Растящите градини на света: Ерам – близкоизточната градина

07/07/2020

Ако до този момент си говорим за градини с историческо, научно или обществено значение, сега ще си говорим за една, чието начало е сложено в съвсем различна традиция, или дори традиции. Именно тези традиции предполагат в сградата към градината да четем стихове, а тя да е изградена буквално като райска градина – еram е персийската версия на арабското iram – Рай.

 

 

Bāgh-e Eram, както е пълното ѝ име на персийски, е разположена на северния бряг на река Khoshk в Шираз, днешен Иран, и e една от най-красивите градини в страната, достойна за името райска градина. Тя е и доволно стара – ако вярваме на сведенията, Ерам е създадена още по времето, когато късноренесансовата и раннопросвещенска концепция за ботаническа градина тепърва предстои в Европа. И тук веднага разбираме колко различна е ислямската концепция за градината – Ерам е олицетворение на рая на Земята.

 

Историците свързват създаването на градината с царуването на един от най-известните представители на Селджукската династия – Ахмад Санджар, управлявал като султан до смъртта си през 1157 г. Именно селджуците свързваме със Страната Рум, простирала се надалеч по време на най-интензивната и амбициозна екпанзия, която предизвиква и Първия кръстоносен поход от страна на западноевропейците. За страната Рум и за похода разказва и Шахразад в някои от историите си в „Хиляда и една нощ“ (а из приказките ѝ често се натъкваме на изумителни градини).

 

Впоследствие градините западат, а възстановяването им се свързва с династията Занд, управлявала Иран след средата и до края на XVIII в., когато, вече в късния период на управление на Занд, градината отново сменя собственика си, попадайки при вожда на номадското тюркско племе кашкай. Можем да кажем, че тъкмо това е преломен момент за нея като райско място. По време на царуването на шах Насир ад-Дин от Каджарската династия, градините са конфискувани от тюркските племена и именно тогава Хюсеин Али Кан Насир ал-Молк построява сградата, която днес краси трите им хектара. След неговата смърт племенницата му продължава делото.

 

Още в края на XVIII век са насадени множество дървета – борове, кипариси, портокалови дръвчета и райски ябълки. Павилионът е проектиран и построен от местния архитект Мохамад Хасан, който е използвал най-вече архитектурното богатство на Сефевидската и Каджарската династии, управлявали Иран в различни периоди от XVI век насетне. По стените на двуетажния градински павилион можем да прочетем стихове от известния персийски поет Хафез, а прохладата на дърветата и водата много вероятно ще ни прати право в някоя от приказките, разказани в „Хиляда и една нощ“.

 

Днес градината се стопанисва от университета на Шираз, а през 2011 г. заедно с други осем градини в Иран е включена в Световното наследство на ЮНЕСКО. Какво е специалното на всички тези градини? Те са еталон за персийска градина или това, което в Корана е наречено райска градина. Това е предпоставка подобен тип градини да има от Андалусия до днешна Индия (градината на Тадж Махал е една от най-големите градини от персийски тип, създадена по времето на Могулската империя). Идеята за земен рай отеква в цялата персийска литература, а още по-важно е, че произходът на думата paradise е именно персийски – paridaida в староперсийския.

 

Два са основните подходи при създаването на такава градина – с акцент върху формите ѝ, или с акцент върху самата природа. В първия случай човешкото въздействие върху градината и почерка на строителите ѝ се усеща много по-отчетливо, а във втория като че естетическата стойност на природата носи много по-голяма свобода в доближаването на градината към предцивилизационния земен рай. При всички положения обаче – концепцията на градини като персийските изглежда далеч от европейските (и местни, и колонизаторски) причини за създаването на hortus botanicus. Най-близо до този тип градина изглежда днес стои Сингапурската, в която почивката и отмората на човешките същества са едни от водещите принципи.

 

Разнообразието от растения в Ерам е смайващо. Кедровите дървета, разположени от двете страни на основната алея, водеща от изток на запад, добавят към хармонията на мястото, а за дървото Sarv-e Naz се смята, че е посадено преди цели 3000 години. Слънчевата светлина, сянката и водата са от съществено значение за Ерам, най-вече заради сухия климат на страната. Допълнителна преходна градина, построена в „задния двор“ на павилиона, свързва „вътре“ и „вън“ и така изгражда единно общо пространство на тишина и покой, място на съзерцание и единение с природата, която ще видите у пълната ѝ прелест, ако посетите градината през пролетта. Именно Ерам е най-близо географски до началото на нашата поредица, което е далеч назад във времето, забулено с митове – Висящите градини на Семирамида.

 

от

публикувано на: 07/07/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: