Ако досега си говорихме за два типа ботанически градини – класически eвропейски hortus botanicus и градини в новите за европейците светове, чието растително богатство те нямат търпение да овладеят, то градината Nongnooch в Патая, Тайланд, изглежда е различна. На първо място тя е много млада и дали за добро или за лошо е все пак лишена от класическата новаторска визия на ранните ботаници. И, определено за добро – целта на създаването ѝ е по-скоро идеалната цел на естета. Дали тази цел е постигната е съвсем отделен въпрос, на който смело ще отговорим по-долу. Градината Nongnooch e най-голямата в югоизточна Азия, а освен растителното ѝ богатство в нея ще видите и копие на Стоунхендж. Защо и как? Ето и малко история.
Началото на ботаническата градина е поставено в средата на миналия век, няколко години след края на Втората световна война, в която Тайланд, тогава Кралство Сиам, взема участие на страната на Тристранния пакт. Градината е кръстена на името на Nongnooch Tansacha, която през 1954 г. закупува в съдружие 600 акра земя в южната тайландска провинция Чонбури. Първоначалните планове са тези акри да бъдат превърнати в овощна градина за цитруси, манго и кокосови орехи, но Nongnooch, чието име на тайландски означава по-млада сестра, е силно впечатлена от ботаническите градини, които посещава при пътуванията си, и плановете за засажадане на овошки бързо са изоставени в полза на множество декоративни растения от семейства, типични за югоизточна Азия – сред тях бромелиевите и цикасовите растения – колекции, които са най-голямото богатство на градината.
За разлика от други тропически градини, като тази в Сингапур, Nongnooch не е градски парк, отворен за посетители. Напротив – градината е сериозна туристическа атракция, из която можете да се возите с туристически автобус. Отворена за посетители едва през 1980 г., през годините на нейните малко повече от два квадратни километра са обособени множество туристически атракции, чиято пищност напомня за кралското минало на Сиам. Разбира се, модерността също има своето участие в днешния вид на градината – огромните пространства са строго разчертани и изобилстват от статуи във всякакъв размер и от на практика всеки, интересен от туристическа гледна точка период в земната история. Затова и тази градина е различна от останалите, а желанието ѝ да привлича все повече и повече туристи, е предпоставка в един момент самите растения да останат на заден план, превръщайки се единствено в обекти за наслаждение на чуждото, от всяка част на земото кълбо, око.
Още при отварянето си за посетители градината добавя към растителния свят две атракции – традиционни thai представления и на практика циркови изпълнения на слонове. Дали днес градината е „градина за всички хора по земята“, както ни уверява интернет страницата ѝ, е отделен въпрос, на който трудно можем да отговорим без да я посетим. По тази причина ще направим само една далечна виртуална разходка през различните тематични паркове в нея, хвърляйки по едно око на богатствата на растителния свят, които определено ни интересуват повече.
Спазвайки определена традиция, Nongnooch също разполага с Hortus Botanicus, в която се отглеждат и запазват редки видове от цял свят. В тази секция на градината са и най-големите в света колекции от палми и цикасови растения, а последните, ако четете приключенски романи, ще срещнете като сагови палми. Цикасовите обаче, голосеменни растения, не са нито палми, нито папрати, а нещо средно между двете.
Европейската градина в Nongnooch е изградена от прецизно подстригани и оформени растения, сред чието великолепие ще срещнете изненадващи статуи. Може би именно европейската градина и джурасик паркът са причините да мислим за Nongnooch като за донякъде кичозно надраснала мащабите и очакванията към една обикновена ботаническа градина за хората. В такъв случай никак не е случайно, че тя е посещавана от поне 5000 души на ден, въпреки различните видове транспорт, които да ползвате, за да стигнете до нея.
Сред най-смелите растителни атракциони в градината е Garden in the Sky, по дизайн на собственика и син на създателката ѝ Kampn Tansacha. В тази градина растенията винаги добиват формата на сфера и, забележете – на сърце или звезда. Тази секция се помества на два етажа, а сред „богатствата“ ѝ има отливки на динозаври, вероятно в опит да се върнем в праисторическата джунгла и зеленото великолепие на планетата, което всъщност методично разрушаваме.
Пръстът на господин Tansacha може да бъде забелязан и в друга важна за градината тематична градина – Каменната гора. Всеки от камъните в нея е изрязан в подходяща форма и е избран лично от въпросния собственик на градината. Тук обаче няма как да не усетите иронията, няма динозаври. Разбира се, връх в употребата на камъка, и насилие над концепцията за копие и оригинал в същото време, е югоизточният Стоунхенжд, умален вариант на древното светилище във Великобритания. Разбира се, около Стоунхендж има градина, която се казва Stonehenge garden (не знаем дали е липса на въображение или просто желание туристите да не бъдат подведени, докато всъщност ги подвеждат и те знаят това).
Растенията в Nongnooch добиват всякакви форми, както във висящи саксии, така и засадени в цветни форми, както в Пеперудената градина, където всичко напомня пеперудени криле, сред които ще видите статуи на лъвове, тигри, орангутани и … прасета. Освен това, напук на факта, че вече се срещнахме с европейската градина, имаме възможността отделно от нея да разгледаме и Италианската, и Френската градина, а има и градина с мамути, която изглежда отделена от тази с динозаврите, както и от тази с фламингото, в която, разбира се, розовото преобладава.
Но, за колекциите в Nongnooch, защото всъщност те са важни, колкото и сайтът и пъстротата на снимките да ни казват, че не самите растения, а по-скоро формата, която искаме те да добият, е и трябва да бъде обект на човешкото възхищение. Билковата градина, която, уви, също е дом на скулптури на фламинго (за по-добър външен вид, ни казва убедено сайтът), е особено богата на растения, чиито места градинарите сменят според сезона. Градината с бромелиите е особено богата и е гордост за Nongnooch – в нея има повече от 350 вида бромелиеви растения, сред които добре познатите гуцмания, неорегелия и тиландсия, особено популярни в България по време на коледните празници.
Сред другите колекции в градината са важни и специални тези с агаве, с бонсаи, както и вече споменатите цикасови. Не по-малко важни са градината със сансевиера (растение, което тук познаваме като индийски меч) и градината с адениумите. Последната заслужава особено внимание, тъй като излишната според нас красота на другите градини тук е овладяна в строги линии и само един доминиращ цвят. Над 15 000 разновидности адениум, идващи от цял свят, добавят към външния вид на тази градина символната ценност, към която всяка тропическа градина в света трябва да се придържа. Специалното при засаждането е в повдигането на странните корени, така че и тук имаме експерименти с растенията сами по себе си, но те като че са в рамките на нормалното – естетически и условно казано морално.
Иска ни се да имаме възможност някой ден да видим именно тази ботаническа градина, може би за да се уверим с очите си, че тя е една от твърде пъстрите, твърде търговски и твърде шумно ориентирана към посетителите си. В нея няма да намерите покой и съзерцание, ако се стремите към тях, разбира се. Тълпите, влакчетата и твърде много цвят, понякога разхитен смело и дори безотговорно, със сигурност правят градината интересна за масовия посетител, но в никакъв случай не и специална, доколкото в нея важни следва да са самите растения, не посетителят или начинът, по който тези растения ще изглеждат в очите му. Така е с всичко, което гледаме, на което се радваме „по цялото земно кълбо“.
