Ако има място по света, където поредиците Виж музея и Растящите градини на света да се срещат и да вървят успоредно, то това е японският музей, създаден от Зенко Адачи и посветен на модерни и съвременни японски художници. За да разберем философията зад този музей и причините за неговото създаване, ще трябва да се доближим до изкуството от Страната на изгряващото слънце и до историята на един човек, който, подобно на един свой западен предшественик – Клод Моне с неговата Живерни, казва така: Градината също е картина.
Една немалка част от музеите в Щатите, за които вече си говорихме (Гети, Метрополитан, МоМА, Фрик), са създадени от богати индустриалци и бизнесмени, чиито семейства или пък самите те, са се замогнали по време на Gilded Age, превръщайки се в началото и средата на XX век в крупни и изключително влиятелни хора със страст към изкуството, неговото колекциониране и неговото излагане в публичното пространство на музея. Изглежда, съдейки от историята на Зенко Адачи, основател на днешния ни музей, че и далеч на Изток не е по-различно. И все пак е по-различно, Япония – все още е доста екзотична за голяма част от нас, а изкуството ѝ – съвършено непознато.
Музеят Адачи е посветен на модерното и съвременното японско изкуство, а фокусът на експозициите му е изкуството на Йокояма Тайкан, който е една от най-важните фигури в японската живопис отпреди Втората световна война, след която, както знаем, Япония е силно и решително повлияна от западната американска култура. Именно Тайкан е един от създателите на техниката за рисуване Nihonga, от началото на XX век в т. нар. Мейджи период, известен още като Meiji restoration, когато от затворена култура, носена от феодално общество, и потенциална европейска колония, Японската империя се превръща в индустриализираща се национална държава и нова велика сила на световната политическа карта. Всичко това определено се случва под влияние на западната култура и наука, не без участието на император Муцухито или Мейджи, за когото казват, че е надградил върху основите на японската култура, че се е хранил и обличал по западен образец, но в същото време през целия си живот е пишел традиционни японски стихове.
Именно в края на периода Мейджи и след него твори Йокояма Тайкан, както и останалите модерни японски живописци. Тези, които музеят Адачи и ние наричаме съвременни, творят след Втората световна война, когато, както отбелязахме, Япония е под силното влияние не просто на западната, а на американската култура конкретно. (Толкоз за окупираните територии и за малките или пък победени култури.) Сред съвременницитe и наследниците на Тайкан по отношение на техниката и стила Nihonga срещаме имената на множество художници – само в Мейджи периода те са една дузина, а приемствеността между тях в дългия период Showa (управлението на император Хирохито) e огромна (немалка част от Nihonga творците от следващите периоди са живи и продължават да работят.
Създателят на музея Адачи Зенко Адачи е роден в самия край на XIX век и в средата на Мейджи периода. На 14 години започва първата си работа, теглейки въглища на 15-километровото разстояние от днешното място на музея до пристанището на град Ясуги. Един ден момчето решава да започне да продава въглища на хората, край чиито къщи минава, удвоявайки по този начин дневните си доходи. Този търговски нюх впоследствие се разраства – Зенко Адачи се занимава с търговия на едро с платове в Осака, както и с недвижими имоти. Именно след Втората световна война Адачи започва страстно да колекционира изкуството, което от дете е обичал и харесвал, превръщайки се в известен и влиятелен колекционер. Страстта му по изкуството се разгаря успоредно с другата му голяма страст – градинарстването и създаването на миниатюрните вселени, каквато всяка японска градина представлява. Така в началото на 70-те Адачи, вече 71-годишен, в знак на уважение към родния си град Ясуги, създава музея Адачи с прилежащата му градина.
И както във всяка история за колекциониране на изкуство, и тук има загадка. През 1978 г. Адачи разглежда изложба на Йокояма Тайкан в близкия град Нагоя. Той вижда една от картините на Тайкан – Autumn Leaves – и дъхът му буквално спира. Опитвайки се да узнае повече за картината, Зенко Адачи разбира, че тя е част от колекцията Китазава, която е известна в Япония като колекцията-призрак – едва няколко картини от нея изобщо са били излагани. Още по-странен и дори съдбоносен се оказва фактът, че колекцията съдържа друга картина на Тайкан – Mountain after a shower – която в младостта му е поразила Адачи, дотам, че той изрязва нейна репродукция от книга. Адачи преговаря две години за закупуването на колекцията, а в последния момент предишният собственик решава да оттегли именно тези две картини от списъка за продажба. В крайна сметка, след мъчително предоговаряне Зенко Адачи придобива така желаните картини.
И така – картините на Йокояма Тайкан, най-вече те, но също картините на немалко модерни и съвременни художници, включително такива, които рисуват за деца, майстори на керамика и артисти, които правят японска традиционна дърворезба, могат да бъдат разгледани в обкръжението на цели пет различни градини, създадени от Адачи в последните години на 91-годишния му живот. Музеят разполага със 120 от творбите на Тайкан, като 20 от тях са винаги в постоянна експозиция. Изключително важни са керамичните шедьоври на големия японски майстор Rosanjin Kitaoji. А градините, разположени на 165 000 квадратни метра и обградени от планински хълмове?
Това са Сухата градина, подобна на Ryōan-ji, Градината с мъховете, Градината с белия чакъл и боровете, Градината с езерцето и Водопадът Кикаку. Всички те са създадени с японската чувствителност към пропорциите, детайла и тишината, и показват толкова много от своите лица, че едва когато ги видим, разбираме, какво точно е имал предвид търпеливият им създател, когато е казал, че градината също е картина. Дали тук значат нещо трите звездички, които музеят получава от Мишелин Япония? Не мислим.
