Както Майлз Дейвис от “Bitches Brew” нататък, с третия албум от поредицата си „Джес“, Джейкъб Колиър престава да се поддава на категоризации – не че и преди е било лесно. Хората над определена възраст и с определени критерии за новаторство със сигурност ще бъдат първоначално стреснати, но едва ли ще им е трудно да извикат точното „дежа вю“. Лично за мен, това е магистралният урок по микс с актуалност, дело на един от менторите на Джейкъб – Куинси Джоунс. Да, познахте – става дума за “Back In The Block”. Без да копира подхода към кастинга – все пак зад Куинси има вече три десетилетия кариера – Джейкъб (с едва десет активни години зад себе си), не може или не иска да разчита на днешните еквиваленти на Майлз, Ела, Дизи. Но както Куинси с хип-хопа, на Джейкъб не са чужди внушенията за възможните синергии джаз-арендби-соул-дъб.
Хоровете и многопластовите му вокални акробатики – запазена марка в досегашните търсения на Джейкъб и тук са сред решително добрите попадения, които могат да събудят и най-нечувствителните (д)уши в „All I Need“ и „In Too Deep“, като със сигурност последното има всички основания за по-честа ротация в стрийма с кодово изискване за дуенде/фийлинг. Колкото до първото, достатъчно е признанието на Джейкъб, че са пробвали 12 хоруса, преди да изберат финалния, тринайсети за подходящ. Убедителността на парчетата идва както от мултиинструменталните авторски наслагвания, така и от неочакваните брейкове и смени на ритъма, понякога по няколко пъти дори в кратки парчета, като двеминутната „Butterflies“ или в два пъти по-дългата „Sleeping On My Dreams“. В последната няма как да не адмирираме хуморът му от късните комплексни творби на „Бийтълс“ с привидно детски сюжети за жълти подводници и магични и мистериозни пътешествия.
Радостта и оптимизмът са другият запазен знак на младия, но и на вече достатъчно зрелия Джейкъб. Дано свежата му инвенция не го напуска както понякога се случва при ранно постигналите слава артисти, включително от най-голям калибър. Не е лесно да надминеш себе си, когато на 30 си импровизирал един от най-великите соло пиано джаз концерти, а какво остава за Джейкъб, който на 23-4 е достойно уважаван от институции като ВВС Пром и „Тини деск“ на американското обществено радио НПР? Остава пътят на Майлз – непрекъснато рушащ старите представи за стилова установеност. Дори и в две последователни парчета („Light It Up On Me” и „He Won’t Hold You”) реминисценциите могат да заемат пространства между “Mr Roboto” на „Стикс“ и “Somebody To Love” на „Куин“, но същевременно музиката да звучи убедителна сама за себе си и да кореспондира с очакванията и на преситени търсачи на нови усещания.
Финалът на недългата, но много качествена продукция е приспивна песен, слагаща край на електрониката, белязала албума още от петдесетсекундното интро в жанр „биг бенг“. Приемам канона, в който композиционно е решена „To Sleep“ като продължение на традицията в началните две части на тетралогията му – последното парче да е различно от останалите, без задължително да е мост към следващата част (например китарната „Time To Rest Your Weary Head“ от иначе изпълнения с духови инструменти „Джес 2“). Заключението от предния път остава в сила – ако младите с дух към фантазирането си дадат сметка, че и това е джаз, значи не само го обичат по подразбиране, но и носят в себе си поредното му фрий-превъплъщение.
