Растящите градини на света: Hortus Botanicus Leiden

29/05/2020

Началото на Hortus Botanicus Leiden, най-старата ботаническа градина в Нидерландия и една от най-старите в света, е поставено в далечната 1587 г. когато Лайденският университет иска разрешение от кмета на града да създаде hortus academicus зад сградата си, градина, която би била полезна на студентите по медицина. Три години по-късно молбата е одобрена, а за уредник на градината е назначен известният по това време ботаник Шарл дьо Леклюз (Carolus Clusius). Именно известността и връзките дават възможност на дьо Леклюз бързо да създаде богата за онова време сбирка от растения на нищожната от днешна гледна точка площ от 35 на 40 метра. Това са били първоначалните размери на градината, съдържала тогава около 1000 растения, а днес тази част от нея се нарича The Clusius Garden.

 

Дьо Леклюз успява да уговори Източноиндийската нидерландска компания, която е имала селища и търговски постове в Индия и Индонезия, да събира за градината растения и да хербаризира растителни образци. Усилията му са продължени от следващите уредници на градината, които обогатяват колекциите ѝ с растения от Южна Африка и Япония. Особено внимание заслужава Херман Боерхааве, който е ръководил градината до 1730 г. и създава първия каталог на растенията в нея.

 

 

Първата оранжерия вероятно е построена някъде около 1680 г., но по-големите парници в нея са издигнати във втората половина на XVIII век, а голямата оранжерия е построена между 1740 г. и 1744 г. Някъде по същото време градината започва да расте не само на обитатели, но и на размери – разширяването ѝ през XVIII в. се свързва с имената на Адриан ван Роен и с не кого да е, а със самия Карл Линей. Разширяването ѝ през 1817 г. е дело на двама видни ботаници, съвместявали ботаниката по типичен за времето начин – с фармакология и медицина. Това са Теодор фон Езенбек и Зебалд Бругманс.

 

Всъщност една голяма част от снабдителите с растения са били лекари на постове в националното търговско дружество на Източните Индии, които съответно са изучавали и изпращали предимно медицински растения, но също така тропически екземпляри с пищна красота, непозната дотогава за Европа. Разбира се, пренасяни са и „полезни“ растения, които и до днес се ползват в европейската кухня като канелата и пиперът, но също и алоето, дотогава непознати за Европа. През 1857 г. в част от градината е построена обсерватория, съчетавайки по този начин звездите и пръстта от стихотворението на поета и отново събирайки в едно науки, които по това време вече са поемали по свои отделни пътища.

Освен с Азия и с Източните Индии, както и с далечния Изток, Лайден по особен начин е свързан и със Западните Индии. Един от ботаниците, работили в Лайденския университет в края на XVI и началото на XVII век е фламандският лекар и ботаник Ремберт Додоенс, издал именно в Лайден труд по ботаника, за съжаление починал няколко години преди създаването на градината. Той е един от първите ботаници, описали растения от Новия свят (Западните Индии) като царевицата, тиквата, тютюна, слънчогледа и доматите. Трийсет и пет години след смъртта на Додоенс от Саутхемптън отплава корабът Мейфлауър с преселниците-пуритани, които ще сложат началото на плимутската колония в залива на днешния Провинстаун, щата Масачузетс. Преди да заминат за Новия свят пуританите бягат от религиозните преследвания в родината си именно в Лайден, а съгласно запазени корабни списъци копие от труда по ботаника на Додоенс е било на борда на Мейфлауър, за да окаже практическа помощ в новия живот на бащите-пилигрими.

Едно от най-ценните притежания на лайденската ботаническа градина се оказва най-голямото растение от семейство Araceae, което е предизвиквало и нашия интерес – това е гигантското Amorphophallus Titanum, чийто цъфтеж е необикновено и рядко събитие за всяка ботаническа градина, притежаваща го сред питомците си. Друго от наистина специалните за тази градина растения е Jade vine (Strongylodon macrobotrys) – изумително увивно растениe от семейство Бобови, чието име на български би звучало като нефритена лоза (заради големите нефритенозелени съцветия). Нефритената лоза е не просто застрашен от изчезване, а изчезващ вид, тъй като хабитатите на растението (горите във Филипините) са разрушени, а опрашителите му (прилепи) също са изчезващ вид. Градината разполага с една от най-богатите в света колекции от азиатски орхидеи, а другото ѝ богатство е капризната тропическа Victoria amazonica, най-голямата водна лилия в света. Не бива да проверявате дали широките ѝ като тави листа ще издържат теглото ви, достатъчно е само тя да цъфти. За нея има отделна оранжерия, която, разбира се, се нарича Victoria glasshouse, построена през 1801 г.

 

 

Оранжерии в градината са строени на няколко пъти, като в началото те са били отоплявани с торф, впоследствие чак до 1965 г. за тази цел са ползвани въглища, което предполага, че градината е имала няколко огняри на постоянен щат, които да опазват тропическите растения в суровия климат на Холандия. В края на 30-те на миналия век започва строежът на оранжерийния комплекс в сегашния вид и разположение, снабден с няколко климатични зони. През Втората световна война всички растения в градината са събрани в единствената отоплявана във военно време оранжерия, за да бъдат опазени с грижа и любов. След 1965-а въглищата са заменени с петролни продукти, а градината е снабдена с резервоар за тях. В най-студените зими за отопляване на растенията са харчени по 200 000 литра нафта. Днес растенията се отопляват с газ.

 

Сред дърветата, които са с голямо историческо значение за градината, са „ветераните“ – Date plum или кавказка фурма, посадена през 1739 г., гинко билоба, разбира се, посадено през 1785 г., Golden chain дърво от семейство Бобови, чиито цветове доста приличат на акациеви (посадено отново през XVIII век) и не на последно място, а всъщност на първо по древност – дървото-лале Tuliptree (Liriodendron tulipifera), което е посадено през 1716 г. Знаем, че няма как да говорим за лалета без да говорим за Холандия, а обратното също е валидно. На входа на ботаническата градина в Лайден ще ви посрещне статуя на Шарл дьо Леклюз или Carolus Clusius, ученият под чиито грижи квадратът с размери 35-40 метра започва своя живот. Приносът на дьо Леклюз е и в друго – той е първият, който запознава холандците с луковицата на лалето.

 

от

публикувано на: 29/05/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: