Повод за това интервю е изложбата Пътят до трапезата, която бе открита в Националния етнографски музей наскоро. В нея съвсем закономерно се споменава и името на Фернан Бродел, ученият, който изследва подробно материалната история на Европа и света, и начините, по които всекидневният живот се е случвал в различни периоди. Части от неговата книга „Структурите на всекидневието: Възможното и невъзможното“ са посветени именно на храната и напитките – техният произход, производство, употреба, пътят им от природата до цивилизацията, така че човекът да организира света си, а с него съответно и йерархиите си. Понякога забравяме как именно храната и отношението към нея всъщност изграждат поглед, светоусещане и индивидуалност, определяйки много повече неща, отколкото сме свикнали да мислим. Тези истории ни разказва изложбата Пътят до трапезата и за тях си говорим и с Иглика Мишкова от Националния етнографски музей.
В кой период се съсредоточава експозицията „Пътят до трапезата“ по отношение на артефактите си и предметите от бита?
В експозицията „Пътят до трапезата” проследяваме поминъците и начина, по който те доставят храна до трапезата на хората. Началото на презентацията започва от праисторията, преминаваме през одомашняването на различни животни и растения, но акцентът е върху периода от края на XVIII до средата на XX в. По различни подтеми правим препратки и към съвременността.
Има ли любопитни факти (и експонати) около храните и традициите, свързани с тях, които не са станали част от изложбата?
В изложбата в момента не присъстват детайлните ни разкази за всяка една култура и нейния дълъг път до трапезите ни. Разказът е подготвен и записан за аудиогид, но се оказа, че заради необходимата дезинфекция, трудно можем да ползваме наличните слушалки. Това не ни обезсърчи, в момента подготвяме нова презентация, при която да комбинираме илюстрациите с аудио-разказа, монтирани върху таблети. Така ще бъде безопасно за публиката ни във времето на пандемия. А и това ни дава възможност да разполагаме с дигитално съдържание при евентуално ново затваряне на експозициите за публика (ако се наложи).
Националният етнографски музей разполага с много богати колекции, като няма начин всички обекти да бъдат показани. Акцентът в тази експозиция е върху предметите от ежедневния живот на хората. А с информацията върху таблетите ще можем да разкажем повече за скритата история зад различни обекти – как са изработвани, какви изисквания за направата им са съществували и за какви обреди/обичаи са били използвани. Така те ще разкажат пълнокръвно истории по различните теми.
И сега леко ще открехна завесата зад един добре познат предмет – точилката. Освен за точене на кори за баница и изобщо за печива, тя се е ползвала и в други случаи. На Бъдни вечер в западните райони всички поред предат кълчища на точилката и на другия ден ги връзват на кошера на пчелите. В Каменица на Бъдни вечер три пъти прекарват точилка по гърбовете на кравите, за да не отнеме някой млякото им. В Бургаско във всяка къща, в която има мома за женене, нанизват венците на коледарите на точилка. В Граово домакинята мушка няколко пъти в курника с точилката, с която е месила баницата на Бъдни вечер.
Има ли някоя област от България превес над останалите при подбора на артефакти (изключваме розовото масло и неговото производство)?
Акцентът в експозицията е върху ежедневния живот и обектите, които са добре познати във всички региони. Дали сме множество регионални названия на тези предмети. А подборът е извършен с оглед разказа, а не регионалното представяне. Въпреки, че логично присъства и регионалната презентация, защото всеки един ареал от страната е свързан по различен начин с определен поминък.
Кои са специалните събития, предвидени в рамките на изложбата?
В рамките на изложбата ще има специални събития за различни таргет – групи – за кулинарни блогъри, за желаещи да наблюдават как съвременни готвачи презентират стари рецепти, курс за начинаещи пчелари, курсове, посветени на хляба и други, които бихме желали все още да запазим в тайна. Малко трудно се планира във време на пандемични мерки, но не се отказваме от идеите си за реализиране на специални събития за нашата публика в музея. Надяваме се в преобладаващата си част срещите ни да се извършват в музейната експозиция, но ако се наложи, ще реагираме и посредством дигитални способи.
Ще има ли събития, които ще са подходящи най-вече за деца?
Не само ще има специални събития за деца, но и на 15.09.2020 г. ще презентираме специалната ни образователна програма за деца „Пътят до трапезата”. В рамките на програмата ще се провеждат занимания с ученици от различни възрастови групи, които да подпомагат обучението по история, човек и природа, човек и общество.
Кое е сечивото, което може би ще изглежда най-непознато на съвременните посетители на експозицията Пътят до трапезата?
Зависи от възрастта на посетителите, тук нямам унифициран отговор за всички. Много хора се дивят на специалната мотичка за окопаване на чесън и диклето за вадене на цвекло, а голяма част от детската публика не е виждала и рало. В програмата за деца има специална секция, която представя животните, с които се обработва земята. При предварителните ни тестове по програмата с ученици те са учудени от факта, че до средата на 50-те години на 20 в. в Ивайловградско земята се е обработвала с камили.
Принципът на представяне на експозицията е предимно по видове храни от българския бит, а последната ѝ секция е свързана с търговската част, което в известен смисъл обръща поговорката „Ден година храни“ срещу самата нея. Къде е преходът между традиционните за България храни и времето, в което семействата вече не ги произвеждат просто за да се изхранват от продукцията си?
Нека не забравяме това, че хората произвеждат излишъци, които заменят/продават на пазарите. Че има продукти, които се набавят с натурална размяна, други като солта са добивани само от пазарите, част от подправките… Глиненото гърне се разменя за житото, което може да се побере в него, а и самите продукти не се отглеждат навсякъде, а хората се нуждаят от тях. Чушките не виреят в цялата територия на страната, но и в тези региони хората се нуждаят от червен пипер за готвене на ястията. Пазарът е не само място за обмяна на стоки, той е коректив, на него се представят новодошлите, той има своите правила и неписани закони, а по-късно и приети законови правила. Няма как да отсъства от тематиката за поминъците и храната. Защото пазарът първо е място за продан на произведената стока, а по-късно се превръща в място, на което се продава храна, готова за консумация. Много ни се искаше да засегнем проблематиката за фурните в градовете, но на тази тема ще направим специално събитие за публиката, все пак няма как всичко по тематиката да бъде изчерпано в рамките на една музейна експозиция.
Трудно ми е да дам еднозначен отговор на последния въпрос. В градовете след Освобождението хората притежават своите малки градини, в които отглеждат най-необходимите продукти, а кокошките се отглеждат в голям брой дворове. Тази картина е характерна до средата на XX в. за голям брой градски центрове. В първите години на демокрацията, след връщането на земята, се наблюдава отново опит да се отглеждат голяма част от продуктите за прехрана, но малко по-късно нещата се променят. Процесите са многопосочни и не сме си поставяли за цел да ги представяме. А и много зависи от региона, от населеното място. Имало е и има места, в които хората подсигурявали и днес подсигуряват сами храната за трапезата си. Част от продуктите се променят в зависимост от различни обстоятелства – било нови въведения, внос, промени в климата, пътувания, моди, лични предпочитания.
