Тя е само на 30, но започва годината като носител на престижната награда „Европейска изгряваща звезда“ на кинофестивала Берлинале 2020. Какво добро начало за Мартина Апостолова! И за всички нас – тези, които истински се радваме на успехите на другите. Но тук става още по-интересно, защото всъщност за Мартина това е дебют в киното. Нейната игра в ролята на Ирина в едноименния филм на режисьора Надежда Косева е високо оценена не само от журито на 70-ия юбилеен международен фестивал, а печели още цели осем международни награди за най-добра актриса от Хонконг до Тбилиси. Това вече е силна заявка за успешна кариера в киното!
Ирина живее на ръба на бедността в периферията на малък провинциален миньорски град, работи в крайпътна кръчма и има дете. В един и същи ден мъжът ѝ е осакатен след като нелегалната импровизирана мина в двора им се срутва отгоре му, а Ирина е уволнена от работа. За да спаси семейството си, тя решава да стане сурогатна майка – да износи детето на непознати хора срещу заплащане. Ирина ще открие какво значи да обичаш и да прощаваш… Чувството, което оставя „Ирина“ е оптимистично – рядко срещано явление за съвременен български филм, който търси надеждата в безнадеждността.
Срещаме се с Мартина, за да ни разкаже за всичко онова, което е оставила ролята ѝ на Ирина в нея. За вярата, наградите, гордостта и куража да стигне дотук. За победите и бъдещето. Едно е ясно – талантът не може да се скрие и това му е хубавото.
Бяха ли надминати всички Ваши очаквания и представи за церемонията на 70-ото издание на филмовия фестивал Берлинале? С какво ще я запомните?…
Като цяло съм от хората, които се стараят да нямат очаквания – нито положителни, нито отрицателни. Опитвам се да оставя нещата да се случват от само себе си, без да си ги представям или въобразявам по какъвто и да е начин. Та в този ред на мисли – церемонията по нашето награждаване (Shooting Stars awards) беше чудна – кратка, сбита, точна, ясна. Без излишен блясък, без патетика, без суета. Не съм присъствала на откриващата и закриващата церемония на Берлинале 2020, но немците като цяло са царе на кратките церемонии, така че не се и съмнявам, че и те са били доста скромни.
Нашата церемония ще запомня с невероятната радост, която цареше в бекстейджа, докато чакахме да ни извикат на сцената. Струеше една безкрайна любов един към друг и просто отпускане, че всичко свърши и вече остава празненството на успеха. И с гордостта, която си позволих да изпитам за пръв път през живота си, за краткия миг, в който прекосявах сцената. Сега, разбира се, нея я няма (гордостта), но пък съм удовлетворена.
За ролята на Ирина в едноименния филм на Надежда Косева сте носителка на девет награди за най-добра актриса, сред тях и от фестивали в Хонконг и Тбилиси. С какво призът за изгряваща актриса на Европейското кино е по-специален за Вас?
С това, че е абсолютно индивидуален. Това не е награда за „най-добра женска роля“, а отличие за умения и възможности. Той означава много за мен като творец, като професионалист, че съм свършила добра работа до този момент, и че предстои още много. Не омаловажавам останалите журита, но това на Шутинг Старс е съставено от хора, които работят активно в голямата индустрия – продуцент, режисьор, кастинг директор и още един продуцент. Тези хора са били заедно, докато са гледали материалите и са решавали кой да изберат. Цедката е много ситна. Гледат се всички видео материали с твое участие – пълнометражни, късометражни филми, участия в сериали, студентски продукции, дори и реклами. Смисълът на тази награда е съвсем различен от приз за определена роля. Но въпреки това, не мога да я сравнявам с останалите награди.
Играете в повече от 20 постановки на съвременни пиеси в различни градове на България, а дебютът Ви в киното е с ролята на Ирина. Какво беше важно за Вас в изграждането на образа на Ирина и какво оставихте от себе си в него?
Беше важно да не предам всички онези жени, които имат съдба, сходна на иринината. Беше важно да успея да съм първична и истинна, точно каквито са тези хора – оцеляващите, тези, които нямат особено много време за дилеми и мислене кое е правилното решение. Също така, чисто физически беше важно да съм достоверна в бременността си. Аз на Ирина ѝ оставих нежност, а тя на мен – кураж.
На какво Ви научи работата по филма и как Ви промени Ирина?
Преди малко споменах какво си оставихме една на друга. Работата по филма, тъй като бе изключително интензивна, поради краткия период, с който разполагахме за снимки, ме научи на още повече дисциплина и концентрация. И на рефлекс спрямо ситуацията. Запознах се подробно с „камерата“ – тази вездесъща магьосница. Научих се на кино общо взето, тъй като интензитетът, с който бе натоварена работата ни, беше съвсем различен от всичко, което ми се беше случвало в професионален план до този момент.
Защо всеки трябва да гледа филма „Ирина“?
Нищо в този живот не „трябва“. И също така ми се струва, че „Ирина“ не е филм за всеки. Но е хубаво да се види, защото е различен, защото е човешки, истински, без излишна драма и битовизми. Не те кара да си срежеш вените като излезеш от салона. Напротив. За мен „Ирина“ носи едни деликатни светлина и надежда със себе си.
След „Ирина“ накъде?
Към боксовия ринг… Ще се чуе.
А на сцената – съвременен танц на 3-и Април в ДНК (премиера на “WoMan” с Марион Дърова) и премиера на музикален спектакъл „На Нея с обич. Емил Димитров“.
