В разказа за великия телевизионен водещ и продуцент стигнахме до 1964-а година. Точно тогава британската медийна машина BBC стига до нов етап в екранното развитие. След доброто начало на ефирната BBC 1 назрява момента за раждането на братчето ѝ BBC 2. По това време Дейвид Атънбъро умело съчетава работата с учението. По всичко изглежда обаче, че вниманието му основно се насочва към следваната в Лондонския университет социална антропология и създаването на нови филми за дивата природа. Само че, когато получава обаждане от кабинетите на Alexandra Palace, бъдещият създател на Life on Planet Earth е заинтригуван.
Любезният глас в слушалката му споделя, че ръководството на държавната медия е взела решение за стартирането на нова телевизия на територията на Обединеното кралство. А към синеокия близо 40 годишен поданик на Кралицата има предложение – да менажира съдържанието на програмата. Емблематичните големи, бели зъби проблясват от удоволствие, но се появява уместният въпрос – „Какво съдържание ще представя на зрителите новият ефир?“. Отговорът в днешно време звучи немислимо – „О, момчето ми! Чакаме те тук с момчетата да ни насочиш, какво да правим. Каквото ти хрумне, това е!“. А при Дейвид Атънбъро идеи да искаш.
На първо време, в рамките на година, Майкъл Пийкок ръководи BBC 2. Концепцията да даде алтернатива на продукциите, излъчвани в прайм канала звучи до известна степен мъгляво. Екипът се нуждае от свежа нотка, от различни продукции с любопитна гледна точка. Атънбъро официално поема руля през 65-а. Период, в който целият свят говори, слуша, крещи, припада в ръцете на 4-ма средно дългокоси младежи от Ливърпул. Поп културата на Бийтълс не се съобразява кой знае колко със залинелите порядки. Страната се тресе и от хипи движенията, с акцент върху антихуманната война във Виетнам. Най-общо казано, британското общество желае да бъде двигател на новото време.
Директорът на BBC 2 започва да се води от един изключително простичък принцип – в програмата на телевизионния канал да предлага програми, които не са създавани досега. Така например, ако BBC 1 е мястото за гордостта на нацията – футбола и крикета, то втората програма разчита на състезания за коне, тенис и ловни спортове. Друг прийом са серийните продукции. Креативният екип на телевизията набелязва теми, по които да се разработват завършени сюжети, привличащи с магнетизъм поданиците на короната. В резултат се случват иконични за малкия екран продукции – „Сагата на Форсайтови”, великите разкази на Кенет Кларк в „Цивилизацията“ – епизоди, в които публиката онемява пред световните чудеса на изкуството и не на последно място в тази магическа тройка – сравняваната по влияние с The Beetles комедия – „Монти Пайтън“. Всички продукции на BBC 2 в периода 1965 г. – 1969 г., вещо развивани от своя директор, променят възприятията на островитяните и по друг начин. BBC 2 и нейните програми стават първите цветни продукции в Европа! Да, в началото образите са недокрай естетически издържани, но с напредването на технологиите качеството на картината чувствително се подобрява.
Междувременно Атънбъро не обръща гръб на личната страст – дивата природа. Малко след поемането на ръководна роля филмира поредната си експедиция. Този път за живота на слоновете в Танзания. В края на 60-те силно развълнува публиката с културната история на непознатия за Западния свят остров Бали. В началото на новото десетилетие иновативният британец се стряска от една мисъл. Докато вниманието му е ангажирано с управлението на възприемания за научен канал на BBC, идеите му за научно-популярни филми остават на заден план. Изпитвайки ужас, че някой друг може да реализира разработваните от него сценарии, през 1972-а година той решава да се откаже от директорския пост. Нещо повече – въпреки увещанията на по-големия си брат Ричард, Атънбъро категорично отказва да се включи в надпреварата за шефското кресло на цялата държавна медийна корпорация. Искреното обяснение идва с хитрия отблясък от океанско сините му очи: „Всичко, което исках е да съм сред природата и да я споделям с хората. Не ме вълнуваха политически, икономически или каквито и да е било въпроси. Бях решил да създавам филми за дивата природа, докато мога и изпитвам желание.“. И така в следващите 50 години!
Още през следващата 73-та Дейвид е готов с нова поредица – „Източните земи”. Следват още страхотни продукции, зараждащи нов жанр в документалното кино, посветено естествено на дивата природа. Всяка нова идея на англичанина го води към вероятно най-значимото му творение – филмите „Животът на Земята“. Първият от тях официално се излъчва в края 79-а. Още с първите епизоди Атънбъро и неговият екип достигат изненадващи висоти. Сериозното третиране на темите, вълнуващите разкази (базирани на личните сценарии на гласа зад кадър), фокусирането върху научните детайли печелят признание. Не само в широката аудитория. Зоолози, биолози, професори, академици, няма титулуван учен по света, който да не сваля шапка за ентусиазма и прецизността на работа по „Life on Earth”. Едновременно с тези заслуги Атънбъро все по-често насочва окото на зрителя изцяло към животните, растителния свят на повърхността и под водата, изчезвайки от екрана. С времето великият англичанин си дава сметка, че се появява излишно в кадър. Хората се вълнуват от невижданото. А, ако се наложи все пак да изскочи пред зяпналата публика, ефектът само се увеличава.
Честно казано да изреждаме всички гениални продукции за историята на природата, създадени по идея и под харизматичното управление на сър Дейвид, смятаме за напълно излишно. Затова на финала на нашия съвсем скромен разказ за огромното наследство на Атънбъро ще обърнем внимание на отношението му по актуалните въпроси за промените в климата. До края на 90-те критиците на англичанина отбелязваха факта, че в неговите филми липсва загриженост, отсъства акцента върху запазването на екологичното разнообразие. Обяснението на любимия разказвач беше както винаги добре издържано и справедливо: „Никога не са ме вълнували политическите дебати, отнасящи се до природата. Но в някакъв момент, връщайки се отново на места из различни точки на нашата планета, с ужас осъзнах нещо. Дивата природа започна да изчезва. Огромни горски насаждения в Африка, Азия, Северна Америка и където се сетите се замести от земеделски култури с подчертано икономически характер. Филмирайки историите на любимите си диви животни забелязах, че те започват да се държат неестествено. Да изменят характера и поведението си. Причината за всичко това е ясна – човешкото влияние!“.
И затова само преди месец, заедно с платформата Netflix, вече 94 годишният иноватор представи най-загрижения прочит на промените в дивата природа. „Животът на нашата планета“, колкото и странно да звучи, отвори сякаш нова страница за великия англичанин. С нея той иска ни подскаже как да съхраним най-голямото ни богатство – дивата природа. Защото без нея, без баланса между синьото бижу, в планетарната безкрайност и повярвалия си прекалено много модерен човек, фаталният ни край никак не е далеч.
Излиза, че огромното творчество на сър Дейвид Атънбъро ще бъде тотално безполезно, ако всеки от нас не предприеме действия за връщането към истинското ни съществуване на този свят. Можем да го направим все още! И то заедно!
