали в истинска война.
Президентът вижда в случващото се “план за разрушаване на конституционния ред и демократичните институции”. Според него в СДС са се уплашили от отговорността да управляват страната, “позорно” са дезертирали от изпълнителната власт и сега им трябва “виновник” за случилото си. Спира се на средствата, които се използват – улични демонстрации и палатки, подвеждане на сините кметове, съзнателно блокиране на парламента и дори “игра с един човешки живот”. Твърди, че това поставя на карта всичко постигнато през последните три години. Заявява, че “този план ще се провали”. Припомня, че е бил избран от близо три милиона души, но сега има подкрепата и на тези, които “се убедиха, че ще бъда президент на България, а не на една или друга политическа сила”.
Имало ли е сделка между БСП и СДС за издигането на кандидатурата на Желю Желев за президент във Великото народно събрание (ВНС)
Президентът Желев отговаря на този въпрос в интервю от август 1995 година.
Петър Дертлиев не успява да събере нужните гласове, за да бъде избран за президент от ВНС, а след това и Виктор Вълков (БЗНС) оттегля своята кандидатура за поста. Стоян Ганев, депутат от СДС, предлага кандидатурата на Желев (до тогава опозиционният СДС поддържа кандидатурата на социалдемократа Петър Дертлиев). Виктор Вълков, който преди това е атакувал кандидатурата на Дертлиев, подкрепя Желев.
На заседанието на 01.08.1990 г. Желю Желев е избран за президент с гласовете на част от управляващите и на цялата опозиция. Веднага след гласуването предлага за вицепрезидент ген. Атанас Семерджиев от БСП.
