През последните години все по-усилено се говори за навлизането на най-новите научни постижения в спорта. Примерите са доста: от ястребовото око в тениса до технологичните бански костюми при плувците. Именно тези костюми накараха милиони фенове на спорта да си спомнят времената, в които плувци като Йън Торп, Майкъл Клим, Питър ван ден Хугенбанд, Масимо Розолино, Ларс Фрьоландер, Гранд Хакет показваха невероятно майсторство без да бъдат подпомагани от външни елементи.
Може би няма привърженик на плуването, който да не помни препълнения Център за водни спортове в Сидни, когато цяла Австралия посрещна своя най-голям герой – Йън Торп. На Олимпийските игри през 2000-ната, той записа със златни букви името си в историята на плуването. И, ако до този момент Торп беше един талант, то
на Игрите се превърна в легенда
със своите три златни и два сребърни медала. В последния състезателен ден, австралийците начело с Торп хвърлят в неописуема радост домакините след феноменално плуване на 4х100 метра свободен стил. В последния старт на Игрите, австралийската щафета в състав Майкъл Клим, Крис Фидлър, Ашли Калъс и Йън Торп изпращат в историята тогавашното върхово постижение в дисциплината. В това плуване австралийците си връщат и световния рекорд на 100 метра свободен стил, когато на първи пост Клим подобрява с три стотни постижението на руснака Александър Попов. Само
това легендарно плуване е достатъчно,
за да покаже невероятния талант на плувците по онова време. Приказката продължава и на Олимпийските игри в Атина, но сякаш тогава Торп губи желание да се състезава и така поставя край на спортната си кариера, в която блестят 5 олимпийски титли, 13 индивидуални световни рекорда и 11 световни титли, 6 от които спечелени на шампионата във Фукуока, Япония, през 2001 година. Въпреки невероятните си спортни постижения, през последните години Торп все често
присъства по страниците на вестниците
с многократната злоупотреба с медикаменти. Много фактори могат да повлияят на това спортист от подобен ранг да загуби желание за живот, да посегне към алкохола и медикаментите. Още от най-ранна възраст Торпедото, както е известен австралиецът, показва страхотни постижения, след като само
на 16 години става световен шампион
на 400 метра свободен стил. Рекорд, ненадминат и до днес. Вероятно непрестанното напрежение, на което е подложен, изиграва лоша шега на плувеца. В днешно време, спортистите с подобни постижения са обект на интерес от медии, спонсори, фенове и всичко това идва в повече на великия шампион, който както споделя самият той, никога не е искал да бъде под светлината на прожекторите.
Хората са свикнали да оценяват спортистите само по техните постижения на игрището, но зад тези резултати стоят безброй часове на тренировки, прецизиране на техниката, разучаване на съперници. Торп споделя в своята книга, че
преди всеки един старт е чувствал огромното напрежение
върху себе си и големите очаквания на публиката. Торпедото отбелязва, че медалите и титлите са по-скоро един нормален завършек на добра подготовка и желание да не разочарова публиката и отбора си.
В автобиографичната си книга споделя, че дълго време е обмислял самоубийство и е пазел всичко вътре в себе си, далеч дори от най- близките си хора. Торп отбелязва, че и по време на подготовката си за Атина 2004-та
непрестанно е прекалявал с алкохола,
за да не мисли за самоубийство. Торпедото сам казва, че това е бил един период на „парализираща депресия“. Австралиецът допълва, че между двете олимпийски състезания е изживял тежки моменти в психологически план, защото е чувствал напрежението върху себе си, огромните очаквания и страха от провал. След това бившият мениджър на Торп – Дейв Фласкас, заявява, че австралиецът е имал проблеми с депресивни състояния, още когато е бил на 15 години. След успехите му в Сидни, напрежението се покачва и Торп трудно преживява всичко това, включително и целия медиен интерес. Фласкас допълва, че най-неприятният и тежък момент за Торпедото идва, когато той губи олимпийската квалификация от Крейг Стивънс поради дисквалификация. Въпреки всичко Торп се състезава на Олимпийските игри в Гърция, тъй като
Стивънс му отстъпва
мястото си. Торпедото се отблагодарява със златен медал, който посвещава на съотборника си. След Игрите Торп окончателно губи желание да се състезава. Фласкас добавя, че Торп просто е обичал да плува,
медалите и титлите никога не са били върховна цел
за него. За разлика от много други спортисти, австралиецът едва през 2010 година вижда медалите си от Сидни, които се съхраняват в банка в Австралия.
И въпреки невероятните си постижения и спортно майсторство, Торпедото продължава да се бори със себе си. Началото на годината не бе особено позитивно за него, след като се наложи да бъде настанен в клиника. Това се наложи, след като се е държал неадекватно и странно по улиците на Сидни. Тогава сегашният агент на състезателя – Джеймс Ерскайн, каза, че причината за състоянието му е
едновременна употреба на антидепресанти и медикаменти
за лечение на контузия в рамото. Преди дни излезе друга информация, според която Торп отново е в болница, този път заради получена инфекция при операция на лявото рамо.
Дали заради ранните успехи в професионалния спорт или световните титли, но Йън Торп завинаги ще остане в сърцата на феновете с феноменалните си плувания, рекорди и спортсменско поведение.
