Кралската ботаническа градина в Сидни е най-старата научна институция в Австралия и една от най-важните ботанически градини в света. Може би една от причините за това е, че Австралия е особен континент, с особени ендемични видове животни, а вероятно и растения. Предстои да разберем заедно.
Едно от важните качества на съвременните ботанически градини в този край на света, като например тази в Сингапур, е че те съвместяват функциите на публично градско пространство в голям град като Сидни с функциите на научна институция, съхраняваща и изучаваща биоразнообразието. Това не е така характерно за ботаническите градини в Европа. По подобие на Сингапурските градини, достъпът до градините в Сидни е свободен и те работят всеки ден. Това ги превръща в желано място за почивка, забавление и срещи с приятели, а от своя страна градините подобряват живота на своите жители, приближават ги до природата, която вероятно успява да ги научи на нещо. Но нека се върнем назад във времето.
Първото земеделско начинание на европейски заселници в Австралия е Farm Cove, основана през 1788 г. от адмирал Артър Филип, губернатор на провинция Нов Южен Уелс и ключова фигура в колонизирането на континента. Фермата се проваля, но оттогава насетне земите в района се обработват, обработването рано или късно дава своите плодове, а заселниците намират свои начини да обогатят бедните почви в района. Именно на територията на Farm Cove през 1816 г., и то като част от губернаторската резиденция, е основана ботаническата градина, отново от военен, адмирал Локлан Маккуари. Година по-късно на работа е нает и първият колониален ботаник, Чарлз Фрейзър, който предприема много пътувания с цел събиране на местни видове растения.
Разбира се, няколко години по-късно поредният губернатор Бризбейн нарежда градината да бъде разширена западно от Фарм Коув Крийк, а в разширението да се разработи експериментална градина за аклиматизация на австралийски растения и пристигащи на континента видове. Именно в онези десетилетия е сложено началото на австралийската винена индустрия, а това се случва не къде да е, а в градината. Първата голяма партида от около 365 лози е посадена през 1833 г., а множество растения от други партиди или не преживяват пътуването, или губят етикетите си, следователно и сортовете си, или умират на местна почва. В това десетилетие е имало четири основни градини в комплекса – ботаническата градина, овощната градина, експерименталната градина и градината, в която се е отглеждала храната за губернатора (градината в тези години все още е губернаторска губерния). През 1847 г. са посадени смокините Moreton Bay (Ficus macrophylla), които всъщност маркират основния публичен вход към градините.
Първият официален директор на ботаническата градина, назначен от губернатора, тоест от местната власт, е Джон Байдуил, а по същото време английското правителство назначава шотландеца Чарлз Муур, обучавал се в Тринити Колидж, комуто отнема година да стигне до назначението си и който остава директор на градината за цели 48 години, до самия край на XIX в. Приносът на Муур за развитието на ботаническата градина безспорно е огромен. Той разширява територията ѝ с 1,20 хектара, организира построяването на стена, която да пази градините от морето, поставя началото на хербариума, изземва малка част от губернаторската градина. По негово време е сложено началото на първата зоологическа градина в Сидни, построени са първите оранжерии, както и множество павилиони, нови пътища, изобщо всичко, което може да са направи в една градина за 48 години дейност, включително цял дворец, построен специално за Световното изложение през 1879 г.
Наследникът на Муур, Джоузеф Хенри Мейдън също се задържа дълго на поста си и приносът му е не по-малък от този на предшественика му. Облагородяването на градината с осветление, нови алеи и тоалетни се случва именно в неговия мандат. По време на Първата световна и последвалата Голяма депресия градината губи голяма част от персонала си, а колекциите от хербарии и живи растения са частично унищожени. През 1936 г. е създадена градината за сукуленти, а днес основните секции в градините и парка са: Долните, Средните и Дворцовите градини. Центърът Palm Grove, създаден още в самото начало на градината днес приютява кафе, магазин и ресторант.
Библиотеката към градините е кръстена на Даниъл Соландър, възпитаник на Карл Линей и ученик и помощник на видния ботаник Джоузеф Банкс, пътувал заедно с него с кораба Индийвър на капитан Джеймс Кук. В библиотеката все още се пазят образци събирани от Банкс и Соландър. За десетилетия градината е била дом на голяма колония от плодоядни прилепи от местния вид Grey-headed Flying Foxes. През 2010 г. ръководството на градината решава да изгони колонията заради тежките щети, които тя причинява на дърветата. Това не е първият случай в Австралия на щети, причинени от прилепи. Около две десетилетия преди това епидемията от вируса хендра, чийто междинен гостоприемник е друг вид плодояден прилеп стряска епидемиолозите и лекарите в Австралия.
Ботаническата градина в Сидни е втората по възраст ботаническа градина в Южното полукълбо, предшествана само от Jardim Botanico в Рио де Жанейро. Значението ѝ за Австралия, за щата Нов Южен Уелс, както и международното ѝ значение са огромни, още повече, че в близост е един от световноизвестните символи на града – Операта. Естествената близост на градината едновременно с водите на Тихия океан и с центъра на Сидни я превръща в притегателно място както за почивка на местните, така и в туристическа атракция за многобройните туристи в града. В същото време тя има огромна историческа, архитектурна и ботаническа стойност, а на територията ѝ се намира и Консерваторията на Сидни, така че изкуството също дава своя дан към великолепието на градините и техните обитатели. Днес ботаническата градина се простира на площ от 30 хектара, входът към растителния ѝ свят е свободен, а сред дейностите, които тя предлага, е и градинарство за деца, което я прави и ботаническа градина на бъдещето.
