Корупция. Сложен термин, който използваме постоянно в родното ежедневие. Според немската телевизия ZDF думата се използва за управляващи, използващи властта си в своя полза, а не в тази на народа. Именно според същата медия корупция продължава да съществува в България, независимо, че е забранена. По-лошото е, че това „показно“ с държавата ни не е свързано с репортаж. То е от информативно видео за деца във връзка с тяхното гражданско образование. В това видео обаче се представя друг важен момент – антиправителствените протести в България. Далеч по-позитивна страна от тази, че сме пример за корупция.
Епизодът, посветен на протестите в България, повдигна важен въпрос относно ситуацията с гражданското образование у нас: защо в Германия от шестгодишна възраст се запознават с термини като демокрация и корупция, а в България това остават думи празни от съдържание, които дори и възрастните рядко разбират изцяло? Оставаме с впечатлението, че в Германия гражданското самосъзнание започва да се гради още в началния етап на тяхното образование. Деморкацията, корупцията, правата ни като граждани се приемат за важни аспекти от живота, с които е добре децата да бъдат запознати отрано. По този начин те ще могат да прилагат знанията си относно функционирането на държавата, а не просто да се представя суха информация.
В българската образователна система гражданското образование до този момент фигурираше като отделен предмет, който се изучаваше единствено в 12-и клас – предметът „Свят и личност“. От тази година единайсетокласниците, които ще се обучават по нововъведената образователна програма, ще се запознаят с новия предмет „Гражданско образование“, който ще бъде изучаван в 11 и 12 клас. Дали обаче този нов предмет ще разреши проблема с гражданското самосъзнание в българското общество?
„Евробарометър 375“ от 2013 година си поставя за цел да изследва участието на младите хора в демократичния живот в страните от ЕС. Въпросите от проучването са свързани с европейските избори от 2014 година, които по това време са все още предстоящи.
82% от младите българи, заявили в рамките на проучването, че ще гласуват, посочват като причина за готовността си факта, че гласуването в европейски избори влияе на проблеми, които ги засягат пряко. В същото време 74% от младежите, които нямат намерение да се включат в изборния процес, заявяват, че гласът им няма да промени нищо.
Тук може да се забележи един огромен проблем на българската образователна система. Пасивността, която методът на обучение създава в учениците. Те се превръщат в пасивни консуматори на информация. Образователната система не успява да ги научи на критичност, да създаде у тях цедка, която да отсява информацията, а не тя просто да бъде приемана като безспорен факт. Пасивността води до незаинтересованост. Много малка част от учениците взимат участие в различни граждански иницативи и дейности. Много малка част от учениците смятат и че има смисъл да се гласува на избори. Вкоренена ни е идеята, че политиците са корумпирани и които да изберем – те ще присвояват пари и ние нищо не можем да направим. Активността от последните парламентарни избори от 2017 е 54%. От общото население на страна 46% остават пасивни за случващото се в държавата. Това видимо показва, че нямаме създадено усещане в себе си за граждански дълг.
Проблемът е, че тази незаинересованост се простира и до собствените ни права като граждани. След завършването на 12-и клас обикновено учениците започват да си търсят работа. Тук не става дума за лятна работа, с която да бъдат изкарани къси пари. Търсенето и съответното намиране на работа включва ангажиране към работодател чрез трудов договор. Знае ли един ученик, завършил гимназията, за какво да гледа, когато дава подписа си. България има огромен проблем със сивия сектор и за един работодател е много лесно да не регистрира договора и да не плаща социални осигуровки. Те са от сериозно значение, защото на всеки се налага в даден момент да излезе в болничен, а за момичетата социалните осигуровки са важни за излизането в майчинство. В такава ситуация трябва да знаем, към кои институции да се обърнем и как да подадем сигнал. Подобна информация липсва в учебната програма. Не е изненадващо, че учениците не го знаят.
Причините за това се откриват в друго проучване – Международното изследване, посветено на гражданското образование (ICCS) и проведено последно през 2009 и 2016 година. Негов основен предмет са знанията и убежденията на младите хора по въпроси и концепции, свързани с гражданското самосъзнание и обществото, в което живеят. Проучването разглежда съдържателността и качеството на програмите за гражднаско образование, които са залегнали в учебната програма. Резултатите не са особено обнадеждаващи.
За базисна група са взети учениците на 14 години, които в България са в 8 клас. Проучването от 2009 година сочи, че в българската образователна система има само един предмет свързан с гражданското образование, който се появява към края на гимназията. До 2016 година особени промени няма. От българска страна опитът за разрешаването на този проблем води до въвеждането на самостоятелния предмет „Гражданско образование“, присъстващ от тази година в учебните програми за 11 и 12-и клас.
Гражданското образование в България е разглеждано като извъкласна дейност, с която учениците могат да се занимаят ако имат желание. Нещо като тренирането на вид спорт. Важно е, но не е задължително. За 12 години образователната ни система не успява да създаде в учениците чувство на гражданско самосъзнание, което да ги кара да си търсят правата, нито ги информира как да го направят. Идеята на образованието е да помогне на учениците да се интегрират в обществото след завършването на обучението си. Ако не успява да се справи с тази задача, то значи в системата има пробойни. А не трябва да забравяме, че една демокрация е ефективна само ако е ефективна нейната образователна система.
Може би това е причината българските осмокласници да показват един от най-ниските резултати в познаването на различните начини за превенция на злоупотребата с власт. Учениците нямат и достъп до обществено участие. Те са просто безправна част от обществото, чието мнение не се търси за нищо. Тук трябва да насочим поглед и към инструментите на образователната система – учителите. Едва 7% от тях смятат, че гражданското образование би било от полза да фигурира в училищната програма. Това означава, че 93% от учителите са на мнение, че предметът „гражданско образование“ няма смисъл да се преподава на учениците. Тоест 93% от учителите смятат, че няма смисъл учениците да бъдат учени на гражданско самосъзнание.
