Преди няколко години сигурно и вие сте се смели на вицовете за полския водопроводчик и на английската паника, че всички източноевропейци ще им се изсипят на главата.
Днес обаче една малка част от всичко това започна полека да се превръща в реалност – или поне онази част, която касае не англичаните, а нас тук… и майсторите. Постепенно започна да става наистина трудно да намерите читав майстор за каквото и да било. Дали защото по-младите и по-кадърните предпочетоха да отидат в чужбина, където изкарват в пъти повече, или по друга причина – това е загадка.
И започнаха да се случват всякакви куриози. За водопроводчиците може би ще говорим някой друг път. Днес обаче искам да споделя с вас личния си опит със събратята на Исус – дърводелците.
Номер Едно
Човек и добре да живее, случва се да му потрябва дърводелец. Кварталният такъв беше починал неотдавна, затова се зарових по обяви в интернет. Така вкъщи в един момент се появи един приятен човек на средна възраст, който сръчно и видимо компетентно започна да оправя проблема, за който го бях извикал.
От дума на дума се заговорихме – и се оказа, че той някога е бил… певец! При това даже сме работили в различни отдели на една и съща голяма музикална компания преди 20 години и дори сме чували един за друг!
Нямаше как да не го попитам. Поради спецификата на репертоара му хора като него правеха огромни, наистина огромни пари в онези години. Ако аз изкарвах месечната учителска заплата на жена ми за три вечери като DJ, той трябва да е правил тази сума за около час работа. Как се става от певец – дърводелец?
Той въздъхна и ми разказа следната история.
Човекът си бил дърводелец по професия. Но имал глас и по времето на соца попейвал пред приятели – за компания и за пийването. Тогава тази музика официално не се толерираше, а за да си певец, музикант или DJ се искаше специална категория от държавна атестационна комисия – и изпитите бяха много тежки.
След 10-ти ноември обаче всичко се промени – появиха се частни заведения и там всеки си пускаше и пееше каквато музика си иска. Изведнъж започнали да канят нашия човек по най-луксозните заведения и да му плащат безумни хонорари, отделно бакшиши, а понякога успявал да пее и в по 2-3 заведения на вечер.
Изплатих си заема за апартамента за 6 месеца, разказва той. За още 6 купихме нов, много по-хубав и по-голям и в луксозен квартал. Всичко беше шест, вече се виждах милионер…
В един момент обаче жена му тропнала с крак: „Избирай – или мен, или парите! Откакто тръгна по кръчмите, аз мъж не съм видяла. Всяка нощ те няма, прибираш се сутрин по светло, вониш на алкохол, от джобовете ти изпадат пари. Спиш по цял ден, а като станеш – очите ти като на избухнал електромер и пак за бутилката се хващаш. Оттам в банята и излизаш. Не искам пари, искам мъж!”.
Опитах се да й обясня, казва той с въздишка, че ако спра да пея, ще изгуби и двете. Но с жена спори ли се?! (Не се, в случай че си нямате такава и не знаете.)
И той спрял. Отворили магазинче под новозакупения апартамент. След три години фалирали. Отворили ново. Този път фалирало след една година… И той се върнал към старата си професия на дърводелец. Сега пак имат магазинче, нищо не изкарват, но жена му седи в него, а той заработва като дърводелец. Не е много, казва, но изкарвам достатъчно, а и ние всичко си имаме. И аз още си имам жена. Парите не са всичко…
На тръгване забелязвам как крадешком хвърля тъжен поглед към DJ-ските ми джаджи и отново въздъхва.
Номер Две
Човек и добре да живее, като е немарлив, губи си визитката на дърводелеца и отваря пак интернет да го търси като му потрябва отново. Не намерих първия, затова извиках друг.
Отново мъж на средна възраст. Този път видимо трудно се справя, че и е доста притеснен, суети се за всяко нещо, тутка се, по едно време се хваща за главата и почва да преправя вече направеното, но в крайна сметка свършва каквото трябваше.
На тръгване го моля за визитка, да не търся трети, ако случайно пак ми потрябва. Той изведнъж силно се смущава и почервенява, започва да гледа надолу в пода. Аз не съм всъщност дърводелец, казва. А какво? Ами… юрист съм. Юрист?!
Кратка интерлюдия. Аз съм журналист (нищо че всъщност съм DJ…) и при мен е като при гинеколог – накрая всички всичко си казват, само малко да ги предразположиш и понатиснеш. И този въздъхва и започва да разказва историята си.
Всъщност той бил следовател. В Националната следствена служба… Обаче при поредната политичестка чистка (така казва) го уволнили. И какво да прави, нали е юрист – записал се в адвокатската колегия. Обаче адвокати в наши дни с лопата да ги ринеш – и половината са безработни и гладни.
А аз съм добър с ръцете и ми доставя удоволствие да поработя така, казва смутено. И поработвам като дъврводелец да си докарам по някой лев, понеже е трудно.
Нищо, казвам, добре се справи, дай ми визитка. Той бърка, вади и ми я подава – това е визитката му като юрист. И ако ти потрябва адвокат по наказателно право, казва със светнало лице, за тежки престъпления – убийство, такива неща… ъъъ, дано не ти потрябва, де (сконфузва се)… но ако ти потрябва, обади ми се, в това съм добър.
Тръгва си, а аз оставам доста дълго време взрян във визитката, мислейки си разни неща. Двама от двама дърводелци… и да попаднеш на такива хора. Совите не са това, което са. Или, както казва Уди Алън, ако импресионистите бяха зъболекари…
Уди Алън обаче не е живял в България в наши дни.
