Преди десет години режисьорите Ридли Скот и Кевин МакДоналд осъществяват проекта Life in a Day 2010. Концепцията на филма, чиято премиера е била на фестивала Сънданс в началото на 2011 г., е да разкаже един ден от живота на Земята през 2010 г. Това се прави лесно, ще кажете. И няма да сте прави. Проектът е обявен на 6 юли 2010 г. с покана към жителите на „бледата синя точица“ да изпратят своите видео материали, заснети на конкретната дата 24 юли. Проектът е повече от успешен, както във фазата на събиране на материалите, така и във фазата на вече компилирания, озвучен и излъчен филм. Скот и Макдоналд получават 4500 часа записи или 80 000 филмчета от 192 страни по света, които са синтезирани в 95-минутния Life in a Day 2010. Във филма има всичко – от изключително интимни до изключително ежедневни моменти.
Калейдоскопичният колаж не е нов похват за киното, но в този случай той прави точно това, за което създателите са мислели малко след началото на проекта – това да бъде огромен, жизнеутвърждаващ и болезнено правдив, истински филм. Първоначално замислен като начин да се чества петата годишнина на youtube или като опит простата единица информация на ютюб – видео клипът – да прерасне в изкуство, филмът се превръща в мащабен проект, в който като сърежисьори са вписани имената на авторите на всички избрани филмчета.
Макдоналд пояснява, че вдъхновението за проекта идва от групата за социални изследвания Mass observation, която започва работата си през 1937 г. във Великобритания, наемайки 500 доброволци, които да записват в дневници ежедневния живот. Mass observation съществува до около средата на 60-те, като подновява работата си през 80-те години. Създателите на групата са антропологът от Кеймбридж Том Харисън, поетът Чарлс Мадж и режисьорът Хъмфри Дженингс. Друг, не по-малко интригуващ проект, който доста прилича на филмовия, е на френската концептуална артистка Софи Кайе и се нарича The Blind (1986). В него тя интервюира слепи хора с молба да опишат красотата. Ефектът на нейния проект по всяка вероятност е подобен, защото резултатите са именно калейдоскопична „снимка“ на света ни, събрана от много гледни точки, а заедно с това и може би залог предстоящото в бъдещето на човешките същества, които честно, а може би пък и не дотам честно, разкриват своето кътче от света заедно със своя интимен свят.
И ето че сме юли, десет години по-късно, в изненадващата и изглежда драматична 2020, която ни срещна с какви ли не проблеми, някои от тях дълго отлагани и без изглед разрешаването им да промени нещо значително в действителността ни. Ридли Скот и Макдоналд започват събирането на материали за Life in Day 2020. Записите трябва да са направени на 25 юли 2020, след по-малко от десет дни. А филмът – той трябва да стане историческо свидетелство за епохата, за годината, за света днес и проблемите му – някои неразрешими като параграф 22, и други, за чието решаване губим воля.
През 2010 г. на света е имало приблизително 6 милиарда 923 милиона души, днес те са около 7 милиарда и 800 милиона. Дали можем да сметнем колко от тях имат записващи устройства – телефон, таблет, камера? Дали можем да кажем какво от тази година ще изберат да запишат? И дали на сцената на света, така странно опразнена още от началото на 2020 г. ще изгреят нови образи за самите нас и за реалността и фикцията, които сме изградили? Кой може да каже? Оглеждаме се в собствения си образ, това понякога ни харесва, друг път не. Как ще се видим този път? Изпратете своето кътче вътрешен и външен свят тук. Нека разберем дали това е достатъчно, за да кажем, че съществуваме.
