С хълмовете си, с полетата си и с дивия си все още черноморски бряг Добруджа е едно от най-специалните кътчета на България. Едно от най-великолепните места в самата Добруджа е нос Калиакра – двукилометров скален клин, който се врязва в мастилените води на Черно море, и високите 70 метра живописни скали, в които вълните се вкопчват неспирно с рев или с милувка. Може би е част от способността на човека да търси необичайното там, където природата вече го е създала, и да въобразява легенди за него. Затова и за Калиакра има множество легенди, а дългата ѝ история все още пленява въображението на модерния човек. Допълнителен чар внасят множеството ветрогенератори, осеяли скалистия бряг в тази северна част на българското Черноморие. Нека разберем как тук се срещат природата, цивилизацията, археологията и легендите.
Още античният географ Страбон описва нос Калиакра като столицата на цар Лизимах, наследник на Александър Македонски. През IV век пр. н. е. мястото е обитавано от тракийското племе тиризи и оттук идва и първото име на Калиакра – Тиризис. Част от крепостта е запазена и до днес, а по-късно, вече под името Акре Кастелиум крепостта е един от 15-те града, част от провинция Скития, възпиращ нападенията на настъпващите по границите на Византия варварски племена. Смята се, че около VII век от новата ера Калиакра преживява упадък, тъй като поселилите се по тези земи племена не проявяват интерес към заселването на носа и скалистия бряг. В географски карти от времето между Средновековието и Ренесанса носът се споменава като Capo Calacria. Именно през XIV век Калиакра преживява най-бурния си разцвет като столица на Карвунското княжество на владетелите Балик и Добротица, чието име носи и цяла Добруджа днес.
Запазени писмени източници казват, че князете са секли монети, крепостта е била църковно средище, а флотът на деспотството е влизал в битки в Черно море. Калиакра е и едно от последните деспотства, паднали под османска власт в края на XIV век. Именно от тези времена идва и първата легенда за носа, свързана със смъртта на 40 девойки, бягащи от съдбата на повечето жени в новозавладени територии и във военно време, независимо от епохата. Легендата казва, че една от девойките се казвала Калиакра, а всички те връзват косите си и се хвърлят в морето.
Друга легенда говори за Св. Никола, покровител на моряците, който отново бяга от завладяващата тези земи другост. В тази легенда обаче дори възникването на дългия нос е свързано с божествена намеса в бягството на светеца, което не успява. Легендата казва, че той е заловен, а разбира се, за мястото има и друга легенда – по време на османското владичество на носа е имало дервишки манастир, в който са се съхранявали мощите на турския светец Саръ Султук. Днес на носа има параклис „Св. Никола“, а малък нос на север от Калиакра носи името на светеца.
Освен богато на история, на археологически находки и на легенди, мястото е и един от първите природни резервати в България – единственият, който включва в територията си и акватория или защитен воден, морски свят. Обявен е за резерват още през 1941 г. с обща площ от 687,5 хектара и включва диви понто-сарматски степи и уникални крайбрежни скали, осеяни с пещери и арки, които са достъпни само по воден път. Степните местообитания са много чувствителни и крехки по отношение на човешката дейност, най-вече заради оскъдната растителност, която трудно може да бъде възстановена при промяна в растителния състав вследствие на външна намеса. Понто-сарматски степи се срещат единствено в румънската и българската част на Добруджа. Характерни за тях са растения като теснолистния божур, морския пелин и ириса, а флората на Калиакра наброява над 400 вида.
По отношение на птичия и животински свят Калиакра и околността също са изключително разнообразни. Близките до носа местности Болата и Птичия залив са място за гнездене на влаголюбиви птици, а пък пернатите, които преминават по Виа Понтика са над 150 вида, спиращи именно тук за почивка и храна в прелетните периоди. Всяка есен от август до октомври оттук преминават значителни количества прелетни птици – повече от 29 000 щъркели, пеликани и жерави, както и над 3000 грабливи птици, включително световно застрашените видове степен блатар (Circus macrourus), ловен сокол (Falco cherrug) и царски орел (Aquila heliaca). Сред специалните обитатели на носа има общо 32 вида птици по платото и 12 вида по скалите – това са аристотелевият корморан (Phalacrocorax aristotelis), скален кос, черногърбо каменарче, папуняк, дебелоклюна чучулига. В района могат да се наблюдават делфини, а допреди няколко десетилетия в скалите се е срещал тюленът-монах.
От другата страна на природния свят са ветрогенераторите, около които преди малко повече от десетилетие има сериозни противоречия. Въпреки възраженията на Българско дружество за защита на птиците генераторите са построени и днес са мълчаливите метални стражи на брега. Апетитите за застрояване със сигурност не спират, а за да има равновесие не бива да спират усилията за опазване. За да останат красота и легенда в легендата Калиакра.
