В България (не)учили по времето на Живков изобретиха Машината на времето.
Кога започнахте да живеете по-добре?
Отдавна на широката общественост е известно, че във всяко световно научно откритие има българска следа, български пръст, български мозък, който упорито стъпва в крак с прогреса (точно така – с научния), връзва двата края (на Големия андронен колайдер, например) и допълва умозаключенията на поредните Нобелови лауреати, изобретили диодите. И всичко това, за да живее човечеството в милата ни татковина по-добре!
Не сте започвали?
От 25 години насам българите сме постоянно убеждавани, че живеем по-добре, че светлото (демократично) бъдеще вече е настъпило и ни очаква още по-добро. И отново си задаваме въпроса:
„Тези луди ли са или нас ни вземат за такива? Къде живеят? Не виждат ли какво става наоколо?“
И тогава някои от нас си отговарят по единствения възможен начин, с обоснованото предположение (компилирано от редица фантастични романи, но пречупено през изкривения макарон на родния времеви континиум), че живеем в паралелни светове. Това ни пречи да виждаме хубавото. Като в онзи стар социалистически виц с елементи на постмодерен романтизъм – за надписа, поставен от милиционера над дупката върху шофьорския талон на Людмила Живкова – „Тая дупка не е дупка“.
В една такава „несъществуваща“ дупка се превръща животът на хората във видинското село Сланотрън. Или може би такова село и подобни хора, с такъв хубав живот, не съществуват? Преценете сами!
Годината е 2013-а и слънцето огрява някак обнадеждаващо угрижените за своето нелеко съществуване сланотрънчани. Обнадеждаващо поне според народните представители на някои политически партии, преминали преди дни на агитация, донасяйки вестта за новия инвеститор, които започва да изгражда фабрика в близост до селото. Ще има нови работни места и т.н.
Но един ден, в едно чекмедже, новият сланотрънски кмет намира описанието на дейността на фирмата, уведомлението за вече проведеното „обществено обсъждане“, за ползите и рисковете от съответната производствена близост за населението на населеното място. Изглежда, че нещо не е наред.
И заедно със своите съселяни започва да задава въпроси – на видинските общински съветници, които решават и разрешават, да алармират с протестни писма, подписки, решения и протоколи от общоселски събрания и жалби до българските и европейските институции…
В България учили по времето на Живков твърдят, че според доклада по ОВОС и отговора на МОСВ за пиролилитичната обработка на автомобилни гуми всичко е о.к. Според инвеститора Тодор Николов, изпълнителен директор на Търговска и технологична компания АД :
Компанията внедрява иновативна технология, която е патентована от български учени. Ние създаваме завод, който рециклира.
Какво чакате още?
Следват право на отговор в местната телевизия, общоселски протест в ефира на поредната национална телевизия, международен протест със затваряне на Дунав мост 2, пресконференция „Да спасим здравето на хората от Златорожието“ или предизборно реформаторски или загрижено граждански позиции за сланотрънската минерална вода.
Поредните Други изобщо не чакат, а направо заминават, за да изследват международния опит (в живеенето по-добре) и така и не се връщат – продължават да изследват гнилия капитализъм, неолиберализъм и напълно неразбираемия скандинавски комунизъм без да имат откъде да си купят и едно кило бяло саламурено сирене.
От кого зависи?
Годишно 310 000 европейци умират вследствие на заболявания от мръсния въздух. Това е статистика. Статистика са астмата, бронхитът, сърдечната и белодробна недостатъчност, алергиите, причинени от… и от гумени сажди… Пука ни на сланотрънската пиролиза!
