Когато за първи път отворих страницата на Мърша Арт във фейсбук, една шарена котка ме гледаше с широко отворени очи и разперени криле, като пред полет. “Мацата, която беше на палачинка пред входа, беше преобразена в грифон” – гласи текстът към снимката. Това са думите на Катерина Бояджиева, която грижовно е препарирала намереното от нея мъртво тяло.
От малка проявява огромен интерес към природата. Всъщност, тя е родена през 1992г. и за мнозина все още е малка. С тази разлика, че за времето си дотук на този свят, е успяла да развие доста специфични интереси и умения, както и любов към разнообразни дейности като рисуване и живопис, скулптура, изработка на бижута от органични материали и, да – въпросното препариране на животни.
Завършва 7 СОУ „Свети Седмочисленици” в родния си град – София. Приета е в СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Изобразително изкуство”, където понастоящем учи за трета година.
Ако вече си я представяте как обикаля нощем, дебнейки в мрака зад някой контейнер с нож и чувал, ще трябва да ви разочаровам. Не че не е свикнала да се сблъсква с предположенито, че сама убива животните, с чиито телесни части работи, но за нея това предположение е меко казано смешно.
„Тъжната истина е, че много от хората дори не искат да разберат цялата идея на Мърша Арт, която е свързана с опознаването на природата по един или друг начин – приемете го като един вид природонаучен музей, който можеш да носиш на гердан или под формата на обеци.”
Разказва как всичко е започнало преди 3-4 години, когато в едно село, по поляните, си намира кучешки череп. Това отключва магията и тя започва да събира останки – първо от месарницата, след това от горски животни. В един момент зъбите и кокалчетата стават твърде много и решава да прави бижута с тях, защото мястото вкъщи свършва, а близките правят заявки за комплекти украшения.
Питам я къде е тънката граница между това да си самоцелно оригинален в изкуството си и наистина да си отдаден на работа, която просто те увлича и обичаш, въпреки противоречивото й естество.
„Още от самото начало не смятах всичко това да става толкова популярно – просто не вярвах, че ще има фенове, освен един тесен кръг от хора мършосъбирачи. Никога не съм слагала етикет „арт” на нещата ми, Мърша Арт всъщност иронизира цялата тази работа със съвременния „артист”. Защото съгласете се „Мърша Арт” звучи нелепо.“
Освен от месарски магазини, материали си набавя, като понякога ходи по селата и търси кокали по полетата, друг път й подаряват или си купува. Случвало се е да събира кости и по квартала.
„Искам да уточня за всички, които ще решат, че съм някакъв психопат, който убива невинни животинки – никога не съм убивала животно, всичкият материал е от вече починали животни (обикновено от естествена смърт, инцидент с превозно средство или просто, за да има някой храна на масата).“
От малко неща се гнуси („голи гъсеници, от онези, които имат по-малко крака и ходят като разтваряща се щипка за пране”). Никога не е изпитвала гнус от смъртта, особено животинската. Напротив – намира я за изключително вдъхновяваща и красива. Човешката оставя особено чувство у нея. Не е страх или гнус, но е нещо, което я тревожи. Питам я как смъртта е красива.
„Красива е с това, че дава живот. Интерпретирайте това изречение както прецените – винаги ще сте прави.“
Според Катерина хората възприемат трудно идеята за физическия си край, заради разлагането. Малко след като умре, човек вече не е същият. Цялото му тяло се променя бързо. А животните имат козина и особено, ако не сме ги познавали, не изглеждат толкова променени, споделя тя. „Ако мършата миришеше на ванилов пудинг, нямаше да е толкова страшна.“
Гледа едно рошаво куче и две птичета – финки (всичките – живи). Домашният любимец обаче не би препарирала, защото го обича. Казва, че нещата са различни, когато животното е непознато. Иска да се разделят с кучето си един ден „по обичайния начин”.
Когато говорим за живота след смъртта и има ли такъв, тя споделя, че може би някой ден нейната жизнена енергия би могла да се въплъти в някое горско животно или пък просто да си витае из пространството. Може и просто да отслабне и да изчезне. „Но аз винаги ще съм си тук някъде” – уверена е Катерина.
На 7 април беше открита изложбата й „Всичко е нищо”. Заглавието идва от идеята за това, че всичко наоколо, дори самите ние, един ден изчезва. Превръща се в нищо. Телата са изядени или изгорени и в крайна сметка остава невидимото – спомените. Изложбата включва живопис и изрисувани големи черепи на крава и кон.
Питам я за мнение относно пътуващата изложба „Човешкото тяло – разкрито и реално“, посетена от над 30 милиона зрители по света, която миналата година беше и у нас. В нея са включени над 200 експоната, сред които има цели човешки тела и отделни органи. Телата са дарени и са съхранени чрез процес, наречен „полимерно запазване“ – вид мумифициране.
„Естествено, че я посетих. Винаги ми е бил интересен погледът върху живите същества от гледна точка на науката. Не я намирам за отвратителна или неуважителна спрямо телата на починалите, това е просто наука, медицина, но показана нагледно. Все пак телата са дарени доброволно, защо толкова много хора дават негативни коментари? Може тази изложба да вдъхнови много хора и те да станат лекари, а после да спасят много повече от включените в изложбата. Аз бих искала когато умра да даря органите си. Защо да не го направя – ако може нещо да се използва и да помогне на някого – да го вземе, на мен няма да ми трябва.“
В свободното си време се разхожда в гората. Това е най-любимото й занимание. Често там попада на диви животни и много обича да ги снима и наблюдава. Без да очаква отговор, пита знаем ли колко звуци може да възпроизведе сойката. Не знаем.
През събота и неделя ходи на битака и се смесва с тълпата. „Купувам си всякакви боклуци и материали за Мърша Арт. Веднъж видях един огромен череп на овен, но ми го взеха под носа. Още ме е яд.”
Обича да се прави татуировки. Това я прави щастлива. „Събирам пари от мършата и отивам да си записвам час.”
Още не е показала препарираните си творения никъде и се надява след време и това да се случи. Защото е сигурна, че не сме виждали заек с рога. И е права.
Изложбата „Всичко е нищо” на Катерина Бояджиева може да бъде видяна в Бар “Ателието” София, улица “Цар Самуил” 50, в безистена.
