Ботаническата градина в Рио де Жанейро e основана в самото начало на XIX век, а основното ѝ предназначение по онова време е било приспособяването на растения от Източните колонии, както и на растения от ботаническата градина във Френска Гвиана, която по това време става част от колониите на Португалия (това са индийско орехче, канела, ванилия и черен пипер). Градината е основана през 1808 г. от крал Жоао VI Португалски, крал на Поргугалия, Бразилия и Алгарвес, а днес паркът ѝ се разполага на площ от 140 хектара, които приютяват над 6500 вида тропични и субтропични растения (местни и чуждоземни), сред тях 900 вида палмови дървета.
Но първо малко исторически контекст. Заливът Гуанабара, на който лежи Рио, е открит от португалеца Гашпар де Лемош на 1 януари 1502 и първоначално е сметнат за устие на река – оттук и името на града, който е основан 63 години по-късно от Ещасио де Са. Днес Рио е вторият най-населен град в Бразилия и шестият на територията на двете Америки. Градът става столица през 1763 г., по времето, когато Бразилия е една от колониите на Португалия, наред с Индия, Мозамбик, Ангола и други. Една от причините за развитието на града е златната треска от края на XVII век в близкия щат Минаш Жерайш. Именно през 1808 г. кралският двор се мести в Рио де Жанейро и така става възможно крал Жоао VI да открие една от най-красивите и пищни ботанически градини в Южна Америка, наред с други „кралски неща“ като Кралската библиотека и Митницата. Няколко години по-късно кралското семейство се връща в Португалия и оставя управлението на колонията на принц дом Педро I, който не закъснява да обяви независимостта на Бразилия през 1822 г. През 1966 г. столицата е преместена в град Бразилия, но и за местните, и за чужденците Рио си остава културната столица на Бразилия.
Приспособяването на тези растения е имало главно икономическо значение за Португалия, тоест отново се сблъскваме с колониалните амбиции на европейските държави, с тяхното удивление от богатия свят на новооткритите земи и с, нека условно го наречем така, печалбарското им мислене по отношение на тези земи. Голяма част от процеса на приспособяването се е случвала на база европейски ботанически текстове, писани за друга почва, друг климат, а често и други растения. По тази причина опитът на ботаниците в Рио е бил решаващ и вероятно новаторски за времето си. Първите усилия са били насочени главно към отглеждането на Camellia sinensis, от която се прави черният чай. Поради тази причина още в първите години живот на градината Жоао VI наема китайски специалисти, които да работят в чаените плантации към градината. През 20-те и 30-те години на XIX век 340 кг чаени листенца са били произвеждани всяка година, а другата важна дейност в градината е било осигуряването на семена и семеначета от растението, които да бъдат засявани в други колонии на империята.
През 1824 г. учен медик с международно признание и член на множество европейски научни институции става директор на градината. Това е Фриар Леандро, а уроците по ботаника, които той е изнасял на фермери и собственици на земя в Passeio Público Municipal Park, са привличали и много други слушатели заради харизмата му и желанието да предаде знанието си на останалите. В средата на XIX век градината минава под юрисдикцията на Имперския агроинститут на Рио де Жанейро. По това време в близост до Арборетума е създадена ферма, в която освен развиване на методите за отглеждане на растения, са се обучавали и сираци от Holy House of Mercy в Сао Паоло. В края на XIX век под ръководството на Жоао Барбоса Родригез в градината са създадени библиотека, музей и хербариум (а Родригез също така насърчава и обмяната на опит и кадри между различни научни институции, създавайки вакантни позиции за пътуващи естествоизпитатели – наследници на ловците на растения от предишни векове). Малко по-късно – в началото на XX век – под ръководството на Антониу Пачеко Леао започва да излиза и ботаническият журнал Archivos do Jardim Botânico – първото научно издание в страната.
Благодарение на пътуващите естествоизпитатели изследователската дейност в градината, както и в щатите Рио де Жанейро, Сао Паоло и Минаш Жерайш се разраства в първите десетилетия на XX век, но също така се сблъсква с определени трудности заради усиленото експлоатиране на земята от фермерите. Така започва кампания за опазване на земите в Бразилия, а през 1929 г. е създадена и Itatiaia Biological Station като част от ботаническата градина, десетилетие по-късно прераснала в първия национален парк и защитена територия в Бразилия. В края на XX век Jardim Botanico и нейните учени играят основна роля в запазването на територии, национални паркове и растителни видове (а добре знаем, че днес политическият елит на Бразилия в известен смисъл „играе“ на другия фронт, в ущърб на Амазония и нейните тропически богатства). След тази вметка няма как да не добавим, че изглежда се превръща в тенденция учените и политиците да се срещат именно в тази неравна битка за опазване на ресурсите на земята. Не е никак случайно обаче, че през 1992 г. ботаническата градина в Рио де Жанейро получава от ЮНЕСКО статут на защитен биосферен резерват.
Jardim Botanico се намира в южните и по-богати райони на града, в сянката на хълма Корковадо, на чийто връх е един от символите на града – статуята на Христос Спасителя. Една от забележителностите на градината е Кралската палмова алея – дълга 750 метра и обградена със 134 палмови дървета, всичките отгледани от едно дърво Palma Mater – която води от входа към сърцето на градината. Друго от богатствата на Арборетума са увивните растения от семействата Bignoniaceae, Passifloraceae и Convolvulaceae, а някои от образците в градината са и доста стари – били са обект на изучаване на Жоао Барбоса Родригез преди повече от век. Сред ценните за градината колекции са орхидеените, бромелиевите, кактусовите и тези с хищни растения. Градината е дом на над 140 вида птици, много от тях вече опитомени, а други застрашени от изчезване – като беловратия ястреб.
Библиотеката на градината разполага с най-голямата в Бразилия сбирка от ботанически текстове, а хербариумът пази богати колекции от изсушени плодове, редки бразилски растения, както и богата сбирка исторически ценни фотографии. Из градината са пръснати множество фонтани и скулптури, но като че ли най-ценните ѝ притежания освен алеята с палмите, са езерцето с лилиите от рода Victoria, кръстено Lago Frei Leandro в чест на първия ѝ директор, и красивия Фонтан на Музите, който я краси вече повече от век.
