На финалната права от класни театрални заглавия, с които Кралският театър на Великобритания удостоява своите фенове, подарявайки ги безплатно за седмица на своя YouTube канал, е една рядко представяна драма. Театралната постановка е поредното заглавие, вплетено в контекста на актуалните глобални събития, свързани с расата, и е адаптация на пиесата на Лорейн Хансбери, наречена „Les Blancs“, или „Белите“. Тази постановка, улавяща сблъсъка на надеждата и трагедията на една революция в колониална Африка, е поставена от южноафриканката, режисьор и драматург – Яел Фарбър (Yaël Farber).
Лорейн Хансбери и „Les Blancs“
През 1969 г. Нина Симон записва песен, озаглавена „Да си млад, талантлив и черен“ („To be Young, Gifted and Black“), четири години след смъртта на жената, за която я написва. А тази жена е Лорейн Хансбери – първата жена автор от афро-американски произход, която е поставена на Бродуей. Признанието си получава с пиесата „Стафиди в слънцето“ („The Raisin in the Sun“), когато е продуцирана на Бродуей през 1959 г. Лорейн става и най-младият американски драматург (29 г.), който получава наградата „New York Drama Critics’ Circle“ (вторите най-стари театрални награди в САЩ след „Пулицър“).
Преди да завърши своя кратък 34-годишен път, Лорейн оставя след себе си непълни чернови на последната си пиеса, която бившият ѝ тогава съпруг допълва и редактира, а по-късно и продуцира на Бродуей. Името на пиесата е референция към пиесата на Жан Жене „Негрите“. Лорейн я написва като отговор към неговото произведение, което според нея обрисува един по-романтично екзотичен облик на колонизацията на Африка, а тя иска да представи нейното по-реалистично лице. Лорейн започва да пише пиесата през 1960 г. и продължава до края на живота си, носейки черновите със себе си в болницата по време на множеството ѝ посещения там, след като здравето ѝ започва да се влошава.
Пиеса за една съпротива
Няма конкретна страна в Африка, която да е идентифицирана в пиесата, защото описаните взаимоотношения между колонизатори и местни са съществували по същия начин във всички страни, колонизирани от Англия, Франция, Белгия или Португалия. Насред ерата на независимост, когато местните лидери колебливо се надигат в лицето на Съпротивата, сблъсъците не са само външни.
Това е единствената пиеса на родената в Чикаго афроамериканка, чието действие се развива в Африка. Повечето произведения на Лорейн засягат живота на имигрантите в новата среда. „Белите“ е постановка, наситена със символизъм в лицето на „жената“, музиката и танца – част от африканската култура.
Първоначалната идея е основният протагонист да е жена, но след като преработва пиесата, единственият африкански женски образ се превръща в едно абстрактно представяне на разрастващият се конфликт както в Африка, така и в сърцето на главния персонаж. Той се е върнал в Африка от Англия, където има ново семейство, за погребението на своя баща. В родината си той се конфронтира с двамата си братя – единият все още тийнейджър, а другият – изцяло приел западната вяра и готов да стане свещеник, дотолкова отказал се от своята родина, че стига до нейното предателство.
На фона на разиграващите се сблъсъци с колонизаторите на Африка, вътрешната борба на главния персонаж се изобразява външно чрез танца на „жената“, която се появява винаги, когато той изпитва нуждата да се присъедини към Съпротивата. Неговата конфронтация със самия себе си го поставя пред избора дали да се присъедини или не. А „жената“ продължава да танцува на фона на военни барабани, държейки копие в ръка, което е предназначено за него. Тя е символ, предопределен само за неговите очи.
„Les Blancs“ и Яел Фарбър
„Белите“ е дебютът за Националния театър на многократно награждаваната Яел Фарбър (Yaël Farber). Работата ѝ по произведението е високо оценена, като The Guardian я наричат „почти перфектна продукция на една неперфектна пиеса“. Фарбър взима текста и го преработва – изтрива ненужно дълги диалози и възстановява някои от оригиналните материали от черновите на Лорейн, добавяйки жива африканска музика.
За Яел Фарбър разглежданият в пиесата проблем за колонизацията и расизма е също толкова актуален и също толкова спешен за изследване днес, колкото е бил и когато произведението е писано, преди повече от 50 години.
„Les Blancs“ е поставена и заснета на живо на сцената на Националния театър през 2016 г. и сега може да бъде стриймвана в рамките на една седмица от 2 юли в 21 ч.
Линкът към постановката вече не е активен.
