Преди няколко седмици медиите у нас гръмнаха с новината, че българка е номинирана за „Златен глобус“. Поводът за всеобщата радост е Мария Бакалова, която се пребори за номинацията с ролята си на Тутар във филма „Борат 2“. Не след дълго тя беше оценена и от британската филмова критика, която ѝ връчи награда за най-добра поддържаща женска роля отново заради участието ѝ във втората част на „Борат“. Това безспорно е голям успех, а и повод да си припомним първия филм за Борат Сагдиев, както и да обърнем поглед към новия.
„Борат“ се появява през 2006 г., категоризиран е като комедия и постига невероятен успех почти навсякъде по света. В главната роля влиза британският актьор Саша Барън Коен, а само споменаването на името му е достатъчно, за да се настроим за много смях. „Борат“ носи на Коен награда „Златен глобус“ за най-добър комедиен актьор. Филмът разказва за казахстанския репортер Борат Сагдиев, който е изпратен в САЩ, за да придобие опит и да помогне за напредъка на страната си. Необходимо е да отбележим, че както персонажите, така и представата, която филмът изгражда за Казахстан, са напълно измислени. Това подсказват не само надписите, но и самият език – героите не говорят нито казахски, нито руски. Повечето сцени във филма са заснети без знанието на участниците и разчитат на неподправените им реакции.
„Борат“ сблъсква два напълно различни свята, а този сблъсък предизвиква едновременно смях, тъга и отвращение. Става ти смешно, когато той задължително целува по бузите всеки, с когото се запознае, защото така е прието в неговата страна. Става ти тъжно, когато разбереш, че в родината му петнайсетгодишното момиче е вече стара мома, а майка му, която е малко над четиридесетте, изглежда сякаш е поне на седемдесет години. Отношението към жените достига апогея си, когато се появява Памела Андерсън, която по това време вече е достатъчно известна и присъства във фантазиите на милиони мъже по света. Борат решава, че може да я напъха в чувал и да я направи своя жена, дори тя да не е съгласна, защото отново така е прието в страната му. В един момент е възможно дори да се погнусиш от филма заради немалкото сцени, които са твърде натуралистични – например, когато Борат и неговият асистент Азамат настървено се боричкат чисто голи в хотелската стая.
Подобни смесени чувства предизвиква и „Борат 2“, който излезе през 2020 г. В него Борат отново се завръща в САЩ с мисията да създаде приятелски отношения с „големите на деня“, а Мария Бакалова влиза в ролята на негова дъщеря. Но дори и след 14 години сякаш нищо не се е променило, а напротив – разликата между двата свята е станала още по-голяма. Става ти смешно, когато Борат приема смартфоните като някакви огромни и странни калкулатори. Същевременно се задълбочава и усложнява темата за отношенията към жената. Синовете на Борат живеят в къщата, докато дъщерята обитава плевнята, а не след дълго става и стока за продан. Жена да шофира се схваща като нещо лошо, а ако мисли, мозъкът ѝ ще се скъса и главата ѝ ще падне.
Същевременно Саша Барън Коен е известен и с това, че не знае кога да спре, така че и във втората част на „Борат“ не липсват крайно натуралистични сцени, които са способни мигновенно да те отблъснат. Задълбочават се също така сатирата и актуалността във филма, които вече далеч не се ограничават до Памела Андерсън. Обект на прицел този път е президентската институция, а противоречивият живот на Мелания Тръмп е превърнат в анимационен филм, който служи за пример на подрастващите момиченца. Няма как да не присъства и темата за коронавируса, която отново е спорно дали не минава определени граници.
И двата филма за Борат трудно се побират в думи. Трудно се описва и голямата метаморфоза, която преживява героинята на Мария Бакалова във втората част. Трябва да се гледат, а навярно и така всеки ще открие още нещо във филмите, което да го разсмее, разстрои или отврати. Той е едновременно смахнат и осмиващ, но в същото време повдига и много сериозни въпроси. Ако трябва да го опишем с няколко думи, то бихме могли да преразкажем фразата от втората част, която гласи: „Животът ми е хубав. Да, ама не“. Така и „Борат“ е смешен, ама не съвсем. Дано Мария успее да се пребори за наградата, защото не заслужава заглавия като „Българка спечели „Златен глобус“. Да, ама не“.
