Театър и джаз – на пръв поглед две отдели вселени, но замислим ли се, веднага ще открием, че импровизацията е това, което ги свързва. И докато за да бъде добър импровизатор на един артист му трябва солиден опит, то на децата импровизацията им е в кръвта.
„Алиса в страната на джаза“ е авторски спектакъл, който възпитава в подрастващите вкус към музикалната и театрална свобода. Невена Григорова е неговият сценарист, режисурата е поверена на Василия Дребова, а сценографията е дело на Елица Рожич. Няма как да минем без ноти. Тук на помощ с аранжименти идва Венцислав Благоев. С общи усилия класическият текст на Луис Карол заживява нов живот. Алиса се среща с инструментите, различните стилове на джаза и попада в един съвсем непознат за нея свят.
„Какви са тези звуци? – Алиса посочи с кимване симпатичния гъсталак в дъното на градината – Това са чудеса. – равнодушно поясни Котака. – И… какво правят там? – запита отново Алиса – Каквото е редно – случват се.“ Да, чудесата могат да бъдат реалност, когато имаме смелостта да си ги пожелаем. Какво още ни очаква на този приказен спектакъл, време е да ни разкаже Невена.
Театър и джаз, как се съчетават тези две наглед толкова различни изкуства? Къде са допирните точки между тях?
Двете изкуства си комуникират прекрасно, защото са импровизационни и дават голяма свобода на изпълнителите, имат и способността да въвличат активно публиката.
Може ли чрез театъра децата да научат по по-достъпен начин знания за музиката? Как реагира публиката по време на спектакъла?
Да, определено театралното изкуство превежда много от неизвестните за децата понятия на техния език – през играта, действието, колоритните образи. За малките обаче няма да бъде интересно, ако на сцената излезе Алиса и изнесе дълъг монолог защо и къде е попаднала. За тях става забавно, когато тя пряко се сблъска със звука от инструментите и като малко дете се опитва да ги назове.
При срещата с Метрономата – строгата страна на музиката, както си я наричаме неофициално, публиката научава някои факти около произхода на инструментите. Те са абсолютно достатъчни, за да могат утре да ги разпознават, а вдругиден да поискат да свирят на тях. Самите музиканти от бенда също представят инструментите си през асоциации.
Пеенето пък минава през взаимодействието на Алиса с котката Дайна (Елин Стоянова) – една изключително забавна игра, в която двете пеят заедно детска песен и Дайна й показва „тънкостите на занаята“.
Неслучайно Дайна е кукла, тъй като знаем, че малките деца възприемат по-добре случващото се през играта и приказните образи, а Елин успява така да ги омагьоса, че накрая всички чакат на опашка да се снимат и с двете.
Защо точно Алиса? С какво те привлече тази станала вече класическа книга?
Колкото и странно да звучи, като дете „Алиса в страната на чудесата“ не ми беше сред любимите книги. Беше ми по-скоро неясна и объркана. Обичах да чета „Пипи дългото чорапче“, „Роня, дъщерята на разбойника“, книгите на Марк Твен и др.
Даже не бих казала, че самата книга ме е привлякла толкова колкото идеята да попаднеш в ново пространство, което ти е непознато и търсиш изход да си тръгнеш, срещайки много предизвикателства. Особеното в текста, което ме впечатли и, разбира се, го прочетох отново преди да направя „Алиса в страната на джаза“, е играта с думите, приказните герои и усещането за изтичащо време, което не можем да хванем.
Също както докато сънуваш и се опитваш да бягаш, не успяваш да стигнеш никъде, защото тялото ти реално е статично. Лутанията на Алиса ги оприличавам точно на това състояние – да се опитваш да бягаш на сън. В нашия вариант на Алиса времето е по-конкретно и ограничено, защото все пак за около час трябва да се развие цялото действие.
Какво се случва на Алиса в страната на джаза, какви изпитания среща?
Историята за Алиса следва модела на вълшебната приказка, така както Владимир Проп я анализира в „Морфология на вълшебната приказка“ и „исторически корени на вълшебната приказка“.
Има главен герой, който излиза от зоната си на комфорт (мирът и хармонията са нарушени от попадането в чуждо пространство). Обикновено това му се случва, защото той трябва да докаже на общността, че притежава качества, за да промени своя социален статус (да спечели награда, да се ожени и т.н.). В конкретния случай Алиса се събужда на сцената, по средата на репетиция на джаз бенд, научавайки, че тя е певицата на тази формация и след половин час ще пее пред публика. За това време тя трябва да разбере какво е джаз, за какво са всички тези инструменти, но най-напред как да отмерва ритъма.
На помощ идва Метрономата, която се втурва да й преподава теоретичната част на музиката и, разбира се, се оказва абсолютно неадекватна, тъй като Алиса разполага с много ограничено време. После преминава към второто изпитание – да пее. Следват още много изненади, които ще запазя в тайна.
Освен Алиса, кои са останалите главни герои в представлението и каква е тяхната роля?
Метрономата (Василия Дребова) е оригинален образ, който от една страна, кореспондира със строгата Царица от класическия текст, но от друга се опитва да помогне на Алиса като влиза в ролята на възложител и вълшебен помощник. Котката Дайна (изработена от Елица Рожич) е най-близкият вълшебен помощник на Алиса, а Вдъхновението е суинг танцьорът (Никола Сименов, Линди хоп – България). Останалата част е джаз бендът (Венци Благоев Джазтет), състоящ се от: тромпет (Венцислав Благоев), китара (Димитър Благоев), пиано (Станислав Арабаджиев), контрабас (Владимир Михайлов) и барабани (Стоил Иванов).
По коя друга детска книга би искала да направиш подобен спектакъл?
Засега нямам идея за друга приказка. Иска ми се Алиса да достигне до повече деца, не само в София. Благодаря на Национален фонд „Култура“, програма „Дебюти“, който даде възможност на тази мечта да полети. Двете представления от началото на годината бяха посрещнати с голям интерес.
Предстои ни лятно издание на 7 юли на откритата сцена на НДК. През октомври ще я представим и на театрален фестивал в Кнежа. Наесен продължаваме, защото мисля, че това е пътят до стигнем до сърцата на малките и да ги направим едни по-културни и осъзнати големи.
