Със следващото си театрално предложение YouTube каналът на Кралския театър на Великобритания ще ни потопи надълбоко, дълбоко в синьото море на любовта, страстта, самотата и опустошителната следвоенна реалност. „Синята бездна“ („The Deep Blue Sea“) е постановката, която ще имаме възможността да гледаме една седмица от 9 юли в 21 ч. на #NationalTheatreAtHome. Адаптацията на най-известната пиеса на Терънс Ратиган сега е режисирана от Кари Кракнел, а в главните роли влизат Хелън Маккрори („Ана Каренина“) и Том Бърк („Страйк“ и „Мускетарите“). Елате на ръба на синята бездна, където главната героиня стои, търсеща смисъл да не се потопи завинаги.
Терънс Ратиган и дълбокото синьо море на живота му
Сър Терънс Мервин Ратиган е един от най-известните драматурзи на Англия от средата на 20 век. Подготвящ се в университет за професията на баща си, който е дипломат, Ратиган получава образованието си в Оксфорд, но така и не го използва. Вместо дипломатическа кариера, той избира да учи история и актьорско майсторство. Още в колежа написва първата си пиеса „Първи епизод“, чийто кратък, но видим успех го вдъхновява да напусне университета и да преследва театралното си призвание. Той сключва сделка с баща си, който ще го финансира в продължение на две години, но, ако до тогава не е постигнал успех, Ратиган ще се насочи към дипломатическата професия. Това обаче никога не е бил неговият път. Той не просто успява да се наложи като млад драматург, а все още държи рекорда за автор, чийто две различни пиеси имат над 1000 представления в Лондон („French Without Tears“ и „While the Sun Shines“).
Ратиган служи като пилот във Втората световна война, където написва първата си от три военни драми. След войната успехът му продължава триумфално. В творчеството му все повече намират място по-сериозни теми като страха, самотата, провалените връзки, самоубийствата и социалната политика.
Знаейки, че най-вероятно ще жертва кариерата си на драматург, ако в тези години признае своята хомосексуалност, той го запазва възможно най-дълго в тайна. Твърди се, че повечето му творби са автобиографични и насочват към това, както и че повечето от тях имат оригинална чернова, която отразява любовната връзка между мъже, а в последствие са пренаписани като по-приемливи хетеросексуални отношения. Такава чернова има включително и пиесата „Синята бездна“ („The Deep Blue Sea“), написана през 1952 г.
Плот на пиесата
Развивайки се в един ден, началото на пиесата показва главната героиня Хестър Колиър. Тя е открита в апартамента си от своите съседи след неуспешния ѝ опит за самоубийство. Малко по малко, чрез откъслечни спомени, пред нас се разкрива нейният живот: като нещастна съпруга на съдия от Върховния съд, като страстна любовница на младия бивш военен пилот Фреди Пейдж и като останала безпомощна и емоционално изтощена жена. В апартамента си в Лондон тя е докарана до крайното решение дали да се остави на „дявола“ в лицето на своя вече пренебрегващ я любовник, или да се потопи в „синята бездна“ и да остане там завинаги.
Пътят на „Синята бездна“
За първи път пиесата е поставена през 1952 г. в Лондон, а на следващата година излиза и на Бродуей с актрисата Маргарет Сълаван (Margaret Sullavan) в главната роля. През 1955 г. се появява и филм, в който главните роли са поверени на Вивиан Лий като Хестър Колиър и Кенет Мор като Фреди Пейдж. Мор обаче винаги е твърдял, че избора на актриса не е бил правилен и че промените, направени в пиесата отнемат от интимността ѝ.
През 2011 г. идва и втората филмова адаптация на пиесата. „Синята бездна“ е режисиран от Терънс Дейвис, а като главните персонажи се въплътяват Рейчъл Уайз („Фаворитката“) и Том Хидълстън („Кориолан“). Филмът излиза през годината, в която се навършват 100 години от рождението на Ратиган. Представянето на Уайз е високо оценено, а продукцията влиза в топ 10 филми на годината според Ню Йорк Таймс.
„Синята бездна“ в Националния театър
През 2016 г. Националният театър в Лондон връща пиесата на Ратиган на сцена под режисурата на Кари Кракнел, която съживява творбата заедно с актьори като Хелън Маккрори и Том Бърк. Според The Guardian изпълнението на Маккори изпъква сред другите портрети на героинята Хестър и на сцената актрисата „пламти като осветен град“.
Сценографията представя сграда без стени, едно отворено пространство, в което всеки звук е умишлено увеличен, всяка стъпка отеква в съзнанието на другия. Синьо-зеленият цвят се разлива на сцената като вълните на дълбоката бездна, готова да погълне героинята. Скелетът на сградата представлява микрокосмосът, който Ратиган се опитва да пресъздаде в пиесата си, едно малко общество, което отразява следвоенна Англия и нейните опити да бъде, каквато е била преди.
Този четвъртък (9 юли) от 21 ч. започва стриймването на тази толкова брилянтна според критиците следвоенна драма, зад чиято крехка облицовка се крие жестокото чувство на самота и копнеж. Потопете се в дълбокото синьо море на тези емоции, но след това не забравяйте да изплувате.
Линкът към постановката вече не е активен.
