Дълго грайм обществото свързваше Майкъл Омари младши с псевдонима Wicked Skengman. Когато обаче чу легендарния свободен стил „Shut Up”, публиката го прие в сърцето си с името Stormzy.
В следващите редове ще ви пренесем из пресечките на Южен Лондон. Там устойчиво се развива алтернативната структура на мощните лейбъли, носеща гордото название #Merky. Организация, създадена да разбива стереотипи с ярките мисъл и идеи на човека завинаги първи в толкова значими състезания. И така, заповядайте в отбора на мистър The Problem, Big Mike, Stiff Chocolate, или семпло казано: Добре дошли в света на STORMZY!
Началото на историята и дебютният албум “Gang Signs & Prayer”
Майкъл Омари по начало се изявява бурно в училищния си тийн период. Бунтар, младеж със несломим характер, отстояващ убежденията си. Все пак роденият в семейство от ганайски произход бъдещ изпълнител полага нужното старание в училище. Любопитен момент в биографията на Stormzy, който той винаги изтъква, е, че въпреки проблемния си характер, успявал да пълни бележника с отлични оценки. Всичките си щуротии ги е вършил с една единствена цел – да забавлява околните.
Когато поотраснал, започнал да се позаслушва в избуяващите garage, денсхол и хип хоп стилове. Грабнала го идеята за свободно изразяване на личността. При това в съчетание с трещяща готина музика, на фона на все по-верни и многобройни фенове. А те сякаш търсят артист точно, като него. В кратък период снажният британец успява да спечели любовта на публиката, а и интереса на сериозни музикални журналисти. В края на 2014-а получава престижния приз “Най-добър грайм изпълнител” на наградите Mobo, а в началото на следващата година влиза в тройката на класацията за музикални открития BBC Introducing. Впечатляващи са тежките рими, които реди 21 годишният Stormzy. Ритмичността в траковете носи онова така нужно генгста чувство, за да бъдеш легитимен говорител на улицата. Грубият и мрачен, леко френски акцент допълват картината за истински ъндърграунд герой, вдъхващ уважение и дори известна доза уплах.
След парчето “Scary” от пролетта на 2014-а, той сякаш осъзна потенциала, с който разполага. А и сякаш окончателно взе решението – музиката ще бъде негово изразно средство и основен поминък. Stormzy работи усилено осем месеца в студио заедно с утвърдени бийтмейкъри и композитори от по-ново поколение. Фрейзър Ти Смит, Сър Спайро, Wretch 32 и MNEK са само част от креативната дружина, която повежда Big MIke със себе си. Държи на последователен творчески процес обърнат към детайлите по създаването на качествен артистичен продукт.
Дори за миг не си помисля да прибързва или да претупва създадените песни. В интервю за солидната платформа Beats 1, Stormzy подчертава: „Осъзнавам ясно – музиката ми се базира на две мои основни черти. Едната онази опасната, уличната, благодарение, на която рапирам бързо и безкомпромисно. А другата изразява романтичната ми същност. По-артистичното ми аз. И двете страни от характера ми са истински и ме определят като артист. Запитах се: ”Защо не ги съчетая?!”.
Резултатът от експеримента на изпълнителя – албумът “Gang Signs & Prayer” се получава почти перфектно. Шестнадесет трака с обща продължителност близо час, в които всичко действително се намества според предварително очертания план. Още в пилотната си седмица тавата се продава в над респектиращите 68 хиляди бройки. Постижение, което прави проекта първото грайм издание достигнало номер едно в британската класация за албуми.
А израз на творческия перфекционизъм на Stormzy откриваме във включването на всички песни от албума в седмичната класация за най-слушани парчета на Острова. Седем от тях попадат директно в топ 40 на чарта. Нещо повече, хибридът “госпел пиеси – опасни речитативи” получава платинен сертификат от пременените в туид представители на Фонографската индустрия на кралството. Съвсем небрежно засегнати, че повечето образи на Лилибет отиват директно в касите на някакво си независимо ЕООД. При това с несериозното име “#Merky”.
