Поредицата Растящите градини на света продължава своя поход из непоколебимото и многовековно желание на човека да овладее растителния свят за своя изгода. Този път сме в Щатите, в сърцето на Ню Йорк, където през 1910 г. е основана Бруклинската ботаническа градина, като че най-известна със своите черешови дръвчета. Това не е никак случайно – в нея има над 200 дървета от 42 азиатски вида, включително култувирани разновидности. Едно от най-впечатляващите събития в градината е ежепролетното и дълго седмица празнуване и съзерцаване на цъфтежа на черешите – Hanami.
Още в средата на XIX век възникват първите планове за създаване на паркови пространства в Бруклин и е назначена комисия от 12 души, която да избере местата за тях. Един от създадените паркове е Mount Prospect Park с площ от почти един и половина квадратни километра, но Гражданската война в Щатите забавя плановете. Чак през 1897 г. от парка са отделени 16 хектара за създаването на ботаническа градина, която е учредена десет години по-късно и открита през 1911 г. Черешовите дръвчета, с които е известна, са подарени от Японското правителство след Първата световна война и днес градината в Бруклин разполага с най-богатата сбирка от сакури в света, без да смятаме самата Япония.
Първата обособена част от градината е устроена при откриването – Nature Flora Garden. По това време градината е част от Бруклинския институт за изкуства и науки заедно с Музикалната академия, Бруклинския музей и Детския музей, с пръв директор ботаника Чарлс Стюарт Гейгър. В годините до Втората световна война градината се развива според визията на Харолд Капарн, назначен за ландшафтен инженер. Той е и човекът, който създава първите обособени градини като Osborne Garden, Cranford Rose Garden и Magnolia Plaza. Изграждането на сградата за консервация, която през 2007 г. е обявена за една от емблемите на града, също започва още през 1912 г. по проект на архитекта Уилям Кендал.
Японската градина, отворена за посещения през 1915 г., е една от първите, изградени в Щатите и първата със свободен достъп. Типичните хълмчета за този вид градини символизират Земята, Небесата и Човечността, а водопадът и езерцето с форма на сърце, както и островът в езерцето са изкуствено направени по проект на японския ландшафтен инженер Такео Шиота. Сред другите задължителни елементи за японската градина са дървените мостчета, каменните фенери и шинтоисткият олтар. В края на 20-те години на XX век инженерът, работил по тунелите на нюйоркското метро, дарява на ботаническата градина 15 000 хиляди долара за създаването на розова градина. Така се ражда розариумът Cranford Rose Garden, който днес е дом на над 5000 розови храсти от 1400 вида, включително диви и чаени рози.
Шекспировата градина е създадена по подобие на английската дворна градина, отново след дарение – от основателя на Folger Shakespeare Library във Вашингтон. Всички 80 растения в нея са споменавани в шекспировите пиеси и стихове, и са представени както с цитати, така и с латинските си наименования. Както в повечето ботанически градини по света, и тук, в Бруклин, през годините са създавани множество и различни градински кътчета, които да добавят още и още към облика на мястото, било след дарения, било след мащабни обновявания на градината. Така се е случило през 90-те години на XX век, когато една значителна част от градините е изцяло обновена. Това от своя страна налага обявяването от страна на администрацията на входна такса – действие, сметнато от множество организации за ограничаващо достъпа до природа в голям град като Ню Йорк и в работнически квартал, какъвто по начало е Бруклин.
В началото на тази година обаче не критики към политиката на градината, а критики от самата нея и дори заплаха за съществуването ѝ, стават повод за подемането на мащабна кампания, наречена fight for sunlight, и единствено карантината, която целият свят преживя и продължава да преживява, вероятно е забавила назряването на проблем, от години съществуващ не само в Ню Йорк – застрояването. Градоустройствените планове и/или частни интереси предвиждат на около 50 метра от градината да бъдат построени две 39-етажни кули, а противниците на строителния проект, предимно ботаници и представители на ботаническата градина, изчисляват, че небостъргачите ще хвърлят сянка върху най-важните обекти в градината за поне четири и половина часа на ден – нещо, което би било унищожително за оранжериите и растенията в тях и градините.
Сред най-важните колекции в Бруклинската ботаническа градина са тези с тропически и пустинни растения, съхранявани в павилиони с температурен контрол. Тук е и една от първите и най-старите колекции с бонзаи, дала началото на C.V. Starr Bonsai Museum. Оранжерията Robert W. Wilson Aquatic House е дом на различни видове тропически водни растения, насекомоядни и орхидеи. Ботаническата градина и до днес се занимава с консервация, както и с проучване на ефектите от климатичните промени върху еволюцията на растенията. Тя освен това предлага и множество градинарски курсове и обучителни програми както за възрастни, така и за деца, и можем да кажем, че ролята ѝ днес е повече от решаваща. Между 1990 г. и 2010 г. Бруклинската ботаническа градина предприема мащабен проект по подробно изучаване на флората в Ню Йорк Сити, наречен New York Metropolitan Flora project, а пък хербаруимът на институцията, който е живата памет за промените в растителния свят, наброява над 300 000 образци, най-ранните от които са от 1818 г. И всичко това, за да бъде опазен свят, често невидим в огромен град като Ню Йорк – факт, сам по себе си достатъчен, за да се възхитим от Черешовата градина на Голямата ябълка.
