Какво се крие зад една лудост? Ето че популярната онлайн инициатива на Британския национален театър ще ни покаже своето 11-то представление и това ще е постановката „Лудостта на Джордж III“. Тя е създадена по известната пиеса на Алън Бенет от 1991 г. и сега в ролята на екстравагантния монарх влиза актьорът, драматург и режисьор Марк Гатис („Шерлок“, „Лигата на джентълмените“, „Доктор Кой“). „Лудостта на Джордж III“ е поставена от режисьора Адам Пенфорд през 2018 г., когато и е заснета от Националния театър. На 11 юни от 21 ч. тя ще бъде достъпна за широката публика напълно безплатно в рамките на една седмица на онлайн канала NationalTheaterAtHome.
Пиесата на Алън Бенет е инспирирана от биографията на крал Джордж III и разглежда по-късното му управление, когато той започва да води битката с психическото си заболяване. Представлението има своята премиера през 1991 г. на една от сцените на Кралския национален театър в Лондон. Неин режисьор е Никълъс Хитнър, а в ролята на крал Джордж III се преобразява Сър Найджъл Хоторн („Да, господин министър“ и „Да, господин премиер“).
Именно невероятното превъплъщение на актьора е сочено за причина за големия успех на пиесата, защото като цяло тя е разглеждана като едно задълбочено изследване на персонажа и оттам – огромно предизвикателство за актьора, играещ личността на „Лудия крал“, както е известен Джордж III. За сложната си роля Хоторн получава наградата „Оливие“ за най-добър актьор.
По-късно, когато през 1994 г. пиесата е адаптирана за своята филмова версия, режисьор е отново Никълъс Хитнър. Той променя леко името за пред американската публика от „Лудостта на Джордж III“ на „Лудостта на крал Джордж“ („The Madness of King George“) с идеята да се подчертае кралският статут на владетеля на Обединеното кралство. Друго по-популярно и малко закачливо схващане за промяната обаче е, че зрителите в САЩ биха се объркали от наименованието Джордж III, предполагайки, че е имало I-ва и II-ра част, които не са гледали.
На екрана като монарха продължава е Найджъл Хоторн. За филмовия си образ той печели „БАФТА за най-добър актьор“, както и номинация за „Оскар“ в същата категория. Самият филм печели високи оценки от критиката и множество награди, сред които „БАФТА за най-добър британски филм“.
През 2012 г. следва ново пресъздаване на отличената пиеса на Алън Бенет, този път на една от сцените на Лондонския „Уест Енд“ в театър „Аполо“. Там ролята е поверена на актьора и драматург Дейвид Хейг („Четири сватби и едно погребение“), чието представяне е сравнено с това на Найджъл Хоторн 20 години по-рано. „The Telegraph“ са повече от благосклонни, казвайки, че актьорската игра на Хоторн е изглеждала невъзможна за следване, но Хейг, със своето превъплъщение в Джордж III, доказва, че е равен на големия актьор.
Продукцията от 2018 г., която ще имаме удоволствието да гледаме на канала на Националния театър е първата, която е играна извън Лондон и показвана като част от онлайн афиша на инициативата. Спектакълът е част от програмата на театъра „Нотингам плейхаус“ и е сниман на живо там. Това съживяване на пиесата е поредното доказателство, че класики, които вече са бетонирали своето величие, все още могат да излязат от отливката си и да резонират в настоящето. Това се вижда ясно в разглеждането на проблема за психичното здраве и стигмата, която все още витае около него (въпреки че пиесата не отива прекалено далеч в дискусията). Режисьорът Адам Пенфорд определено придава свежест на оригиналния текст и показва по-детайлно някои от връзките между персонажите. Епичността на пиесата е благосклонно прегърната от цялата продукция, придавайки ѝ величие чрез сценографията и дизайна на костюмите.
Най-емблематична и тук обаче отново е актьорската игра. Марк Гатис е високо оценен в пиесата. Изключително приятна изненада е неговото представяне в главната роля, пресъздавайки една брутална, но и болезнено искрена „лудост“. Объркването, което той въплъщава в персонажа на краля, е сърцераздирателно. Цялата му игра създава впечатлението за един образ, който е много по-голям от самата продукция. А какво стои зад цялостната ѝ подготовката? Много проучване.
В крайна сметка пиесата на Алън Бенет, колкото и пъти пресъздавана, има за цел да покаже, че сред цялата кралска охота, богатство и пищност, крал Джордж III е бил човек, страдащ от заболяване, с което тогавашните години просто не са успели да се справят. Тази трагична историческа съдба е представена с неприличен и смел хумор от „Нотингам плейхаус“ и е на разположение една седмица на канала на Кралския театър от четвъртък (11 юни) от 21 ч.
Линкът към постановката вече не е активен.
