Има почти четиресетина години откакто за пръв път у нас Тома Спространов пусна по „Хоризонт“ швейцарския арфист Андреас Фоленвайдер. По онова време термини като “ню ейдж“ бяха далечна екзотика също като звученето на електрифицирания инструмент на Швейцария. Разбира се, вече бяхме се възхищавали на лазерната арфа на Жан-Мишел Жар, но при Андреас нещата бяха с доминираща акустика и голям импровизационен заряд. После музиката му някак си стана по-дискретна, a колекцията му от изразни средства – разбирайте странни музикални инструменти от цял свят, растеше и влизаше в композициите му. Класификациите не бяха необходими за онези, които приемаха екзотичните китайски и японски струнни като среща с традиции, познати от литературата и киното. Това, което обаче липсваше на изкушените беше по-дълбочинното потъване на автора в съответната среда. Сайдмените му докъм края на века бяха по-скоро любознателни европейци, докато един ден…
В 1999 Андреас Фоленвайдер прави скок в дълбокото, предизвикан от неизвестното и красивото в лицето на музиканти буквално от цял свят. От Южна Африка това е джаз-пианистът Абдула Ибрахим, от Армения – ненадминатият майстор на дудука Дживан Гаспарян (с него се разбират само със знаци – Андреас не говори нито арменски, нито руски), от Галисия – гайдарят Карлос Нуньес („Морето в мен“), от Баския – Кепа Хункера с неговото акордеонче трикитриша. Вокалните импровизации идваха от ненадминати майстори като Боби Макферин и Милтон Нашименто. Със свой прочит на Джеймс Джойс се включи и красивата Карли Саймън (промотърка на музиката на Андреас в родината си САЩ и световна звезда с хита си от началото на 70-те „You’re so vain”), китайски традиционен оркестър и италиански струнен квартет. Рискът при подобни инициативи тип „олстарс“ рядко е оправдан, освен ако не е някакъв грандиозен концерт, за предпочитане с благотворителна кауза. Случаят обаче не е такъв. Повече подробности в краткия филм за записите.
Записите са правени от раз, импровизациите са повече от добре дошли, инструментите не само се провокират в дуети/дуели, като тромбонът в „Will O’ The Wisp (ignus fatuus)“ – въпреки че фрий джазът отдавна не е на мода. И когато във вечерта след записите музикантите заслужено се черпят, на Боби Макферин явно не му стига спонтанната импровизация с китайската арфа гу-ченг и моли Андреас да направят заедно едно капричо с неговата специална арфа. И тъкмо си мислят, че всичко е свършило, когато Боби попада на колекцията от свирки и си харесва една китайска окарина – така се раждат бонусите в албума, след него става и Дживан Гаспарян, а Милтон Нашименто на момента съчинява текст, който да изпее почти като боса нова. Името на албума ни повече, ни по-малко е „Космополи“ – единството на микро (полиса) и макро космоса.
Андреас Фоленвайдер – единственият швейцарец с „Грами“ – е активен и до ден-днешен. Във времето на карантините редовно прави мини концерти от дома си. Около себе си има общност от приятели, с която при възможност концертира и заслужено се радва на почит в една епоха, в чието създаване е допринесъл малко или повече с творба като „Космополи“. А дали тя наистина ще се превърне в ню ейдж или космополитите ще бъдат остракирани, отговорът не може да е еднозначен. Както и еволюцията на музикалните му търсения.
