В сряда, 8 април т.г., час и половина преди концерта на Нешка Робева в НДК се мотая и събирам мнения – кой ходи на спектаклите ú и защо – заради изкуството или заради името? Майка на участничка в шоуто. Дошла е от Перник, за да го гледа, бъбрим, докато убием времето до 7.
Психолог е и работи към Министерството на правосъдието в програмите за пробация. Какво правят психолозите в министерство? „Попълваме анкети, отчитаме дейност.“ За 1200 лева на месец в Перник не е зле. Последния ú път на спектакъл бил „пак на Нешка, но преди мнооого години“. По принцип обича танците. Нешка Робева за нея е преди всичко треньор, хореограф, не следи изявите ú в телевизионни формати и социални експерименти.
Две възрастни дами в най-хубавите си дрехи връхлитат охранителя на входа. „Ние сме за Нешка!“ Обяснява им, че ще почне да пуска от 7 часа и ги праща да пият по кафе. С малко конфуз се изнасят към съседното „Мементо“.
Момче с две момичета показват билети за Арената. Купили са ги още преди 4 месеца. Спектакълът обаче е преместен в НДК. Знаят ли кои са участниците? Отиват ли с определена нагласа да видят нещо конкретно, да бъдат изненадани? Не. И то нямало значение, защото щяло да бъде хубаво, понеже „спектакълът бил на Нешка Робева“.
Упоритостта ú и доказаният професионализъм през годините са довели друга достолепна съпружеска двойка. „Има само един човек в България, на когото е по силите да направи нещо такова, с такъв размах… Нешка Робева в политиката?! Категорично не“.
Друга жена ме слуша със съчувствие. Разбира се, че е дошла заради Нешка Робева. В тия медии се чудят какви щуротии да измислят. И нейната дъщеря работела в телевизията, знае какво е.
Залата е пълна, но не съвсем. Най-много са мини компаниите от жени от две различни поколения. Има и деца, не липсват и мъже. Вече знам, че всички са убедени в таланта на режисьора, сценариста и хореографа на „Мистерията Еньовден“ и затова са в салона. Представа нямам защо спектакълът се казва така, 20 минути след началото продължавам да се чудя.
Видео декорите с анимации ала „Цар Лъв“ не ме улесняват. Амалгама от рокопера, модерни танци, народни танци, акробатичен рокендрол, ансамбъл, брейк, рапиране и кокили, музика на живо, диктор, архивни кадри от военно време… млади изпълнители, едва поемащи си дъх след всяко изпълнение, които дори да бяха поднесени в различен ред – едва ли щеше да има значение. За всекиго по нещо.
Лелеяна сцена за всеки родител, чието дете ходи на нещо и „се развива“.
Същия спектакъл, който тогава се казваше различно, гледах преди години. Тогава и аз и моите приятели си купихме билети заради името Нешка Робева. Без да разбера как, „Мистерията“ свършва – и ми е харесала. На излизане минавам покрай плаката реклама за спектакъла, с нея в 3/4 ръст.
Ако има човек в републиката, който да обедини толкова различна младежка енергия и едновременно с това да разпродаде билетите, то той може да се казва само Нешка Робева.
По-добре го е казала Вероника Динкова, 3-и курс журналистика в СУ, стажант-редактор в Бинар и нейна почитателка:
Метафората „Нешка няма грешка“ важи и днес
Нешка Робева. Не я познавам лично. Но я откривам чрез разказите на майка ми – как цялото семейство се е събирало пред телевизора, за да гледа златните момичета. Да се радва и плаче заедно с тях, когато залите са на крака, а трибагреникът е над почетната стълбичка. Тя описва с такава емоция онези времена, с блясък в очите говори за любимите си гимнастички, че оставаш безмълвен.
Намирам я в книгите. Там са описани успехите и паденията, борбата срещу системата, оспорвани са методите ú на работа, които въпреки всичко са давали резултат, невиждан и до днес.
Разпознавам я в думите на хората. Журналистката Маргарита Рангелова казва, че Нешка живее в днешния ден, въпреки че е изпреварила времето си, че е прекрачила в другия век с творчеството си.
Познавам я в съчетанията, в спектаклите, дори в музиката. Всичко, което тя е направила, си има собствен почерк, индивидуалност, която не може да се сбърка.
Откривам я и от телевизионния екран, където всичко е преекспонирано и пренавито с цел скандал и по-голяма аудитория. Излезе на малкия екран с тежестта на името си, с цената на постигнатото в миналото, и каза как стоят нещата не само в спорта и изкуството, но и в политиката. Това дразни, защото тя е твърде амбициозна и рязка. Появяването в медийното пространство създава усещане у българския зрител за натрапване на един всезнаещ образ.
Въпреки всичко Нешка е дала много и продължава да раздава себе си за изкуството. Доказателство за това са препълнените зали на нейните спектакли. Българите обичат Нешка, както Нешка обича и дава мило и драго за България. Метафората, която публиката скандираше в миналото „Нешка няма грешка“, важи за мен и до днес.