Легенда за афро момчето срещнало Banksy
Точно година след излизането си “Gang Signs & Prayer” получи поредно, може би сред най-значимите, признание. Още с дебютния си дългосвирещ запис Stormzy отнесе наградата Brit за “Най-добър албум”. А радостта на екипа на Майкъл Омари беше толкова бурна, че сигурно още чистят малките кристални стъкълца от пода на O2 Arena в Лондон. Емоцията си заслужава, тъй като победата на Stormzy се превърна в първото подобно отличие за грайм културата. Явление, изразяващо по най-чистия възможен начин вижданията на британските афро младежи. За тях, за изстрадалото им талантливо общество и естествено за самия себе си и екипа, стоящ зад него, StormZ покори още един немислим до момента връх. Вече 26 годишният изпълнител изпълни най-значимите си тракове от легендарната трибуна – Гластънбъри.
При това го стори, носейки гордо специално създадена за неговата звездна поява бронежилетка. Вече се досещате кой беше авторът на нейния дизайн, нали?!
Да, точно така. Митичният артист – революционер Banksy (предполагаемото ампоа на Робърт дел Ная от Massive Attack) се зае лично с изпълнението на задачата да създаде сценичното облекло на Майкъл Омари. Удобно наместил се в него, Stormzy се справи брилянтно със задачата си да забавлява публиката на най-значимия музикален фестивал за съвременна музика в света. При това го направи очарователно, със сърдечната подкрепа на светилото Крис Мартин – Coldplay, огромен тим от пиротехници и братята по оръжие Dave и Freddo.
Точно носителят на престижната статуетка Mercury изрече на глас признанието на цял народ: „Нека да ти споделя, братко мой… Не знам дали изобщо го осъзнаваш… Ти постигна мечтата на толкова много хора. Накара ни да вярваме в мечтите си! Благодарим ти и те обичаме!”.
Колко всъщност тежи короната?
След толкова забележителни постижения, при това само с един албум зад гърба, очакванията и летвата за 26 годишния младеж едва ли биха могли да бъдат по-плашещи. Скептици също се намериха, прогнозирайки твърдо и болезнено приземяване. Само, че Stormzy не изневери на принципите си! Безкрайно отговорно се зае със създаването на втори студиен проект, който логично и лично озаглави “Heavy Is the Head”.
Резултат, обединен от това почти Шекспирово изречение впечатли слушателите с искрени послания. Сред тях и такива, напомнящи, че въпреки нечовешките си успехи, Майкъл Омари си остава нормален човек. С всички колебания, грешки, трудни решения и чувства, които всеки от публиката му изпитва постоянно.
В трака “Superheroes”, част от втория му албум, артистът подсеща братята и сестрите си да търсят своя път, а не да се опитват да копират неговите стъпки. Тъй като за всеки, начинът да постигнеш планираното, изглежда различно.
„Ваше младо, афро височество – ти си всичко, даже и отгоре!
Да, обаче зная – една песен не стига да направиш много,
Но от цялото си сърце ти желая ,
да превърнеш мечтаното в свое!”
Е, Stormzy със сигурност успява да го стори. Без да бяга от ореола на грайм водач, с всичките му генгста изблици, младежът от квартала Кройдън не крие амбициите си да покори целия свят с музика, лирики и сериозно отношение. В интервюта не веднъж Майкъл Омари е признавал, че никога не си е представял да остане само бутиков изпълнител за ценители. Оттук идва и фактът, че “Heavy Is the Head” не звучи като поредния мрачен грайм албум, а по-скоро като запис, в който откриваме и този стил. Колкото и пуритани, като Кръстникът на стила Wiley да сипят огън и жупел, всички те трябва да осъзнаят – стражата се сменя, времената са различни. Те изискват нови идеи, виждания и реализацията им. А Stormzy Първи е готов да ни го осигури!
